(резултати от научна конференция)

През октомври 2013 г. се публикуват данни от научно изследване за тенденциите за включване на бащите при отглеждането на деца в 6 азиатски страни – Индия, Китай, Малайзия, Виетнам, Япония, Филипините. Проучването е проведено от изследователски екип Промяна на семейството в Азия към  Азиатския институт за изследвания и резюмира резултатите от проведена през 2010 г . научна конференция на тема «Бащинството през 21 век: изследвания, интервенции и политики».

Ръководителка на изследването и инициаторка за конференцията е професорката по социология към Националния университет в Сингапур Jean Yeung. Тя споделя, че темата за бащинството и въобще за начина, по който мъжете се отнасят към децата си и съпругите си, е сред най-слабо изследваните аспекти на трансформацията на семействата в Азия. Това е и основната причина за организираната от нея през 2010 г. конференция, целяща да проучи начините, по които азиатските мъже променят нагласите и поведението си относно бащинството, с какво те се различават от бащите в западните общества и как се отразява тази промяна на благополучието на децата.

Резултатите от конференцията са следните:  

• Във всичките шест държави майките продължават да са по-ангажирани в отглеждането на децата и предоставянето на емоционална подкрепа за тях, отколкото бащите. Въпреки ниското ниво на включване на бащите в грижите по отглеждането, се забелязва тенденция младите азиатци да се включват в повече дейности, свързани с грижите за децата, в сравнение със своите бащи. Един от най-важните фактори, определящи степента на включване на бащите, е нивото на образованието им.

• Културата и религията в Азия представляват уникални предпоставки за формиране на представите за бащинството, в отличие от като цяло по-секуларизираните западни общества. Конфуцианското разбиране за патриархалния ред, както и възгледите на исляма, хиндуизма и християнството влияят силно върху нагласите на мъжете за ролята им в семейството, както и върху разбирането на жените за това как следва да се държат мъжете.

• Ролята на глава на семейството, който осигурява хляба, остава централна за идентичността на мъжете в Азия. Например в Малайзия, мъжете-мюсюлмани приемат за свое задължение да осигуряват финансово децата си, както и да ги обучат в ислямската традиция. В Япония работната култура се свързва с дълги часове на работното място, както и с ясно изразено диференциране по пол. Ангажираността в работата и времето, необходимо за придвиждаване от работното място до дома, представляват най-големите пречки за японските бащи при грижата им за децата.

• Транснационалната миграция е широко разпространена в обширни области от Азия. Например във Филипините бащите, които заминават на работа в чужбина играят значителна роля за развитието на децата си, като подкрепят финансово и емоционално своите съпруги – майките на децата. Докато бащата отсъства, майката е основният посредник в отношението баща – деца.

• Разширените семейства и домашните помощници имат голямо значение за семейните грижи. Бащите във Виетнам играят сравнително малка роля при отглеждането на децата си; вместо това те разчитат на своите съпруги, майки и по-възрастни сестри за поддържането на дома и отглеждането на децата.

   

  Източник:http://www.ari.nus.edu.sg/docs%5Cdownloads%5CReports-and-Proceedings%5CCF-ResearchBriefSeriesNo8.pdf  

   

  Материалът е изготвен от Лилия Сазонова, 2014 г.