Антоанета Цонева, омбудсман на Община София град

На 8 май Народното събрание прие Законът за омбудсмана с едни много продължителни дебати както в обществото, така и в организациите от третия сектор за необходимостта, нуждата, възможностите и условията, които имаме за приемането и въвеждането на подобен род институция.

Това е един закон, който урежда правното положение, организацията и дейността на тази институция. Омбудсманът според формулировката, която законодателя е дал се застъпва за гражданите в случаите когато имаме нарушени права и интереси от държавните или общинските органи, организации и лица, които предоставят обществени услуги.

Омбудсманът е независим орган, който е на бюджетна издръжка. Подчинява своята дейност на Конституцията на Република България, на законите и международни договори, по които България е страна. Омбудсманът се избира от Народното събрание с тайно гласуване и мнозинство повече от половината присъстващи в залата народни представители.

Омбудсманът трябва да бъде български гражданин, да има висше образование, да отговаря на условията за избор на народен представител. Според българската Конституция означава, че трябва да  навършил 21 годишна възраст. Да не изтърпява наказание за лишаване от свобода. Ползва се с имунитета на народен представител. Кой може да се обръща към омбудсманът?

С жалби и сигнали могат да се обръщат физически лица в случаите когато смятат, че техни права и интереси са нарушени от органите на изпълнителната власт и тяхната администрация. В случая това са органите на централната власт и местната власт. Лица, които предоставят обществени услуги.

Обръщането към институциите става по един изключително облекчен и неформален начин. Може да стане устно, писмено или чрез всички възможни средства за комуникация. Жалбата до омбудсмана трябва да съдържа следните реквизити: името на жалбоподателя, проблема, с който сезира омбудсмана и задължително органа, на централно, местно ниво или лице, което предоставя обществени услуги. Задължения на омбудсмана е вписването на тази жалба в регистър, който е  публичен и проследява движението на жалбата и предприетите по нея мерки. В едномесечен срок от постъпването на жалбата в случай, че омбудсманът не поиска отлагане с оглед сложната практическа правна система,  той писмено трябва да отговори на жалбоподателя какви мерки е възприел или какви препоръки е отправил.

Правомощията на омбудсмана са след като получи жалбата да направи проверка по нея. Омбудсманът и неговия заместник имат право на пълен достъп до архивите на съответните органи постановили даденото решение, както и пълен достъп до информация. Имат право да отправят препоръки за отстраняване на допуснати нарушения и възстановяване на право. В случая когато администрацията е действала не според правилата, които за нея имат задължителен характер.

В случаите когато това не е възможно трябва да се предприеме друг способ в рамките на закона. Най-малкото да се окаже на гражданите каква е възможността да защити своите права и интереси.

От своя страна органите, към които омбудсмана се обръща са задължени да оказват пълно съдействие. Макар, че не е разписано в закона, да вземат отношение по направените от него препоръки – приема или не приема отправените към тях препоръки.

Всичко това трябва да става по един добре мотивиран начин. В противен случай би се обезсмислило усилието на омбудсмана да препоръча дадени действия.

Една от най-важните роли на тази институция е, че след като наблюдава целия процес и начин на противопоставяне на административни услуги следи нивото на административното обслужване. Начинът на въвеждането на рамката, с която България се е ангажирала по отношение на въвежданията и на изискванията на Копенхаген. Основно повишаване капацитетът на администрацията. Омбудсманът има право като цяло да препоръча различни подходи в случаите когато той забелязва, че администрацията не му осигурява условия за ефективна защита на правата и интересите на гражданите. Има право да се обърне към органите по член 150 от Конституцията в случаите когато смята, че е нужно тълкуване на Конституцията или отмяна на текст от закон, който противоречи на Конституцията.

Разбира се има задължението в случаите когато в резултат на негова проверка или разследване има достатъчно данни за престъпление трябва да сезира органите на прокуратурата.

За своята дейност омбудсмана до 31 март 2005 година, трябва да представи годишен доклад пред българския парламент, който следва да съдържа изчерпателна информация колко и какви случаи е регистрирал. В кои случаи неговата намеса е била успешна. В кои случаи неговата намеса не е била успешна и на какво се дължи това. Какви основни препоръки омбудсмана е направил за подобряване на практики, които са свързани с дейността на администрацията и условия за предоставяне на административни и обществени услуги. Издава годишен бюлетин.

В преходните и заключителните разпоредби на закона е казано, че омбудсманът трябва да бъде избран в тримесечен срок след влизането на закона в сила. До 1 април се очаква, че българският парламент ще излъчи омбудсман.

По силата на закона в едномесечен срок от избора на омбудсмана трябва да посочи свои заместник, който също се избира с решение на Народното събрание. След избора на омбудсмана в двумесечен срок трябва да представи правилник за организацията и дейността на институцията, който да се приеме с решение на Народното събрание.

Финансирането е от държавния бюджет. В тази посока имаше много дебати. По отношение каква степен на независимост трябва да има омбудсмана при правенето на предложение за бюджета и независимостта, с която трябва да разполага по отношение на приемането му. Голяма част от хората, които обсъждахме бяхме на мнение, че трябва да се осигури степен на независимост каквато има бюджета на съдебната система. Това е  една бюджетна процедура, която предвижда, че омбудсманът може да заложи свой проектобюджет, който може да бъде рязко коригиран от изпълнителната власт и да се внесе в този вид в Народното събрание. В рамките на парламентарен дебат да се постигнат параметрите и финансовата рамка на този бюджет.

Формулировката в закона, че към омбудсмана могат да се отправят жалби, които са свързани с действия, бездействия или нарушаване на прави и интереси от държавни и общински органи, не са коректно изключени органите, с които омбудсмана не може да се занимава. Това са Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет. Не може да се ангажира с въпросите, които са свързани с въпросите по националната сигурност и външната политика на страната. Това съдържа известни рискове поради това, че няма излишно изключване на тези органи към омбудсмана да бъдат насочвани и жалби, по които няма да може ефективно да се ангажира. Например, жалбите, които са свързани с дейността на съдебната система. Това е държавен орган по смисъла на Конституцията.

Омбудсманът няма да може да се ангажира с жалби, които са предмет на разглеждане от съда. Нито с дейността на администрацията на съдебната система, когато затлачва предвижването по един или друг начин на дейността на самия съд и движението на определена жалба, която е в оборота на съдебната система.