Добър ден. Много ми е приятно, че мога да бъда сред толкова много жени и да дам моя поглед за възможностите за работа с неправителствения сектор. Разбира се и за подобряване положението на жените, това което е основната тема на дискусията.

Имал съм щастието цял живот да работя с повече жени в дейността ми преди да навляза в бюрокрацията и да се потопя в правителствения сектор, а сега и в работата на местната власт. 20 години работих в един научен институт – Института по радио и електроника. В моя колектив преобладаващите инженери и конструктори са били жени. Работил съм с тях много добре. Винаги съм се чувствал много приятно. Макар и да не е много лесно да си сред много жени и да и началник на много жени. Трябва да имаш и съответния такт за да можеш да извлечеш максималното в един такъв колектив.

Мисля, че  особено внимание трябва да обърнем на работата местната власт с работата на неправителствените организации. Оттук нататък особено в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз.

Миналата година като директор на Европейския институт водех и един от проектите, който беше за равните възможности на мъжете и жените и хармонизацията на законодателството с Европейското и прилагането му в България. Беше направен един пълен преглед. Получи се оценка, че в рамките на това, което е записано в законодателството има относителна хармонизация. Мястото на жената е отредено по начина, по който е отредено  в съвременните и развитите общества. Винаги има спор по този въпрос. Доколко тази равнопоставеност в законодателството е гарантирана и доколко не е. Най-голямата гаранция винаги се дава от по-голямата активност на този, който търси своите права. Това трябва да бъде водещо за всеки един независимо къде е и какъв пост заема. В каква организация работи. Трябва да знае, че ако не търси своите права и налагане в обществото никога няма да се случи.

Големият проблем по отношение на местната власт е голямото противоречие, което съществува между централната власт, която навсякъде по света държи по-голяма власт да се концентрира в изпълнителната власт. Повече централизация и да се разпределят както ресурси, така и под по-голям контрол от централната изпълнителна власт да бъде цялостното развитие на една държава.

В България голямата борба е от години. В това число и сега се говори за децентрализация. Всяко правителство по всяко време се мъчи да централизира повече власт в себе си.

В момента сме свидетели на същото. От позицията си на председател в Столичния общински съвет, защитавайки интересите на местната власт съм от тази страна на барикадата, която се бори за повече децентрализация и възможности за самостоятелно решение и управление в общините. Има разпределение и на финансов ресурс. Защо това е необходимо и защо се прави от развитите общества или по-добре развиващите се общества? Защото нуждите на една община и на едно населено място най-добре се знаят от хората, които живеят там. Най-добре се планира и управлява от възможните и евентуалните ресурси от тези хора.

Когато разговаряме за развитието на България и реализиране на дадени приоритети на място, ако не започнем с планирането, което до скоро, по време на правителството, в което аз участвах през 1997 – 2001 година, когато се правеше Първия национален план за развитие. Този национален план се направи по подобна схема, така както сме планирари в годините до 1990 година – със спускане на задачи. Всеки да представи виждането за развитието на неговото населено място. За развитието на дадена област и община. Всичко, което е пристигнало от областите и градовете се обобщава. Получава се нещо, което не отговаря напълно на нуждите на гражданите. Започва се по обратния ред. Започва се с максимално ангажиране на гражданското общество в отделното населено място, които да формулират тези хора, които живеят в която и община да вземем. Хората, които живеят в дадена община най-добре знаят на базата на личните ресурси и на развитието на общината кое е необходимо и трябва да се развива, кои са приоритетите. Те могат да формулират целите и задачите, които предстоят за реализация и които да бъдат включени в плана за развитие на по-голямата единица. Освен това, трябва да се вземат предвид съседните общини и взаимовръзката, която съществува между тези населени места, които са в отделните региони за планиране. Независимо как, кой и кога ги е формулирал и групирал като региони за развитие.

Когато казвам за гражданите на населеното място, това са и представителите на неправителствените организации. От особена важност е да се създадат гражданските сдружения и неправителствените организации, които биха могли да бъдат съпричастни и част от целия процес на планиране и развитие на отделното населено място. Това, което все още в България не се случва.

Първо, няма желание за връзка от страна на местната власт, която да адресира и да припознае своите граждани. Да ги въвлече още от началния процес на формулиране на приоритетите на задаване на нещата, които са възможно да бъдат реализирани в рамките на общото планиране на държавата.

Всички знаем, за фондовете от Европейския съюз. Парите, които всички цитират. Говори за милиарди евро и стотици милиони. Зад тези милиарди и стотици милиони стои едно развито гражданско общество. Стои един развит неправителствен сектор. Защото това е потенциалът, който може да участва. Потенциалът, който да се обучи и доизгради и да формира този интелектуален потенциал, който е в състояние да подготвя тези проекти, които са необходими за приоритетното развитие на държавата. Тези проекти, които биха били финансирани в рамките на тези пари.

Съществува голямата опасност тези пари да останат на книга и България да се превърне вместо в потребител на едни донорски средства в контрибутор на общото развитие на Европейския съюз. Защото нашите бюджетни вноски, макар и минимални в общата бюджетна рамка на Европейския съюз, трябва да се превеждат независимо от това дали тези пари, които евентуално могат да се разходват, са изразходени или не са.

Тук аз виждам особената роля на неправителствения сектор и на участието на жените. Само жените могат да се отнасят с ролята на грижливия стопанин. Това е дадено по природа. Ако не дадем шанс и на навлечем в максимална степен на местно ниво целия интелектуален потенциал, ако не съществува този егоизъм в бюрокрацията. Има много хора, които са представители на бюрокрацията и на местната власт. Типично за бюрокрацията е егоистичното поведение. Типично е за всеки един чиновник да задържа информацията в себе си и в своето чекмедже, защото тя е гаранцията за неговото място.  Казвам всичко това съвсем откровено. Винаги нещата са стояли по този начин. Ако искаме да се развиваме нормално като местна власт и представители на местната власт трябва да се отворим в максимална степен. Защото има достатъчно поле за всички. Има достатъчно поле за развитие на кадърните хора. Ако ние не се отворим и не привлечем този потенциал има опасност да не използваме реалните дадености, които предстоят и са налице във връзка с използването на предприсъединителните средства.

Мисля, че всяка една община и местна власт с нейните представители в общинските съвети и изпълнителната власт, която кореспондира с кметове и заместник кметове, трябва да създаде своя стратегия за въвличане в максимална степен на неправителствения сектор. Именно в подготовката и участието за подготовката на планирането и развитието на града, в участието и подготовката на проекти, които са необходими за развитието на отделното населено място. Това ще бъде гаранцията за създаване на този интелектуален потенциал и гаранцията за създаване на конкурентна среда в това число и в подготовката на проекти, които да бъдат представени за евентуално финансиране от донорите.

На всяко едно поле, в това число и в неправителствения сектор е необходимо развитие на конкурентната среда. Само когато се развива гражданското общество и неправителствения сектор е коректив и за по-голяма преквалификация и квалификация на бюрократичния апарат, може да подготвим и този интелектуален потенциал и административен капацитет в общинските съвети и общините. Този административен капацитет и тези администратори-бюрократи започват да се чувстват неудобно в една по-развита среда. Когато срещу тях застанат хора с по-добри познания и квалификация и те трябва оттук нататък да се изграждат и квалифицират.

Мисля, че всеки един от нас, работейки в местната власт и отговаряйки за определи проблеми, основна задача е разработване на тази стратегия и включване на неправителствения сектор колкото може по-бързо в цялостната подготовка, планиране и ежедневната дейност на общините. Това е начинът, ако искаме България в по-кратки периоди да заличи разликата, която съществува между нас и развитите общества. Никъде нищо не е съвършено. В самия Европейски съюз между отделните страни-членки в момента съществува огромна разлика. Независимо от това, че твърдят, че всички са по-качествени от нас. Има много по-качествени в развитието си и малко по-качествени. Отишли са малко по-напред защото прилагат едно законодателство, което ние сме хармонизирали към 80 на сто. Това, че е прието не означава, че се прилага. Пълноценното включване на неправителствения сектор е гаранцията, че можем да отговорим на тези предизвикателства.

По отношение на основната тема за равните възможности особено в участието на жените в местната власт. Мисля, че проблемът за процентно участие на жените в местната власт – в общините, общинските съвети, а като представителство в самата изпълнителна власт, не стои. Може би трябва да се постави единствено въпросът за по-голямата представителност и заемане на по-високи постове. Във всеки случай това зависи и от персоналната борба и воля за борба в този живот.

Мисля, че ако има една по-голяма активност и борба на този конкурентен пазар повече жени ще намерят своята изява в по-високите етажи на бюрократичната власт.

Искам да ви пожелая успешен ден и в рамките на тази дискусия да споделим виждането си как трябва да се развива местната власт и какво следва да бъде участието на правителствения сектор.