„В семейството на мъжа се гледало с особено уважение и значение. От там произлиза разницата между "мъжка кръв", "мъжка лоза" и "женска кръв", "женска лоза", които се означават още и с "дебела кръв", "тънка кръв". На жената друго название няма освен "жена" (γυνή) синонимно с "родителница", която е била определена само да ражда и отглежда, когато на мъжа се дава название още и "човек" (чловhкъ). Всичките членове, които се свързват от сродствени връзки, са произлизали от "една кръв", "една лоза", "един корен", "един сой", "един ощер" "една влака"." „Положението на жените в семейството и обществото е било почти рабско. Жената била натоварена не само с домашните работи, но още и с полските. Някои мислят, че това рабско положение на жените произхождало от това обстоятелство, което се сънувало от части и до днес по селата, дето момците са били длъжни да плащат голяма сума за момата, която просят за жена. Понякога жените са били длъжни да ходят с мъжете си и на бой. Така напр., в 626 г. при обсадата на Цариград, между убитите славянски мъртви трупове били намерени и убити жени. Това се съчувало и до днес между черногорците. Но в замяна на всичко това, жената се ползувала от всеобщо уважение: тя не е можела да бъде в никакъв случай предмет нито на най-малко оскърбление и се считала за основа на семейното щастие. Да се оскърби жената се считало за мъжа и за мъжкото достойнство най-голямата обида; мъж, който би дръзнал да обиди жена, било с дело или със слово, той е унизил не само себе си, но и мъжкото достолепие, и наградата на такъв е била общо презрение. За оскърблението на жената цялото семейство, па даже и цялото племе е било длъжно да отмъсти." Източник: Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006, http://liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/content.htm Източник: Димитър Маринов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006, http://liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/content.htm |