Евгений Дайнов, Център за социални практики, Нов български университет

(извадка от стенограмата)

Искам да благодаря на организаторите за поканата. Мисля малко да избягам от общинската проблематика. Ако ми позволите да поговорим за темите, които чух и очевидно сте обсъждали.

За това какво може да се постигне на общинско ниво специално в България, тук и сега, съм предоставил няколко книги, в които са посочени основните примери, за страната.

Говорили сте за такъв тип сътрудничество на неправителствените организации и местна власт. Познавайки хората, с които сте си говорили знаят, че сте свършили работа.

Предлагам от това, което чух да говоря за ключовите думи. Да погледнем какво излиза и защо се занимаваме с нещата, с които се занимаваме.

Предполагам, че Татяна Кметова ще потвърди или отрече защо съм тук, защото плувам в сектора от 15 години. Другата причина е, че и аз работя с жени. Организацията Център за социални практики, която започна да работи преди повече от 10 години с идеята да е една революционна чета и да имаме жена, която се усмихва на другите войводи, които идват на гости. Издържа толкова точно две години. От 1994 година работя само с жени.

На основата на тези 15 години живот в неправителствения сектор, тези които познават работата на центъра знаят, че ние в София нямаме работа. Нашата работа предимно е извън София. Това, което вършим в София е да се опитаме да накараме политиците да имат такова поведение, че да не разрушат всичко, което се прави извън София. Те могат ако поискат.

Ще започна с ключовите думи. Теодора Калейнска каза, че трябва да имаме крайна точка на нашите организации. Не съм съгласен, защото не мога да си представя утре какво може да се случи. Предлагам да помислим по по-друг начин. Всяка организация трябва да знае каква е нейната цел. В името на какво съществува. На какъв път е стъпила, както биха казали нашите приятели будистите. На къде води този път. Защото ако си представим не крайна точка, а цел и дневен ред. Тази цел е постоянно присъстваща. Не зная Центъра за социални практики къде ще свърши. Изобщо ще има ли нужда от него. Зная каква е нашата цел. Целта е овластяване на гражданите. Пораждане на граждани където ги няма. Овластяване на граждани и групи граждани, където ги има.

Един наш приятел заместник редактор в “Файнейшъл таймс” присъстваше за един наш проект в Шумен, за да разбере какво правим. Аз не можех да му обясня какво правим. На края тъй каза “Да, вие наистина произвеждате граждани”. Зная какво прави Центъра за социални практики. Не зная къде е нашата крайна цел.

За това мисля да се нарече пътя или целта, а не крайната точка. Ако си представим, че имаме постоянна цел, от която нямаме междучасие ние не правим крачка в страни. Нашата цел е постоянна. Въпросът с доверието е много лесен. Според това, което правим. Труден е като изпълнение. Лесен е като формулировка. На моите студенти казвам, че нещата са прости, но никога не са лесни. Въпросът е да се прави точно това, което се проповядва. Това е въпросът за доверието. Когато се казва, че е добре да има партньорство и доверие ти демонстрираш партньорство и доверие. Ако се казва, че е добре по-добре да си свободен отколкото да не си свободен се демонстрира. Ако се казва, че е по-добре да не се вземат пари от едни хора, а е по-добре да стоиш с проектните пари. Не вземаш пари от офшорки, и стоиш с проектните пари. След това не те разследват.

Как стои въпроса с интереса. Съгласен съм с това, което чух. Очевидно сте обсъждали единствения начин да се върши някаква работа в съвременните условия и ще става все повече всички страни по даден проблем да се събират заедно и да формират работеща среда, в която да решават съответния проблем. След малко ще стане въпрос за политическите причини. Да, ние привличаме всички с интереса, който имат.

Предлагам да въведем още едно понятие. Понятието “дневен ред”. Какъв е онзи дневен ред, който ние като асоциирани граждани помагаме в рамките на когото привличаме хора с различни интереси. Ако не знаем в какъв дневен ред, т.е. как манипулираме цялата ситуация, на къде я насочваме, срещу какви други насочватели работим, срещу какви други хора, които искат да насоча в друга посока работим. Има опасност да си загубим вътрешния интегритет. Да станем посредници или да се лепнем за властта. Тя да ни превърне в свои лакеи. Или да станем безплодни революционери, които опарени от подлостта на властта да сме в позата на перманентен протест. Да, за интереса и да за дневния ред, който да осмисля цялостното правене на нещата.

Въпросът с надпреварата. Какво правим ние? Имаме цел, например жените да имат равен достъп и равно представителство. Тази цел всяка секунда осмисля всичко, което се върши дори и в личния живот. Там е капанът. Тази цел я развиваме в един дневен ред. На основата, на който полагаме всички въпроси и проблеми, които искам да решим и възникват около нас. Там каним всички страни по проблема. Имаме доверие и се организираме. Трябва ни видимост. Хората ще ни обръщат внимание когато сме видими. Както казвам в началото на всяко обучение или всеки нов курс от студенти – никой не е длъжен да ти обръща внимание. За да ти обърнат внимание трябва да бъде привлечено. Добре е да сме видими, защото това става по-лесно на ниво община и местна власт. Видимостта осигурява влияние и достъп до места, на които се вземат решения. Привличат се хора, които имат добри идеи или себе си като ресурс. Това нещо както и проектното мислене се постига с учене. Нещо друго, което сме длъжни да извършваме непрекъснато. Необходимо е да се учим. По две причини.

Първо, 99,9 на сто от всяка трудност или всеки проблем, който имаме решението е някъде измислено и въпрос е да го научим, усвоим и приложим. Това е едната причина, поради, която трябва да се учим непрекъснато.

Второ, света се променя прекалено бурно. Не напразно един от въпросите на изборите в САЩ ще бъде как да стане така, че американското общество да навлезе в процес на постоянно учене.

Как се променя света и какво правим в този променящ се свят? Какво предстои да се случи в близкото поколение. В какъв свят ще живеят децата, които сега са на двадесет години.

Присъствах на една много интересна световна конференция в Индия. На една от сесиите един мъж от Латинска Америка каза следното: “Властта изтича от националната държава. Къде отива тя?” Националната държава губи власт. Тази власт отива някъде. Властта изтича от националните държави по ред причини. Тя може  да отиде на едно от двете места.

Първо, при гражданите. Организирани, асоциирани и знаещи какво правят.

Второ, при мутрите, които да я вземат.  В световния мащаб се наричат организирани егоистични интереси и т.н. Няма къде да отиде тази власт, която изтича от националната държава. Защо изтича власт от националната държава? Светът взаимосвързва националните държави все по-малко могат да се оправят сами. Те предават своята власт нагоре към неща като Европейския съюз и НАТО и губят власт вътре. Това, че имаме разпаднала се и изключително слаба държава в България е карикатурно явление на голям процес, който се случва навсякъде. При нас е по-смешно или по-крайно. И при нас закономерността стои. Властта много бързо изтича от нашата национална държава. Кой я взема?

Излезте по улиците и вижте. Взимащите тази власт, която изтича от националната държава, са на улицата и са видими. Те налагат своите правила. Защо вземат властта, която изтича от националната държава? Защото не се взема от гражданите. Ние нямаме избор освен да вземем властта. Властта да се прибере от гражданското общество. В противен случай отива към мутрите.

Властта изтича и от мъжете. Националната държава е мъжко явление. Тя въплъщава в себе си основните характеристики на мъжкото поведение. Процесът е едновременен. Властта изтича от националната държава и от мъжете. От онова общество, което мъжете са създали. Къде може да отиде тази власт? Тази власт може да отиде при жените. Повечето прогресивни философи на съвременността, които сега са на възраст между 45 и 65 години се опитват да разработят визията. Какво означава заместване на мъжкото с женското общество? От Силистра се чуха някои много основни опорни пунктове. След десетки хиляди години мъжко общество, което е структурирано по начина, по който мъжете разбират света. Тази власт отива към жените. Те ще структурират света. Това улеснява много моята работа. Имаше един италиански виц, който е следният: “След като властта изтича от мъжете и отива при жените, вие оттук нататък работете, а аз отивам за риба”. Благодаря ви.