(данни от анализ на RAND – Европа)  

Барбара Йанта (Barbara Janta) е анализатор в отдела по Образование, заетост и социална политика към изследователския център „Ранд” (RAND) в Европа.

Според изследване на Ранд политиките за предоставяне на платени отпуски в Европа осигуряват възможност на бащите да имат все по-голяма роля при отглеждането на децата. Остава въпросът дали бащите се възползват от тази възможност и при какви условия?  

Европейският опит показва, че диференцирането на различни видове отпуски за отглеждане на дете има голямо значение за насърчаването на бащите да отделят повече време на отглеждането на децата си. Важно е да се отбележи, че някои политики са насочени специфично към майките (отпускът по майчинство), някои - към бащите (отпуск по бащинство), а трети и към двамата родители (родителски отпуск). Към момента почти всички страни-членки на ЕС са въвели отпуск по бащинство, който обикновено може да се използва до навършване на детето на една година. Европейската практика показва, че мъжете се възползват обикновено от този отпуск непосредствено след раждането на детето, за да могат едновременно да създадат връзка с новороденото и да помогнат на майката във възстановителния й период след раждането.  

В допълнение на отпуска по бащинство и родителският отпуск предлага възможност за бащите да се включат активно в отглеждането на децата. Но въпреки че този вид отпуск е на разположение и на двамата родители, основните му ползватели все още са майките. Както се обобщава в изследването „Отглеждане на деца в Европа” (Caring for children in Europe ), по-малко от 3 % от бащите вземат родителски отпуск в Австрия, Чехия, Финландия и Полша. В същото време почти всички майки в Словакия, Словения, Естония, Латвия, Финландия, Унгария, Чехия, Австрия и Германия са взели родителски отпуск поне за един месец през 2010 г.  

За да увеличат броя на бащите, които вземат отпуск по бащинство, някои страни въвеждат квоти за определен само за бащата период на полагаем родителски отпуск, който не може да бъде предоставен на другия родител.  Например подобна реформа, целяща насърчаването на бащите, се предприема в Германия през 2007 г. Мярката действително има резултат – процентът на бащите, които се възползват от родителския отпуск нараства от 3,3% през 2006 г. до 27,8% през 2011 г. Въпреки това значително нарастване, 82,5% от бащите взимат единствено полагаемият им се двумесечен отпуск по бащинство през 2012 г. В Португалия след въвеждане на сходни реформи в политиката по отглеждането на децата, също се наблюдава подобно нарастване на броя на мъжете, които взимат отпуск по бащинство. Там процентът на бащите, грижещи се за децата си по време на родителски отпуск се увеличава от 10,1% през 2009 г. на почти 23% през 2011 г.

На базата на осъщественото изследване, авторката заключава, че майките все още са основните лица, които се грижат за децата. Едновременно с това, както посочват резултатите, с подходящите политики бащите също могат да взимат по-активно участие в процеса на отглеждане на деца. Тя прави извод, че с включването в съвременните европейски политики на съвместяването на платената работа с грижите по отглеждането на дете, можем да очакваме и други трансформации в политиките, които да насърчат в още по-голяма степен участието на мъжете в отглеждането на децата.  И не на последно място – промените в политиките се отразяват и на социалните очаквания за това каква е ролята на бащите (и майките) при отглеждането на децата.

Превела и изготвила: Лилия Сазонова

Източник: http://www.rand.org/blog/2014/06/fathers-providing-childcare-evidence-from-europe.html