Глава първа

Общи положения

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с мерките за осигуряване на равни възможности на жените и мъжете, определя органите и механизмите за провеждането на държавна политика за равни възможности.

         (2)  Законът има за цел създаване на равни възможности на жените и мъжете и подобряване положението на жените във всички области на обществения живот чрез:

1.  превенция и премахване на неравното третиране на жените и мъжете като форма на дискриминация на жените и мъжете, породена от традиционно и исторически обусловените различни роли в обществото;

2.  създаване на условия за установяване на равнопоставеност на жените и мъжете и на  равностойно представителство на двата пола във всички сфери на обществения живот;

3.  постигането на равни възможности на жените и мъжете е една от основните  задачи  на цялото общество.

Чл. 2. (1) Равните възможности на жените и мъжете включват участието им на равни начала във всички сфери на обществения, професионалния и частния живот,  равнопоставено упражняване на всички права, разгръщане на личния им потенциал в принос за развитието на обществото, равен достъп до обществените ресурси.

(2) Равните възможности на жените и мъжете предполагат отсъствие на каквато и да било дискриминация, пряка или непряка, на основание на пол, и по-специално във връзка със семейното положение.

Чл. 3.  Не представляват дискриминация на основание на пол:

1.       установената със закон специална закрила на жените, по-специално свързана с бременност и майчинство;

2.       временните специални мерки за ускорено постигане на равни възможности на жените и мъжете, приети съгласно този закон;

3.       различното третиране на основание на пол в случаите, посочени в чл. 7 ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 12 от Закона за защита срещу дискриминацията.

Глава втора 

Органи  и механизми за провеждане на политиката за равни възможности на жените и мъжете

Раздел I

Органи за провеждане на държавната политика за равни възможности на жените и мъжете

Чл. 4. (1)  Държавната политика за равни възможности на жените и мъжете се определя от Министерския съвет, който по предложение на министъра на труда и социалната политика приема Национална Стратегия за равни възможности на жените и мъжете.

          (2) Държавната политика за равни възможности на жените и мъжете се провежда от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, съобразно техните правомощия и в съответствие с Националната стратегията за равни възможности на жените и мъжете.

 (2) Органите, които провеждат държавната политика за равни възможности, са длъжни в рамките на своите правомощия да насърчават преодоляването на отрицателните стереотипи за ролята на жените и мъжете в обществото.

Чл. 5. (1) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира, провежда и контролира държавната политика за равни възможности на жените и мъжете.

            (2) В изпълнение на своите правомощия министърът  на труда и социалната политика:

1.       контролира изпълнението на този закон и на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на него;

2.       съгласува становища по изготвени законови и подзаконови нормативни актове от гледна точка  на равните възможности на жените и мъжете, съобразно принципа на джендър мейнстрийминга;

3.       разработва и предлага приемането и/или изменението на законови и подзаконови нормативни актове по проблемите на равните възможности на жените и мъжете;

4.       координира дейностите по прилагане на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете;

5.       координира подготовката и изпълнението на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете;

6.       внася в Министерския съвет предложения за периодични двугодишни планове за изпълнение на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете;

7.       координира подготовката на правителствените доклади относно изпълнението на международните задължения на Република България в областта на равните възможности на жените и мъжете;

8.       организира и координира разработването на система за мониторинг на  равните възможности на жените и мъжете;

9.       отправя препоръки до органите и лицата по чл. 20, ал. 2  за въвеждане на специални мерки;

10.    упражнява контрол за приложението на специалните мерки, съгласно чл. 20, ал. 3;

11.    председателства Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет;

12.    отправя сигнали до Комисията за защита от дискриминация във връзка с неравното третиране и за осигуряване на равни възможности на жените и мъжете;

13.    координира сътрудничеството с юридическите лица с нестопанска цел, специализирани в областта на равните възможности на жените и мъжете;

14.    организира и координира провеждането на информационни кампании и програми за повишаване на обществената чувствителност по проблемите на равните възможности на жените и мъжете;

15.    координира обучението по проблемите на равните възможности на жените и мъжете;

16.    координира участието в национални и международни програми и проекти за равни възможности, включително и съвместно с други държавни органи и организации;

17.    поддържа контакти със сродни специализирани държавни органи в чужбина, както и с международни организации с дейност  в сферата на равните възможности на жените и мъжете.

Чл. 6. (1) Органите на изпълнителната власт определят служител, който изпълнява функциите на координатор за равни възможности на жените и мъжете.

(2) Координаторът участва в изготвянето и изпълнението на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете, предлага мерки и дейности в сферата на равните възможности и консултира държавния орган в процеса на вземането на решения за постигането на целите на този закон.

(3) В изпълнение на тези задължения координаторът за равни възможности си сътрудничи със звеното за равни възможности в Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 7. (1) Органите на местното самоуправление определят координатор за равните възможности на жените и мъжете, който участва в изготвянето и изпълнението на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете, предлага мерки и дейности в сферата на равните възможности в частта, която се отнася до органите за местно самоуправление и консултира местната власт в процеса на вземането на решения за постигането на целите на този закон в рамките на съответната общност.

(2) В изпълнение на задълженията по реда на ал. 1 координаторът за равни възможности си сътрудничи със звеното за равни възможности в Министерството на труда и социалната политика и с координаторите за равни възможности на жените и мъжете в съответните държавни органи.

(3) Общинските съвети създават общински комисии за равни възможности на жените и мъжете като консултативни органи за подготовката и изпълнението на Националната стратегия.

Чл. 8.  Органите на изпълнителната власт и на местно самоуправление с правомощия в областта на държавната политика на равни възможности си сътрудничат тясно със социалните партньори и неправителствените организации, специализирани в областта на равните възможности на жените и мъжете, с оглед постигането на целите на този закон и в изпълнение на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете.

Чл. 9. (1). Националният статистически институт събира и поддържа данни, ориентирани по полова структура.

(2) Прилагането на предходната алинея се урежда с акт на Министерския съвет, който се приема в тримесечен срок от влизането в сила на закона. 

(3) Държавните органи събират, регистрират и обработват информация във връзка с изпълнението на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжеге, ориентирани по полова структура.

Раздел II

Национална стратегия за равни възможности на жените и мъжете

Чл. 10. (1) Министерският съвет приема Национална стратегия за равни възможности на жените и мъжете.

(2) Националната стратегия е дългосрочен програмен документ, който определя основните принципи на политиката за равни възможности и съдържа:

1. мерките за постигането на равни възможности на жените и мъжете в областта на заетостта, социалното осигуряване, здравеопазването, образованието, семейните отношения, балансираното представителство на жените и мъжете в структурите на държавната власт, в политическия живот и при вземането на решения;
2. органите и лицата, отговорни за постигане на равни възможности на жените  и мъжете;
3. системата за мониторинг на изпълнението на Националната стратегия.

Чл. 11. (1) Националната стратегия се изпълнява чрез двугодишни планове, които определят мерките и средствата за нейното изпълнение.

(2) Министерствата и ведомствата представят на министъра на труда и социалната политика предложения за финансово обезпечени мерки за включване в двугодишните плнове за постигане на равни възможности на жените и мъжете в сферата на своите компетенции.

(3) Министерствата и ведомствата предоставят на министъра на труда и социалната политика отчет за дейността и резултатите при постигане на равни възможности на жените и мъжете в срок до един месец след изтичането на всеки двугодишен план.

(4) Министърът на труда и социалната политика докладва пред Министерския съвет за изпълнението на Националната стратегия за равни възможности на жените и мъжете.

Чл. 12. Министерският съвет внася в Народното събрание на всеки две години доклад за изпълнението на Националната стратегия.

Глава трета

Раздел I

Специфични области за осигуряване на равни възможности на жените и мъжете

Чл. 13. (1) Образованието по проблемите на равните възможности на жените и мъжете е неразделна част от образователната система и от системата за професионална квалификация.

(2) Министърът на образованието и науката и органите на местно самоуправление създават условия за насърчаване на равните възможности на жените и мъжете в обучаващите институции.

(3) Министърът на труда и социалната политика и другите компетентни органи и лица в сферата на професионалната квалификация осигуряват равни възможности на жените и мъжете във връзка с изготвянето, приемането и изпълнението на държавни програми за квалификация.

Чл. 14. (1) Забранено е поръчването, изработването, излагането и разпространяването под каквато и да е форма на обяви, реклами и други мултимедийни продукти, който накърняват достойнството на жените или мъжете и накърняват принципа на равно третиране на двата пола.

(2) Средствата за масово осведомяване не могат да разпространяват информация, която съдържа и/или подтиква към неравно третиране на жените и мъжете.

(3)  Средствата за масово осведомяване чрез техните програмни схеми са длъжни да допринасят за повишаване на информираността и обществената чувствителност по проблемите на равните възможности на жените и мъжете.

Чл. 15. Държавните органи си сътрудничат с организациите на работодателите и на работниците и служителите за разработването на мерки за съчетаване на професионалните със семейните и родителските задължения на жените и мъжете.

Чл. 16.  Работодателите разработват и реализират програми и мерки за постигане на равни възможности на жените и мъжете при професионалното и кариерно развитие, за защита от сексуален тормоз на работното място, както и за съвместяване на професионалния със семейния живот и родителството на жените и мъжете.

Чл. 17. (1) При колективното трудово договаряне социалните партньори спазват принципа за равни възможности на жените и мъжете.

(2)  Колективните трудови договори могат да предвиждат специални мерки за насърчаване на равните възможности на жените и мъжете.

(3) Работодателят създава условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работник или служител, ползващ отпуск по реда на чл. 165, 167 и 167 а от Кодекса на труда и чл. 63 от Закона за държавния служител.

Раздел II

Насърчителни мерки за равни възможности на жените и мъжете

Чл. 18. Насърчителните мерки са с временен характер и целят ускорено  постигане на равни възможности на жените и мъжете в специфични сфери на обществения живот, при установяване на небалансирано представителство или неравностойно положение на представителите на единия пол.

Чл. 19. (1) Насърчителните мерки ще бъдат прилагани за премахване на пречките за балансирано представителство на жените и мъжете или за неравностойно положение на представителите на единия пол, както и за предоставяне на специални предимства за по-слабо представения пол или за пола, поставен в неравностойно положение.

          (2) Предимствата трябва да бъдат оправдани и пропорционални на целта на специалната мярка и се прилагат до постигане на целта за балансирано представителство и равни възможности на жените и мъжете в съответната област.

Чл. 20. (1) Насърчителните мерки се приемат в специфичните области по реда на Глава II, Раздел I, където са налице основания за тяхното въвеждане.

            (2) Насърчителните мерки се прилагат от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, работодателите, политическите партии и юридическите лица с нестопанска цел, в съответствие с техните правомощия и сфери на дейност.

(3) Приемането на насърчителни мерки, които създават предимства на един от двата пола, се съгласува предварително с министъра на труда и социалната политика.

Глава четвърта

Контрол

 Чл. 21. (1) Контролът по този закон се осъществява от министъра на труда и социалната политика и от Комисията за защита от дискриминация в съответствие с техните компетенции.

(2) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” извършва проверки по своя инициатива и по жалби на работници и служители, както и по сигнали на организации на работници и служители или на юридически лица с нестопанска цел. 

(3) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон в областта на трудовите и свързаните с тях отношения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” налага принудителни административни мерки.

(4) Комисията за защита от дискриминация упражнява контрол за осигуряването на равно третиране и равни възможности на жените и мъжете по реда на Закона за защита срещу дискриминацията.

Чл. 22. Органите, осъществяващи контрол по спазването на закона, уведомяват прокуратурата при установяване на нарушения, съдържащи данни за извършено престъпление.

Глава пета

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 23. (1) Който нарушава разпоредбите на този закон се наказва с глоба в размер от 250 до 2000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 250 до 2500 лева. 

           (2) За неизпълнение на задължително предписание за отстраняване на нарушения на закона, на работодателя се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лева, а на виновното длъжностно лице – глоба в размер от 250 до 1000 лева.

Чл. 24.   Актовете за установяване на нарушенията по чл. 24 се съставят от длъжности лица, упълномощени от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 25. Установяването на нарушенията на този закон, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 26. При повторно нарушение по чл. 24 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.

Допълнителна разпоредба

§ 1.  По смисъла на този закон:

1.       „Равни възможности” е създаване на условия за реализиране на равни шансове иосигуряване на гаранции за достъп до всички (области) сфери на обществения живот.

2.        „Насърчителни мерки” е прилагането на инициативи с цел гарантиране на равни възможности за жените и мъжете чрез подобряване или запазване на статута на (единия от двата пола) уязвимия в определено отношение или по-слабо представения пол.

3.       „Балансирано/равностойно представителство” е осигуряване на количествено и качествено равновесие в участието на жените и мъжете в политиката, управлението и вземането  на решения.

4.       „Джендър мейнстрийминг” е процесът на отразяване на въпросите на равнопоставеността на половете във всички политики, програми, практики и процеси на вземане на решения във всяка област и на всички равнища, за да може на всеки етап и ниво на разработването им или тяхното изпълнение да се извършва анализ на въздействието им върху положението на жените и мъжете и да се предприемат съответните действия с цел постигане на реална равнопоставеност на половете.

5.       “Равнопоставеност” е практическо реализиране на законовите гаранции и на юридическите права на жените и мъжете, вкл. възможности за съдебна защита при тяхното нарушаване.

Заключителни разпоредби

§ 2. Министерството на труда и социалната политика внася в Министерски съвет предложение за приемане на Национална стратегия за равни възможности на жените  и мъжете най-късно до една година от влизането на закона в сила.

§ 3. Определянето на служителите по реда на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 се извършва в тримесечен срок от влизане на закона в сила.

§ 4. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика внася в Министерския съвет проект на Правилник за устройството и организацията на работа на органите  и механизмите за провеждане на политиката за равни възможности на жените и мъжете

§ 5. В чл. 2 Закона за политическите партии (Обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) се създават нови алинеи в чл. 2 със следното съдържание: „Чл. 2. (4) Политическите партии предприемат мерки за балансирано представителство на жените и мъжете и определят методите и мерките за насърчаване на по-балансирано представителство на жените и мъжете  в партийните органи и в изборните партиини листи на кандидатите.

(5) Политическите партии предоставят данни за представителството на жените и мъжете на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.”