Горе долу по същото време, в източната част на Азия, легендата разказва, че първата императрица на Китай - Ши-Линг Чи (2640 пр.н.е.) открила тайната на тъкането на коприната, докато наблюдавала копринените буби в градината си. Тя открила как да се размотае коприната от пашкула и да се изтъче от нея дреха и положила основите на копринената индустрия в Китай. Яо, съпругата на четвъртия император изобретила преденето на коприната.  

Китайците са велики изобретатели и имат много постижения далеч преди европейците, но имената на изобретателите най-често не били записвани. Все пак до нас е достигнало сведение, че императрица Ши Дун (105 сл.н.е.) заедно с евнуха си Каи Лун  за първи път изобретили метод за правене на хартия от черничева дървесина. 

В древна Индия живяла една жена философ на име Маритрайе. Тя  се споменава с уважение във Ведите (най-старите литературни източници, някои от които датират отпреди 3000 години.) Гарги, дъщеря на Вачакнави  (1500 пр.н.е. ) се споменава като философ в древната санскритска литература и Упанишадите (текстове, описващи пътя на познанието), сътворени от мъдреците в Индия между 8-ми и 4-ти век пр.н.е.

Друга учена жена, известна в Индия била Кхана,  за която се предполага, че е живяла между 800 и 1200 година пр.н.е. Нейната история в голям си част е легенда, но се твърди, че тя имала по-задълбочени знания по астрономия от своя съпруг-астроном. Ако се върнем към Вавилон ще срещнем името на Тапети-Белатикалим (1200 пр.н.е.) - известна като алхимик-парфюмерист.

Санскритската ведическа литература споменава Лилавати като уважавана жена естествен философ и откривател на математиката. Тя била дъщеря на известния индийски математик Бхаскарачарая, който направил много важни открития в астрономията и математиката, като разрешил проблема с нулата. Той бил първият, който забелязал, че когато едно число се дели на нула, резултатът не е нула, а безкрайност. Той написал книга по алгебра, наречена Лилавати, на името на дъщеря си. Една от версиите е, обаче е, че дъщеря му сама е написала книгата.

Жена мъдрец 

Съгласно традицията, Теано (6-ти век пр.н.е. ), жената на Питагор и нейните две дъщери управлявали училището на Питагор след смъртта му. Теано написала трактати по математика, физика, медицина и детска психология. Мак Лемор пише, че най-значителният й труд бил на тема: Принципът на „златната среда". Все пак е трудно да се каже каква точно е заслугата на Теано. Тя продължила да поддържа училището на Питагор, факт който много пъти е споменаван, но никога не е бил потвърден от писмен източник. Поради тази причина, единствено може да се твърди, че Теано била математик, физик и администратор и запазила жива средата за развитие на бъдещите математици.

Жената естествен философ Периктион била последовател на Питагор (569 - 475 пр.н.е.). Тя вероятно е преподавала в училището му и се счита за автор на два труда, които се оцелели до наши дни: "Мъдрост" и "Хармонията на жената"

Хипатия 

Хипатия Александрийска (370? - 415 сл.н.е.) била дъщеря на Теон, който е считан за един от най-образованите мъже в Александрия, Египет. Теон отгледал Хипатия и я посветил в света на науката. Много историци днес признават Хипатия не само за математик и учен, но и за философ. Сведения за нея са достигнали до нас единствено чрез писмата й. По-голяма част от трудовете й са унищожени по време на опожаряването на библиотеката в Александрия. Хипатия била позната повече с работата си в областта на математиката, отколкото в областта на астрономията и най вече с идеите си за коничните сечения, открити от Аполоний. Тя издала труда: „За конусите на Аполоний", в който описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата  на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.