Законът за борба с трафика на хора бе разработен в продължение на две години от междуведомствена група, в която участваха представители на всички държавни институции, които са призвани по закон да се борят с търговията с хора, както и неправителствените организации, които осъществяват дейност по подкрепа и закрила на жертвите на трафик.

Според международните институции, особено европейските и американски експерти, нашето ново законодателство за борба с трафика на хора е на много високо ниво. Предстои на практика да покажем, че предварителните оценки се възнаграждават с такива резултати.

Смятаме, че това беше една от причините поради, която законодателния процес приключи бързо. Законодателството даде възможност неправителствените организации да продължат активно да си съдействат на държавата в рамките на многообразните мерки за борба с трафика на хора.

На първо място през май 2003 година беше приет Законът за борба с трафика на хора, който последва наказателните мерки, предвидени в Наказателния кодекс и подготвени от тази междуведомствена работна група.

В Наказателния кодекс има специална глава за трафик на хора, която описва какво е това престъпление. Следвайки дефиницията в протокола към Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност се предвижда наказване както на вътрешния трафик на хора (търговията вътре в страната), така и на трансграничната търговия с хора, която се осъществява през границата на страната.

Работната група, която изработи и стратегия за това законодателство прецени, че най-малкият проблем в страната е наказателното законодателство. Преди създаване на специалните текстове имаше механизми за наказване на този вид престъпност. Разбира се, по-правилно беше да се създаде специален текст, който да отчете особеностите на този вид престъпност. Големият проблем и до момента е начинът, по който държавата създава условия за подкрепа и защита на жертвите на трафика, както и начинът, по който ги мотивира да съдействат на органите на разследването и прокуратурата при доказване на този вид престъпност. В трафика на хора в повечето случаи и дела единствения свидетел, който може да даде пряко доказателство, за това което се е извършило, е жертвата, и ние трябва да я мотивираме да подпомогне държавата при доказване на престъплението.

По-важната част от законодателните мерки беше изработването на Закона за борба с трафика на хора и на двата правилника, които са към него – Правилник за дейността на Националната комисия за борба с трафика на хора и Правилник за приютите за временно настаняване и центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика.

В закона, който е в книжките, които са раздадени, ще видите, че с него се създава една комисия, която включва всички ведомства и неправителствени организации, за които говорих. Държавните структури и гражданското общество с представителство на най-високо ниво на ранг заместник ръководители на ведомствата. Включени са Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Агенцията за закрила на детето и Националната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Законът третира проблеми, които са свързани с трафика на децата и особеностите при тяхната закрила. Комисията включва органите на съдебната система на ниво заместници. Заместник-председател на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, заместник-директор на Национална следствена служба.

Като успех на нашето законодателство беше отчетено нещо, което ви касае пряко. Това е включването на неправителствените организации със статут на наблюдатели в работата на тази комисия. Те имат право да участват в заседанията, които са публични, да правят писмени предложения и възражения. В добавка тази комисия допуска участие в заседанията и на международните организации, които са неправителствени и междуправителствени, със статут на наблюдатели.

Много от вас ще си зададат въпроса защо са наблюдатели. Самата аз бях привърженик неправителствените организации да участват с право на глас  в тази комисия. Бяха изтъкнати много сериозни аргументи срещу това. Най-вече свързани със същностния характер на неправителствените организации като един коректив на властта в държавата.  Статутът на членове с равен глас би обвързала прекалено много неправителствените организации с решенията, които взема комисията. Може да се получи така, че мнозинство от държавни структури да вземе решение, с което неправителствените организации не са съгласни. След което, като членове на комисията  с равен глас, ще бъдат задължени да изпълняват това решение.

По този начин ще загубим онази първоначална идея, която имахме. Тези неправителствени организации да имат достъп до процеса на вземане на решение, но да могат да възразяват срещу това, което се решава. Да противопоставят аргументи и т.н.

Ето защо в крайна сметка едно решение, което взе парламента. Нашето предложение беше неправителствените организации да участват с право на глас. Възприехме решението на парламента като добро и получихме оценка от международните организации и експерти.

Орган от такъв тип на такова високо ниво е създаден по силата на закона само в САЩ. Единствената разлика е, че той няма административна структура, което затруднява оперативната му постоянна работа. При нас така административна структура като постоянно действащо тяло се предвиди. Ние имахме възможност да наблюдаваме в много други държави как се реализират нещата и къде може да възникнат обстоятелства, които да възпрепятстват работата на комисията. Виждате, че тя е създадена с много висок статут. Включени са чиновници на политическо ниво от много висок ранг.

Очевидно е, че трябва да има постоянно действащо тяло. Това тяло се създава и се оглавява от секретар на комисията. Към комисията се създават местни структури. В закона не се предвижда техния брой нито те се определят по броя на общините. С оглед да не се разхищават средства се предвижда местни комисии да се създадат само в регионите, в които това се налага. Към тези комисии, които имат състав, какъвто и националната комисия, т.е. Създават се и центрове за подпомагане за помощ и закрила на жертвите на трафик, които ще имат за цел да ги подпомагат във възстановяване от травмата и да им дават необходимите консултации за тяхната реинтеграция в обществото, но без да осигуряват приют на жертвите,

В тези комисии ще се предоставят и правни съвети кякта и информация, която жертвите следва да получават с оглед да се ползват от правата си, които новото законодателства дава, както и от съществуващото до момента. Тази схема от органи и заведения се финансира пряко от бюджета. Това е един от големите успехи на това законодателство. Първоначално тази идея беше отхвърлена.

За разлика от съществуващите до момента комисии от този тип и съвети финансирането на местните структури няма да се извършва от общините. Очевидно е за вас, че общините трудно могат да осъществят едно такова финансиране.от своя ограничен бюджет.

В този случай съгласно член 3 от Закона от бюджета на държавата за всяка година ще се предвижда директно за Националната комисия и структурите към нея, включително и за приютите, централно финансиране. 

В специална глава в закона се отделя внимание на превенцията на този вид престъпност. Възлага се като планиране и национална политика на националната комисия. В закона се определят основните направления. Това е от изключителен интерес за неправителствените организации, защото съгласно тази глава комисията е упълномощена да планира мерките в държавата и всички кампании, които ще се извършват в тази връзка. Комисията ще получава бюджет от държавата. Това означава, че неправителствените организации не само като участници в комисията със статут на наблюдатели, но и тези, които не участват в нея ще може да финансира неправителствените организации при извършване на подобна дейност. Вие може да кандидатствате за проекти по тези дейности.

В следващата глава се урежда закрилата и подкрепата на жертвите на трафика.

Ще ви представя главата, която регламентира реда, по който се създават приютите и центровете. За приютите се допускат два начина за създаване.

Единият ще бъде от държавата чрез националната комисия. Това ще става на основата на един анализ на събиращите се в нея данни, които постъпват от всички ведомства и организации, които са членове на тази комисия. За състоянието на трафика в страната, за числото на жертвите, за броя на образуваните наказателни производство. На базата на анализа на цялата единна информация комисията ще трябва да определи къде е необходимо да се създадат приюти. Отделно се допускат физически и юридически лица да създават приюти. Това ще се извършва по един изключително облекчен режим. Става въпрос за регистрационния режим. Той ще преминава през първоначалния етап на регистриране, който е единен за цялата страна и касае приютите в рамките на законодателството за социално подпомагане. След това ще последва регистрация в националната комисия, при която в добавка ще се представят доклади и информация, която доказва, че организацията извършва дейност по подкрепа и закрила на жертви на трафик. Режимът е малко по-тежък. Разбира се това е основателно, в случаите когато приюта ще има за цел да дава подслон и на деца жертви на трафик. Тогава ще трябва да се изиска задължителния лиценз, който ще се получава от Агенцията за закрила на детето.

Има регистрации с оглед на новия закон. Някои от организациите направиха такава регистрация. Най-общо казано за да се работи по този закон е хубаво да се поиска допълнително разширяване на предмета на дейност с точно такъв тип дейност, за да може да се получи регистрацията от националната комисия. Това е най-лесният път пред комисията да се докаже този тип дейност след като самия съд е възприел, че това ще се извършва от организацията.

На последно място преминавам към решимите за закрила. В нашия закон се предвиждат два решима на закрила. Един общ режим, който ще обхване всички лица, които заявяват, че са жертва на трафик. Заявяват това независимо пред кой от органите се визират по този закон.

В този случай те трябва да получат десет дневен първоначален предстои в приютите, който се продължава по искане на който и да е от тези органи до четиридесет дни. Целта на този престой е най-общо да покрие един период за възстановяване на жертвата. В същото време е и период, в който тя да може да размисли по възможностите за евентуално сътрудничество с органите на до съдебното производство във връзка с доказване на престъплението, което е извършено срещу нея.

Това не се поставя като задължително условие, за да получи този първоначален пакет от закрила и защита от държавата. След изтичане на четиридесет дневния срок, а и по неговото време, жертвите ще се ползват в пълна степен с всички услуги, които се предоставят от центровете за закрила на жертви на трафик. Т.е. в това отношение няма ограничение за срок. Прибавят се някои специфични мерки за децата жертви на трафик. За тях е задължително да се задейства незабавно процедурата по Закона за закрила на детето чрез една норма, която създава задължения за всеки един орган по този закон. В случаите когато се касае за дете, незабавно да информира Агенцията за закрила на детето. В този случай тя ще стъпи в специфичните си права за представителство чрез специфичните процедури в Закона за закрила на детето. Т.е. в тези случаи Закона за трафика е препращащ към този закон.

Има изискване децата жертви на трафик да се настаняват в отделни помещения и да бъдат допуснати до обучение до държавните и общински училища.

Втората част от тази глава на закона урежда специалната засилена закрила на жертвите на трафик чрез един статут на засилена закрила, който се предоставя от съответния прокурор по искане и при съгласие на жертвата.

Единственото условие за предоставяне на този статут е жертвата да декларира за в бъдеще да съдейства на органите на досъдебното производство при разкриване и доказване на престъплението. Не се поставя изискване за определен вид съдействие. Т.е. може да се даде във всяка една от познатите извън процесуални форми и чрез добиване на процесуалния статут на свидетел в случаите, когато жертвата стане и свидетел, а не съдейства само по друг анонимен начин. В тези случаи получаването на статут на защита като свидетел по Наказателно-процесуалния кодекс не е пречка жертвата да получи и допълнителната закрила по този закон. В какво се изразява тази допълнителна закрила? Жертвата, ако е чужд гражданин, получава възможност за престой в страната до края на съдебните процедури. В рамките на този срок не се поставят пречки да придобие статут на постоянно пребиваване в страната на друго основание. Включително чрез упражняване на правото си за убежище чрез искане в този смисъл. Издава се виза за продължителен престой в страната, който може да прерасне в престой за постоянно пребиваване.

На второ място по силата на тази засилена защита се предоставя престой в приютите до края на наказателните процедури. Този престой не се обвързва с успеха на процедурите или със значимостта на помощта, която жертвата оказва. Предвидена е процедура, с която тази закрила може да се прекрати от прокурора, който я предоставя в случаите когато се съберат данни, че жертвата отново е във връзка с трафикантите по свое желание, а не в случаите, когато те се опитват да намерят връзка с нея или когато е дала съгласие да сътрудничи, но в последствие отказва да го направи.

Всичко това, което разказах до момента е елемент от една директива, която все още е в проект и предстои да се приеме в близките два месеца в Европейския съюз.

Разпоредбите се обсъждат и ще бъдат приети по повечето от тях се постигна съгласие в рамките на създаване на конвенция за борба с трафика на хора на Европейския съюз. По повече от тези въпроси в България има готов отговор. Това законодателство предстои да се прилага. На този етап всички разпоредби по закона са влезли в сила. Обезпечени са с първоначален бюджет чрез правилниците, които се приеха от Министерския съвет и публикуваха в “Държавен вестник” от 1 март 2004 година. Процедурите, които прокуратурата упражнява са в сила от месец май миналата година. Наказателните разпоредби повече от година и половина са в сила. Това законодателство постави България сред държавите, които в последния доклад на Съвета на Европейския съюз по въпросите на трафика на хора са представени като добри практики в законодателството и най-вече във взаимодействието между правителствения и неправителствения сектор. Това е основание за голяма гордост. Най-вече за неправителствените организации, които успяха да се включат като инициират този процес. Те са в основата на създаването на законодателството. НПО успяха да получат не само трибуна, но и възможност ефективно да участват в работата на работните групи от създаването им като официални работни групи към Министерството на правосъдието, до приключване на процеса в Народното събрание. Имахме тяхната подкрепа в моменти, в които се нуждаехме от силно лобиране и от критика, което даде възможност да се намерят верните разрешения, за да не се провали общата идея на закона.

Резултатът е налице. Законодателството не се оспорва. Единственото, което чакаме с трепет и опасение е неговото приложение. Знаете, че в България за съжаление много хубави закони се изкривяват при приложението им.

Считаме, че няма да се стигне до там, защото работната  група успя да извоюва и изработи и правилниците по този закон. Тези правилници дават в детайли неговото приложение. Имахме възможност да проследим целия процес и да го осъществим, за да няма противоречия между подзаконовата уредба и законовата. Получихме разбиране от страна на прокуратурата, която в момента изработва инструкция по приложение на текстовете, които са свързани с прокуратурата. Процедурата, която ще видите в закона е разработена в проекта за инструкции. Очакваме всеки момент да бъде подписана от органите на МВР, прокуратурата и следствието. Също така очакваме в най-скоро време да бъде създадена и националната комисия, тъй като преди два дни правилниците влязоха в сила преди два дни и освен това има предвиден бюджет за това.