(European Treaty Series / N 163)

ПРЕАМБЮЛ

Правителствата, подписали тази Харта, като членове на Съвета на Европа,

Считайки, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, за да запазят и осъществят идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, и да съдействат за своя икономически и социален прогрес, в частност чрез защитата и по-пълното реализиране на правата на човека и основните свободи,

Считайки, че в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година, и в Протоколите към нея страните членки на Съвета на Европа се споразумяха да осигурят на своето население гражданските и политическите права и свободи, предвидени в тези документи,

Считайки, че в Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 година, и в Протоколите към нея страните членки на Съвета на Европа се споразумяха да осигурят на своето население социалните права, предвидени в тези документи, с цел да подобрят жизненото равнище и социалното благосъстояние,

Припомняйки, че Конференцията на министерско равнище по правата на човека, състояла се на 5 ноември 1990 година, очерта нуждата, от една страна, да се запази неделимият характер на всички човешки права, били те граждански, политически, икономически, социални или културни а, от друга, да се даде нова сила на Европейската социална харта,

Решени, както бе определено по време на Конференцията на министрите, състояла се в Торино на 21 и 22 октомври 1991 година, да осъвременят и пригодят основните постановки на Хартата така, че да вземат под внимание в частност фундаменталните социални промени, които настъпиха след приемането й,

Признавайки предимството от обединяването в една ревизирана Харта, предвидена постепенно да замести Европейската социална харта, на правата, гарантирани от така изменената Харта, правата, гарантирани от Допълнителния протокол от 1988 година, както добавянето на нови права,

се споразумяха за следното:

ЧАСТ I

Договарящите се страни приемат като цел на своята политика да се стремят с всички подходящи средства от национален и международен характер за постигането на условия, в които следните права и принципи да могат да бъдат ефективно упражнявани:

1. Всеки трябва да има възможността да изкарва прехраната си със свободно избрана работа.

2. Всички работници имат право на справедливи условия на труд.

3. Всички работници имат право на безопасни и здравословни условия на труд.

4. Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства.

5. Всички работници и работодатели имат право на на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.

7. Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и морални опасности, на които са изложени.

8. Работещите жени в случай на майчинство имат право на специална закрила.

9. Всеки има право на подходящи условия за професионално ориентиране, за да му се помогне в избора на професия, съответстваща на неговите лични способности и интереси.

10. Всеки има право на подходящи условия за професионална подготовка.

11. Всеки има право да се ползва от всички мерки, позволяващи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.

12. Всички работници и лицата на тяхна издръжка, имат право на социално осигуряване.

13. Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ.

14. Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи.

15. Нетрудоспособните имат право на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността.

16. Семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие.

17. Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила.

18. Гражданите на която и да е от договарящите се страни имат право да упражняват доходоносна дейност на територията на всяка друга договаряща се страна при равни условия с гражданите на последната, като ограничения са възможни на основата на сериозни икономически или социални причини.

19. Работниците - мигранти, граждани на една от договарящите се страни, и техните семейства имат право на защита и помощ на територията на която и да е друга договаряща се страна.

20. Всички работници имат право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основата на пол.

21. Работниците имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват в рамките на предприятието.

22. Работниците имат право на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието.

23. Всяко възрастно лице има право на социална закрила.

24. Всички работници имат право на защита при освобождаване от работа.

25. Всички работници имат право на защита на вземанията си при неплатежоспособност на техния работодател.

26. Всички работници имат право на зачитане на тяхното достойнство на работното им място.

27. Всички лица, които имат семейни задължения и които са наети или желаят да бъдат наети на работа, имат право на това без да бъдат дискриминирани и, доколкото е възможно, без наличието на противоречие между тяхната заетост и семейните им задължения.

28. Представителите на работниците в предприятията имат право на защита срещу действия в тяхна вреда и трябва да разполагат с необходимите условия за упражняване на своите функции.

29. Всички работници имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват при масови съкращения на работна ръка.

30. Всеки има право на закрила срещу бедност и социална изолация.

31. Всеки има право на жилище.

ЧАСТ ІІ

Договарящите се страни се задължават, както е предвидено в Част III, да се считат обвързани със задълженията, предвидени в следващите членове и алинеи.

Член 1

Право на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на труд, договарящите се страни се задължават:

1. Да приемат като една от приоритетните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо и по-стабилно равнище на заетост, като тяхна крайна цел е постигането на пълна заетост.

2. Да защитават ефективно правото на работника да изкарва прехраната си със свободно избрана работа.

3. Да създават или поддържат безплатни служби за наемане на работа за всички работници.

4. Да осигуряват или способстват за подходящо професионално ориентиране, обучение или преквалификация.

Член 2

Право на справедливи условия на труд

За да се осигури ефективно упражняване на правото на справедливи условия на труд, договарящите се страни се задължават:

1. Да определят разумна продължителност на работния ден и на работната седмица, като работната седмица трябва постепенно да се намалява до продължителност, каквато позволява нарастването на производителността и другите съответни производствени фактори.

2. Да предвидят официални платени празнични дни.

3.Да осигурят платен годишен отпуск в размер най-малко на четири седмици.

4. Да предотвратят рисковете в определени опасни или нездравословни професии, а където не е възможно да се предотвратят напълно или намалят значително тези рискове, да осигурят или намалено работно време, или допълнителен платен отпуск на работниците, упражняващи такива професии.

5. Да осигурят ежеседмична почивка, която да съвпада, доколкото е възможно, с деня, признат за почивен от традицията или обичаите в страната или региона.

6. Да осигурят възможност работниците да бъдат информирани в писмена форма във възможно най-кратък срок, във всеки случай не по-късно от два месеца след датата на наемане на работа, за основните условия на договора или трудовото правоотношение.

7. Да осигурят на работниците  , наети за нощна работа, да се ползват от мерки, които отчитат специфичния характер на тази работа.

Член 3

Право на безопасни и здравословни условия на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на безопасни и здравословни условия на труд, договарящите се страни се задължават в консултация с организациите на работодателите и работниците  :

1. Да изготвят, приложат и периодично преразглеждат обща национална политика по безопасност и хигиена на труда и работната среда.  Водещата цел на тази политика е да подобри безопасността и хигиената на труда и да предотвратява злополуки и вреди за здравето, които произтичат, свързани са или възникват по време на работа, по-специално чрез свеждане до минимум на причините за злополуки, присъщи на работната среда.

2. Да приемат правила за безопасността и хигиената на труда.

3. Да приемат мерки за контрол по прилагането на тези правила.

4. Да способстват за непрекъснатото усъвършенстване на здравните услуги за всички работници, като основната им цел е превенция и консултации.

Член 4

Право на справедливо възнаграждение

За да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, договарящите се страни се задължават:

1. Да признаят правото на работниците   на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище.

2. Да признаят правото на работниците   на повишена норма на заплащане за извънредна работа, с изключение на някои определени случаи.

3. Да признаят правото на мъжете и жените работници на равно заплащане за равен труд.

4. Да признаят правото на всички работници на разумен срок на предизвестие при освобождаване от работа.

5. Да разрешават удръжки от заплатите само при условията и в размери, регламентирани от националното законодателство или определени в  колективни трудови договори  или арбитражни решения.

Упражняването на тези права се обезпечава чрез свободно сключени  колективни трудови договори , чрез законово установен механизъм на определяне на заплатите или чрез други средства, съответстващи на националните условия.

Член 5

Право на организиране

С цел да се осигури или съдейства за упражняването на свободата на работниците и на работодателите да образуват местни, национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси и да членуват в тези организации, договарящите се страни се задължават тяхното национално законодателство и неговото прилагане да не накърняват тази свобода. Степента, в която гаранциите, предвидени в този член, се прилагат по отношение на полицията, се определя от националното законодателство. Принципът, по който се прилагат тези гаранции по отношение на служещите във въоръжените сили, и степента, в която те се прилагат спрямо тази категория лица, се определят също от националното законодателство.

Член 6

Право на сключване на  колективни трудови договори

За да се осигури ефктивното упражняване на правото на сключване на  колективни трудови договори , договарящите се страни се задължават:

1. Да съдействат за провеждането на съвместни консултации между работниците   и работодателите.

2. Да съдействат, когато това е необходимо и подходящо, за създаването на механизъм за доброволни преговори между работодателите или организации на работодатели с организации на работниците, с цел в  колективни трудови договори  да се определят условията за наемане на работа.

3. Да съдействат за създаването и използването на подходящи процедури за помирение и доброволен арбитраж за решаване на трудовите спорове.

и признават:

4. Правото на работниците и на работодателите на колективни действия в случай на конфликт на интересите, включително и правото на стачка, като се спазват задълженията, които биха могли да произтичат от сключените преди това колективни договори.

Член 7

Право на децата и младежите на закрила

            За да се осигури ефективно упражняване на правото на децата и младежите на закрила, договарящите се страни се задължават:

1.         Да определят минималната възраст за наемане на работа да бъде петнадесет години, като все пак изключения се допускат по отношение на деца, заети в определени видове лека работа, които не са вредни за тяхното здраве, морал или образование.

2.         Да определят минималната възраст за наемане на работа да бъде осемнадесет години за някои определени професии, които се считат за опасни или нездравословни.

3.         Да забранят наемането на лица, които още не са завършили задължителното си образование, на такава работа, която би ги лишила от възможността да получат това образование пълноценно.

4.         Да ограничат работното време за работниците   на възраст до осемнадесет години така, че то да съответства на нуждите на тяхното развитие и по-конкретно на нуждата им от професионално обучение.

5.         Да признаят правото на младите работници    и стажанти на справедливо заплащане или на други подходящи възнаграждения.

6.         Да предвидят мерки, според които времето, изразходвано от младежите за тяхната професионална подготовка по време на нормалното времетраене на работата със съгласието на работодателя, да бъде разглеждано като част от работния ден.

7.         Да осигурят минимум четири седмици платен годишен отпуск за работниците   на възраст до осемнадесет години .

8.         Да забранят наемането на работници    на възраст до осемнадесет години на нощна работа, с изключение на някои професии, предвидени в националното законодателство.

9.         Да предвидят мерки, според които работниците   на възраст до осемнадесет години, заети в някои професии, предвидени в националното законодателство, да подлежат на редовен медицински преглед.

10.       Да осигурят специална защита на децата и младежите срещу физически и морални опасности, на които са изложени, и по-специално срещу опасностите, произтичащи пряко или косвено от тяхната работа.

Член 8

Право на работещите жени на закрила

За да осигурят ефективното упражняване на правото на работещите жени на закрила, договарящите се страни се задължават:

1. Да осигурят на работещите жени преди и след раждане отпуск в размер на не по-малко от четиринадесет седмици било под формата на платен отпуск или под формата на подходяща помощ от социалното осигуряване или от обществените фондове.

2. Да считат за незаконни действията на работодател, който уведоми, че уволнява от работа жена в периода от момента, в който тя го е известила, че е бременна до изтичането на отпуска й по майчинство или да я уведоми, че я уволнява на такава дата, че срокът на предизвестието да изтича по време на този период.

3. Да осигурят на майките, които кърмят своите деца, достатъчно  свободно време за тази цел.

4.Да регламентират наемането на бременни жени, жени след раждане и жени кърмачки за нощна работа.

5. Да забранят наемането на бременни жени, жени след раждане и жени кърмачки за подземна работа в мините и за всяка друга работа, която е неподходяща за тях поради нейния опасен, нездравословен или тежък характер, и да вземат необходимите мерки за защита на правото на труд на тези жени.

Член 9

Право на професионално ориентиране

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на професионално ориентиране, договарящите се страни се задължават, според необходимостта, да осигурят или да съдействат за създаването на служба, която ще помага на всички лица, включително и на инвалидите, да решават своите проблеми, свързани с избора на професия или на професионално развитие, като се държи сметка за индивидуалните качества на лицето и връзката между тези качества и възможностите на пазара на работната сила;  тази помощ е безплатна както за младежите, включително и учениците, така и за възрастните.

Член 10

Право на професионална подготовка

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на професионална подготовка, договарящите се страни се задължават:

1. Да осигурят или да съдействат, според необходимостта, за техническата и професионална подготовка на всички лица, включително и на инвалидите, като се консултират с професионалните организации на работодателите и на работниците  , както и да предоставят условия за достъп до висше техническо и университетско образование изключително на основата на индивидуалните способности.

2. Да осигурят или съдействат за създаването на система за стажуване и на други системи за обучение на юноши и девойки в различни професии.

3. Според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на:

(а) подходящи и лесно достъпни условия за подготовка на пълнолетни работници;

(б) специални условия за професионална подготовка на пълнолетни работници, която е станала необходима в следствие на развитието на техниката или преориентирането на пазара на работната сила.

4. Според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на специални мерки за професионална преквалификация и преориентиране на лица, които са безработни за продължителен срок.

5. Да насърчават пълното използване на облекченията, предвидени от съответни разпоредби, като:

(а) намаляване или премахване на всякакви вноски и такси;

(б) предоставяне на финансова помощ в необходимите случаи;

(в) включване в нормалното работно време на времето, изразходвано от работника или служителя през работния ден за повишаване на неговата квалификация по настояване на неговия работодател;

(г) осигуряване, чрез подходящ контрол и при консултации с организациите на работодателите и на работниците, на ефективност на системата за стажуване и на всяка друга система за обучаване на млади работници, както и на необходимата защита на младите работници    като цяло.

Член 11

Право на опазване на здравето

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на опазване на здравето, договарящите се страни се задължават да предприемат пряко или в сътрудничество с държавни или частни организации необходимите мерки, насочени в частност към:

1. премахаване, доколкото е възможно, на причините за заболявания;

2. създаване на служби за консултации и образование с цел подобряване на здравето и развиване на чувство за индивидуална отговорност за неговото поддържане.

3. предотвратяване, доколкото е възможно, на епидемиите, ендемиите и на другите болести, както и на злополуки.

Член 12

Право на социално осигуряване

С цел да обезпечат ефективното упражняване на правото на социално осигуряване, договарящите се страни се задължават:

1. да създадат или поддържат система за социално осигуряване;

2. да поддържат системата за социално осигуряване на задоволително равнище, но не по-ниско от равнището, необходимо за ратифициране на Европейския кодекс за социално осигуряване;

3. да полагат усилия за постепенно повишаване на равнището на системата за социално осигуряване;

4. чрез сключването на двустранни или многостранни споразумения или по друг начин и, като се спазват условията, предвидени в тези споразумения, да предприемат мерки, за да обезпечат:

(а) отношение към гражданите на другите договарящи се страни относно правото на социално осигуряване, което да е еднакво с отношението към своите граждани, включително запазване на изгодите, предоставяни от законодателството в областта на социалното осигуряване, независимо от придвижванията на тези лица между териториите на договарящите се страни;

(б) предоставяне, поддържане и възстановяване на правото на социално осигуряване чрез такива средства като отчитане на периодите, през които лицето е имало застраховка, или периодите, през които е работило, в съответствие със законодателството на отделните договарящи се страни.

Член 13

Право на социална и медицинска помощ

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на социална и медицинска помощ, договарящите се страни се задължават:

1. Да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от социални помощи, а в случай на болест - да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние.

2. Да гарантират, че политическите или социални права на лицата, получаващи такава помощ, нямат да бъдат ограничавани по тази причина.

3. Да осигурят за всеки възможност да получава от компетентни държавни или частни служби такива съвети и лична помощ, които са необходими, за да се предотврати, отстрани или облекчи  негова лична или семейна нужда.

4. Да прилагат разпоредбите на алинеи 1, 2 и 3 на този член по  еднакъв начин както по отношение на своите граждани, така и по отношение на гражданите на другите договарящи се страни, намиращи се на законно основание на тяхна територия, в съответствие със задълженията, произтичащи за договарящите се страни от Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, подписана в Париж на 11 декември 1953 година.

Член 14

Право на помощ от службите за социални грижи

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на помощ от службите за социални грижи, договарящите се страни се задължават:

1. Да насърчават или организират дейността на служби, които, чрез методите на социалната работа, биха съдействали за благосъстоянието и развитието на отделните лица и групи в обществото, както и за тяхното приспособяване към социалната среда.

2. Да поощряват участието на отделни лица и на доброволчески или други организации в създаването и дейността на такива служби.

Член 15

Право на инвалидите на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността

С цел да осигурят на инвалидите, независимо от възрастта и причините за инвалидността, ефективно упражняване на правото на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността, договарящите се страни се задължават, в частност:

1. Да вземат необходимите мерки, за да осигурят на инвалидите условия за професионално ориентиране, образование и подготовка в рамките на една обща структура, където това е възможно, а когато това е невъзможно - в специализирани държавни или частни институции.

2. Да съдействат за техния достъп до работа чрез мерки, целящи да насърчат работодателите да наемат и държат на работа инвалиди в рамките на нормалната работна среда и да пригодят условията на работа към нуждите на такива лица, а където това не е възможно поради характера на трудовата непълноценност - като съдействат за създаването или като създадат условия за работа с предоставяне на подслон в зависимост от степента на намалената трудоспособност. В някои случаи тези мерки могат да се състоят в специално трудоустрояване или услуги.

3. Да съдействат за тяхното цялостно социално интегриране и участие в живота на общността и по-специално чрез предприемане на мерки, включително техническа помощ, която цели преодоляването на бариери в общуването и подвижността, както и осигуряване на достъп до транспорт, жилища, културни мероприятия и развлечения.

Член 16

Право на семейството на социална, правна и икономическа защита

С цел да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, което е основна клетка на обществото, договарящите се страни се задължават да съдействат за икономическата, правната и социалната защита на семейния живот с такива средства като социални помощи и семейни добавки, данъчни облекчения, предоставяне на семейно жилище, помощ за новобрачните семейства и други подходящи мерки.

Член 17

Право на децата и младежите на социална и икономическа защита

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да растат в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността и техните физически и умствени възможности, договарящите се страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към:

1.

a) осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, обучение и подготовка, от която те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел;

b) осигуряване на защита на децата и младежите от липса на грижи, насилие или експлоатация;

c) осигуряване на защита и специализирана помощ от страна на държавата за деца и младежи, лишени временно или завинаги от семейна закрила;

2. предоставяне на безплатно основно и средно образование на децата и младежите, както и насърчаване на редовната посещаемост в училище.

Член 18

Право на на доходоносна дейност на територията на други договарящи се страни

За да осигурят ефективното осъществяване на правото на упражняване на доходоносна дейност на територията на която и да е друга договаряща се страна, договарящите се страни се задължават:

1. Да прилагат либерално съществуващите правила.

2. Да опростят съществуващите формалности и да намалят или премахнат държавните и други вземания и такси, подлежащи на плащане от работниците чужденци или от техните работодатели.

3. Да либерализират на индивидуална или колективна основа правилата, регулиращи наемането на работници чужденци;

и признават

4. правото на своите граждани да напускат страната си, за да упражняват доходоносна дейност на територията на другите договарящи се страни.

Член 19

Право на работещите мигранти и на техните семейства на защита и помощ

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на работниците   мигранти и техните семейства на защита и помощ на територията на която и да е договаряща се страна, договарящите се страни се задължават:

1. Да поддържат или да са убедени че съществуват подходящи и безплатни услуги за тези работници    и по-специално за получаване на точна информация, както и да предприемат всички подходящи мерки, доколкото позволява националното законодателството, срещу заблуждаваща пропаганда относно емиграцията и имиграцията.

2. Да приемат подходящи мерки в рамките на своята юрисдикция за облекчаване напускането, пътуването и приемането на тези работници    и техните семейства и в рамките на своята юрисдикция да им осигуряват по време на пътуването необходимото санитарно и медицинско обслужване и хигиенни условия.

3. Да насърчават, според случая, сътрудничеството между службите за социална помощ - държавни и частни, от страните на емиграция и имиграция.

4. Доколкото тези въпроси са уредени в законодателството или са под контрола на административните власти, да гарантират на работниците  , намиращи се на законно основание на тяхна територия, отношение не по-малко благоприятно от отношението им към своите граждани по следните въпроси:

a) заплащане и други условия на труд и наемане на работа;

b)         членство в синдикални организации и използуване на преимуществата, предлагани от колективните договори;

c) жилище.

5. Да осигурят на работниците  , намиращи се на законно основание на тяхна територия, отношение не по-малко благоприятно от отношението към собствените граждани относно данъците, таксите и отчисленията, които подлежат на плащане от наетите на работа лица.

6. Да улесняват, доколкото е възможно, събирането на семейството на работника - мигрант, на когото е разрешено да се установи на тяхна територия.

7. Да осигурят на работниците  , намиращи се на законно основание на тяхна територия, отношение не по-малко благоприятно от отношението към собствените им граждани при процесуалноправните действия във връзка с въпроси, уредени от този член.

8. Да гарантират на работниците  , намиращи се на законно основание на територията им, че няма да бъдат експулсирани от тяхна територия, освен ако застрашават националната сигурност или нарушават обществения ред и добрите нрави.

9. Да разрешават, в съответствие със законодателството,  работниците-мигранти да прехвърлят зад граница такава част от своята печалба и спестявания, каквато те пожелаят.

10. Да разпрострат защитата и помощта, предвидени в този член, доколкото тези мерки са подходящи, по отношение на работниците - мигранти, които упражняват свободни професии.

11. Да насърчават и улесняват изучаването от страна на работниците - мигранти и членовете на техните семейства на националния език на страната домакин, а ако тези езици са няколко, на един от тези езици.

12. Да насърчават и улесняват, доколкото е възможно, изучаването от децата на работника - мигрант на неговия майчин език.

Член 20

Право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основание на пола

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основание на пола, договарящите се страни се задължават да признаят това право и да вземат подходящи мерки, за да осигурят или насърчат неговото приложение в следните области:

• достъп до работа, защита от уволнение и професионално реинтегриране;
• професионално ориентиране, подготовка, повишаване на квалификацията и преквалифициране;
• условия за наемане на работа и условия на труд, включително заплащане;
• служебно развитие, включително повишение.

Член 21

Право на информация и допитване

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на работниците   да бъдат информирани и до тях да се допитват в рамките на предприятието, договарящите се страни се задължават да приемат или насърчават мерки, даващи възможност на работниците   или на техни представители, в съответствие с националното законодателство и практика:

a) да бъдат информирани редовно или в подходящо време и по разбираем начин за икономическото и финансово състояние на предприятието, в което са на работа, с разбирането, че предоставянето на определена информация, която би могла да навреди на предприятието, може да бъде отказано или направено с изискването за конфиденциалност;

b) да се допитват до тях своевременно за предлагани решения, които биха могли съществено да засегнат интересите на работниците, особено за онези решения, които биха могли да имат значителни последици за заетостта в предприятието.

Член 22

Право на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работна среда

С цел да се осигури ефективното упражняване на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието, договарящите се страни се задължават да приемат или насърчават мерки, даващи възможност на работниците   или на техни представители, в съответствие с националното законодателство и практика, да допринасят:

a) за определянето и подобряването на условията на труд, на организацията на труда и на работната среда;

b) за опазването на безопасността и хигиената на труда в предприятието;

c) за организирането на социални и социално-културни услуги и условия в предприятието;

d) за контрола над спазването на правилата в тези области.

Член 23

Право на възрастните на социална закрила

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на възрастните хора на социална закрила, договарящите се страни се задължават да приемат или насърчават, пряко или в сътрудничество с обществени или частни организации, подходящи мерки, предназначени, в частност:

- да дадат на възрастните хора възможността колкото може по-дълго да останат пълноценни членове на обществото, с помощта на:

a) средства, достатъчни да им позволят да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;

b) предоставяне на информация за услуги и условия, които са на разположение за възрастни хора и за възможностите им да ги използват;

- да дадат на възрастните хора възможността свободно да избират своя начин на живот и да водят независимо съществуване в обичайната им среда докато искат и могат с помощта на:

a) предоставяне на жилища, отговарящи на техните нужди и на състоянието на тяхното здраве или на адекватна помощ за приспособяване на техните жилища;

b) здравеопазване и грижи, изисквани от тяхното състояние;

- да гарантират подходяща помощ на възрастните хора, които живеят в съответни заведения, като зачитат личния им живот, както и участие в решенията за условията на живот в заведението.

Член 24

Право на закрила при предсрочно освобождаване от работа

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на работниците   на закрила при предсрочно освобождаване от работа, договарящите се страни се задължават да признаят:

a) правото на всички работници    да не бъдат освобождавани от работа без основателни причини, свързани с техните възможности или поведение или основани на текущите изисквания на предприятието, институцията или услугата;

b) правото на работниците, които са освободени без основателна причина, на подходяща компенсация или друго съответно обезщетение.

За тази цел договарящите се страни се задължават да осигурят на работника, който счита, че е бил освободен без основателна причина, правото на обжалване пред независим орган.

Член 25

Право на работниците на защита на своите вземания в случаите на неплатежоспособност на техните работодатели

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на работниците   на защита на техните вземания в случаите на неплатежоспособност на техния работодател, договарящите се страни се задължават да осигурят вземанията на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, да бъдат гарантирани от гарантираща институция или с друга ефективна форма на защита.

Член 26

Правото на зачитане на достойнството на работното място

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на всички работници    на зачитане на тяхното достойнство на работното място, договарящите се страни се задължават, при консултиране с организациите на работодателите и на работниците  :

1. да съдействат за осъзнаване, информиране и предотвратяване на сексуално насилие на работното място или във връзка с работата, и да предприемат всички необходими мерки да предпазят работещите от такова поведение;

2. да съдействуват за осъзнаване, информиране и предотвратяване на явно унизително или силно негативно поведение, насочено към определени работещи на работното място или във връзка с работата, и да предприемат всички необходими мерки да предпазят работещите от такова поведение.

Член 27

Право на работниците със семейни задължения да имат равни възможности и да са обект на еднакво отношение

С цел да се осигури упражняването на правото на равни възможности и еднакво отношение за работещите мъже и жени със семейни задължения, както и между такива и други работници, договарящите се страни се задължават:

1) да предприемат необходимите мерки за:

а) да дадат възможност на работещите със семейни задължения да получат работа и да я запазят, както и да се върнат на работа след отсъствие поради причина на тези задължения, включително мерки в областта на професионалното ориентиране и квалификация;

b) да вземат предвид техните нужди в смисъл на условия на наемане на работа и социално осигуряване;

с) да въведат и подпомагат предоставянето на услуги, обществени или частни, по-специално, за целодневно гледане на деца и други подобни грижи за децата.

2) да дадат възможност на който и да е от родителите да получи, след изтичане на отпуска за майчинство, отпуск за гледане на дете, срокът и условията за който се определят от националното законодателство, колективните договори или практиката;

3) да създадат гаранции, че семейните задължения сами по себе си не могат да представляват валидна причина за предсрочно освобождаване от работа.

Член 28

Право на представителите на работниците на закрила в предприятията и облекчения за работата им

С цел да се осигури ефективно упражняване на правото на представителите на работниците да осъществяват функциите си, договарящите се страни се задължават в предприятията им да бъдат осигурени:

a) ефективна закрила срещу действия в тяхна вреда, включително освобождаване на основание на техния статус или дейност като представители на работниците   в предприятията;

b) подходящи условия, които ще им дадат възможност да осъществяват бързо и ефективно функциите си, като се вземат предвид системата от стопански отношения в страната, както и нуждите, големината и възможностите на даденото предприятие.

Член 29

Право на информация и консултации при масово съкращаване на работна ръка

С цел да осигурят ефективно упражняване на правото на работниците   да бъдат информирани и до тях да се допитват при масово съкращаване на работна ръка, договарящите се страни се задължават да предприемат необходимите мерки така, че работодателите да информират и да се допитват своевременно до представителите на работниците   преди такива масови съкращения за начините и средствата за избягване или ограничаване на масовите съкращения и за смекчаване на техните последици, например, чрез предприемане на съпътстващи социални мерки, насочени, по-специално, към подпомагане преместването на друго работно място или преквалификация на засегнатите работници.

Член 30

Право на закрила срещу бедност и социална изолация

С цел да се осигури ефективно упражняване на правото на закрила срещу състояние на бедност и социална изолация, договарящите се страни се задължават:

a) да вземат мерки в рамките на всеобхватен и съгласуван подход за подпомагане на ефективния достъп на лицата, живеещи или застрашени от изпадане в състояние на социална изолация или бедност, както и на техните семейства, за съдействие преди всичко за трудова заетост, жилище, квалификация, образование, както и културна, социална и медицинска помощ;

b) да анализират тези мерки с цел тяхното изменение, ако това е необходимо.

Член 31

Право на жилище

С цел да осигурят ефективно упражняване на правото на жилище, договарящите се страни се задължават да предприемат мерки, насочени към:

1. подпомагане осигуряването с жилища със съответен стандарт;

2. предотвратяване и намаляване на бездомничеството с цел постепенното му елиминиране;

3. регулиране цените на жилищата така, че те да бъдат достъпни за лицата с недостатъчни ресурси.

ЧАСТ III

Член А

Задължения

1. Предвид разпоредбите на Член В по-долу, всяка една от договарящите се страни се задължава:

a) да разглежда Част I от тази Харта като Декларация за целите, които тя ще следва с всички подходящи средства, както е посочено във встъпителния параграф на тази част;

b) да се смята за обвързана с поне шест от следните девет члена на Част II от тази Харта, а именно Членове 1, 5, 6, 7, 12, 13, 16, 19 и 20;

c) да се смята за обвързана с допълнителен брой членове или алинеи от Част II от Хартата, които тя може да избере при условие, че общият брой на членовете или алинеите, по които тя се обвързва, не може да бъде по-малък от 16 члена или 63 номерирани алинеи.

2. Членовете или алинеите, избрани съгласно точки b) и c) на алинея 1 от този член, трябва да бъдат съобщени на Генералния секретар на Съвета на Европа тогава, когато документът за ратифициране, приемане или одобрение бъде депозиран.

3. Всяка договаряща се страна може, на по-късна дата, да декларира чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар, че се смята за обвързана с който и да е член или алинея на Част II от Хартата, които все още не е приела при условията на алинея 1 на този член. Такива последващо поемани задължения ще се смятат за неразделна част от ратификацията, приемането или одобрението и ще имат същия ефект от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период от датата на уведомлението.

4. Всяка договаряща се страна ще поддържа система за инспектиране условията на труд, съобразена с националните условия.

Член В

Връзка с Европейската социална харта и Допълнителния протокол от 1988 година

1. Никоя от договарящите се страни по Европейската социална харта или по Допълнителния протокол от 5 май 1988 г. не може да ратифицира, приеме или одобри тази Харта без да се смята обвързана най-малко с разпоредбите, отговарящи на съответните разпоредби на Европейската социална харта и, където е възможно, на Допълнителния протокол, с които тя е била обвързана.

2. Поемането на задължения по която и да е от разпоредбите на тази Харта ще има като резултат, от датата на влизане в сила на тези задължения по отношение на дадената страна, това, че съответната разпоредба на Европейската социална харта и, когато това е възможно, на Допълнителния й протокол от 1988 г. няма да се прилага по отношение на дадената страна в случай, че тази страна е обвързана от първия от тези документи или и от двата документа.

ЧАСТ IV

Член С

Надзор по изпълнението на задълженията, съдържащи се в тази Харта

Изпълнението на задълженията, съдържащи се в тази Харта, ще бъде предмет на същия контрол, както и по Европейската социална харта.

Член D

Колективни искове

1. Разпоредбите на Допълнителния протокол към Европейската социална харта, отнасящи се до системата за колективни искове, ще се прилага и по отношение на задълженията по тази Харта за държавите, ратифицирали дадения Протокол.

2. Всяка договаряща се страна, която не е обвързана от Допълнителния протокол към Европейската социална харта относно системата за колективни искове може, при депозиране на документа си за ратификация, приемане или одобрение на тази Харта или когато и да е по-късно, да декларира чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа, че тя приема контрол върху изпълнението на задълженията си по тази Харта съгласно процедурата, предвидена в дадения Протокол.

ЧАСТ V

Член Е

Недопускане на дискриминация

Упражняването на правата по тази Харта следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, здравословно състояние, принадлежност към национално малцинство, рождение или някакъв друг признак.

Член F

Освобождаване от изпълнение на задълженията по Хартата в случай на война или обществена опасност

1. В случай на война или друга обществена опасност, застрашаваща съществуването на нацията, всяка от договарящите се страни може да предприеме мерки, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Харта, но само дотолкова, доколкото ситуацията го налага, и при условие, че тези мерки не са несъвместими с другите й задължения по международното право.

2. Всяка от договарящите се страни, която е упражнила правото си на такова освобождаване, в рамките на разумен срок е длъжна да информира изчерпателно Генералния секретар на Съвета на Европа за предприетите мерки и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар за датата, на която е прекратено действието на тези мерки, и от която прилагането на разпоредбите от Хартата, приети от нея, е възстановено в пълния му обхват.

Член G

Ограничения

1. Правата и принципите, установени в Част I, когато са действително реализирани, както и ефективното им упражняване в съответствие с Част II, не могат да бъдат предмет на каквито и да е ограничения или резерви, ако те не са предвидени в части I и II, с изключение на регламентирананите от закона и необходими в едно демократично общество за защита на правата и свободите на другите или за защита на обществения интерес, националната сигурност, общественото здраве или морал.

2. Органиченията, позволени по тази Харта, по отношение на правата и задълженията, посочени в нея, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за която са били предвидени.

Член Н

Отношение с вътрешното право или международните споразумения

Разпоредбите на тази Харта не могат да накърняват разпоредбите на вътрешното право или на които и да са двустранни или многостранни договори, конвенции или споразумения, които вече са или ще влязат в сила, и по силата на които може да бъде даден по-благоприятен режим за защитаваните лица.

Член I

Изпълнение на поетите задължения

1. Без да бъде във вреда на методите за изпълнение, предвидени в тези членове, съответните разпоредби на членове 1 до 31 на Част II на тази Харта ще се прилагат посредством:

а) закони и подзаконови актове;

b) споразумения между работодателите или техни организации и синдикалните организации;

с) съчетаване на горните два подхода;

d) други подгодящи средства.

2. Съобразяването със задълженията, произтичащи от разпоредбите на алинеи 1, 2, 3, 4, 5 и 7 на Член 2, алинеи 4, 6 и 7 на Член 7, алинеи 1, 2, 3 и 5 на Член 10 и членове 21 и 22 на Част II от тази Харта ще се счита, че е ефективно, ако тези разпоредби се прилагат, съгласно алинея 1 на настоящия член, по отношение на преобладаващото мнозинство от засегнатите работници .

Член J

Поправки

1) Всяка поправка в части I и II на тази Харта с цел разширяване на правата, които тя гарантира, както и всяка поправка на части III и IV, предложени от договаряща се страна или от Правителствения комитет, се съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа и се препраща от него на договарящите се страни по тази Харта.

2) Всяка поправка, предложена в съответствие с разпоредбите на предходната алинея, се разглежда от Правителствения комитет, който представя приетия от него текст на Комитета на министрите за одобрение след консултации с Парламентарната асамблея. След одобряването му от Комитета на министрите, текстът се изпраща до договарящите се страни за приемане.

3) Всяка поправка в Част I и Част II от тази Харта влиза в сила по отношение на страните, които са я приели, в първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период от датата, на която три от договарящите се страни са уведомили Генералния секретар, че са я приели.

По отношение на всяка договаряща се страна, която я приеме впоследствие, поправката ще влезе в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която тази страна е уведомила Генералния секретар за това приемане.

4) Всяка поправка в Част III до Част VI на тази Харта влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която договарящите се страни са уведомили Генералния секретар, че са я приели.

ЧАСТ VI

Член К

Подписване, ратификация и влизане в сила

1) Тази Харта е открита за подписване от страните членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобрение. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2) Тази Харта влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на едвомесечен период от датата, на която три от страните членки на Съвета на Европа са изразили съгласието си да се обвържат с тази Харта в съответствие с предходната алинея.

3) По отношение на всяка страна членка, която впоследствие изрази съгласие да се обвърже с тази Харта, тя ще влезе в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобрение.

Член L

Териториална сфера на приложение

1) Тази харта се прилага на територията на метрополията на всяка от договарящите се страни. Всяка договаряща се страна може, при подписване или депозиране на документа си за ратификация, приемане или одобрение, да посочи чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, територията, която за тази цел ще се счита за нейна метрополия.

2) Всяка договаряща се страна може, при подписване или депозиране на документа си за ратификация, приемане или одобрение, или по всяко време след това, да заяви чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на Хартата ще се разпрострира изцяло или частично по отношение на територия или територии, които не са нейна метрополия и са изрично посочени в тази декларация, и за чиито международни отношения тя е отговорна или от чието име е поела международни задължения. Договарящата се страна трябва да посочи в декларацията членовете или алинеите от Част II на Хартата, които тя приема за обвързващи по отношение на териториите, посочени в декларацията.

3) Хартата разпрострира приложението си по отношение на територията или териториите, посочени в гореспоменатата декларация, от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която Генералният секретар е получил на уведомлението за тази декларация.

4) Всяка договаряща се страна може да декларира впоследствие чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа, че по отношение на една или повече от териториите, за които се прилага Хартата в съответствие с алинея 2 на този член, тя приема като задължителни които и да са членове или номерирани алинеи, които тя още не е приела по отношение на тази територия или територии. Такива последващо поемани задължения ще се считат за неразделна част от първоначалната декларация по отношение на дадената територия и ще имат същата сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която Генералният секретар е получил уведомлението.

Член М

1) Всяка договаряща се страна може да денонсира тази Харта само след изтичането на петгодишен период от датата, на която Хартата е влязла в сила по отношение на нея, или след края на всеки последващ двугодишен период, и във всеки от случаите - след отправяне на шестмесечно предизвестие до Генералния секретар на Съвета на Европа, който съответно информира другите договарящи се страни.

2) Всяка договаряща се страна може, в съответствие с разпоредбите на предходната алинея, да денонсира който и да е член или алинея от Част II на Хартата, приети от нея, при условие, че броят на членовете или алинеите, по които тази страна е задължена, никога няма да бъде по-малък, съответно, от 16 и 63, и че оставащите като задължителни членове или алинеи включват членовете, избрани от договарящата се страна измежду тези, които са специално посочени в Член А, алинея 1, точка b).

3) Всяка договаряща се страна може да денонсира настоящата Харта или който и да е член или алинея на Част II от Хартата при условията, посочени в ал. 1 на този член по отношение на всяка територия, за която Хартата е в сила, по силата на декларация, направена в съответствие с ал. 2 на Член L.

Член N

Приложение

Приложението към тази Харта е неразделна част от нея.

Член О

Уведомления

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните членки на Съвета и Генералния директор на Международната организация по труда за:

а) всеки подпис под Хартата

b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или одобрение;

с) всяка дата на влизане в сила на тази Харта в съответствие с Член К;

d) всяка декларация, направена по приложението на Член А, алинеи 2 и 3, Член D, алинеи 1 и 2, Член F, алинея 2, и Член L, алинеи 1, 2, 3 и 4;

е) всяка поправка в съответствие с Член J;

f) всяко денонсиране в съответствие с Член М;

g) всеки друг акт, уведомление или съобщение, свързано с тази Харта.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази ревизирана Харта.

Съставена в Страсбург на 3 май 1996 година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка страна членка на Съвета на Европа и на Генералния директор на Международната организация по труда.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕВИЗИРАНАТА ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА

Приложно поле на ревизираната Европейска социална харта по отношение на защитените лица

1. Без да се накърняват разпоредбите на член 12, алинея 4, и член 13, алинея 4 лицата, посочени в членове 1 до 17 и от 20 до 31 включват чужденците само дотолкова, доколкото са граждани на други договарящи се страни, живеещи на законно основание или работещи постоянно на територията на дадената договаряща се страна при разбирането, че горепосочените членове трябва да се тълкуват в светлината на разпоредбите на членове 18 и 19.

Това тълкуване не трябва да накърнява разпростирането на аналогични права спрямо други лица от която и да е от договарящите се страни.

2. Всяка договаряща се страна предоставя на бежанците, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 година, и Протокола от 31 януари 1967 година, и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата се страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези бежанци.

3. Всяка договаряща се страна предоставя на лицата без гражданство, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 година, и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата се страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези лица без гражданство.

ЧАСТ I, точка 18, и Част II, Член 18, алинея 1

Тези разпоредби не се отнасят до влизането на територията на договарящите се страни и не накърняват разпоредбите на Европейската конвенция за установяването, подписана в Париж на 13 декември 1955 г.

ЧАСТ II

Член 1, алинея 2

Тази разпоредба не може да се тълкува като забраняваща или разрешаваща синдикални осигурителни клаузи или практика.

Член 2, алинея 6

Договарящите се страни могат да предвидят тази разпоредба да не се прилага спрямо работниците :

1. които имат договорно или фактическо трудово правоотношение с обща продължителност не повече от един месец и/или с работна седмица, ненадвишаваща осем часа;

2. когато договорното или фактическо трудово правоотношение има еднократен и/или специфичен характер при условие, че в тези случаи неприлагането на тази разпоредба е оправдано от обективни съображения.

Член 3, алинея 4

За целите на тази разпоредба функциите, организацията и условията за осъществяване на тези услуги се определят от националните закони или подзаконови актове, колективни трудови договори или други подходящи мерки в съответствие с националните условия.

Член 4, алинея 4

Тази разпоредба се тълкува така, че да не забранява незабавно уволнение в случай на грубо нарушение на трудовата дисциплина.

Член 4, алинея 5

Всяка договаряща се страна може да поеме задължението съгласно тази алинея, ако за преобладаващото мнозинство от работниците не се разрешават удръжки от заплатите или по закон, или на основание на колективни трудови договори или арбитражни решения, като изключения се правят само за лицата, които не попадат под действието на тези документи.

Член 6, алинея 4

Всяка договаряща се страна може, доколкото това я касае, да регламентира със закон упражняването на правото на стачка при условие, че всяко по-нататъшно органичение на това право, което може да се установи с този закон, е оправдано при условията на Член G.

Член 7, алинея 2

Тази разпоредба не препятства договарящите се страни да предвидят в своите законодателства, че младежите, които не са достигнали посочената минимална възраст, могат да работят дотолкова, доколкото това е абсолютно необходимо за тяхното професионално обучение, където такава работа се осъществява в съответствие с предисаните от компетентните власти условия и са взети необходимите мерки за защита здравето и безопасността на тези млади хора.

Член 7, алинея 8

Всяка договаряща се страна може да поеме задължението по тази алинея, ако се съобразява с духа на задължението чрез предписание със закон, че преобладаващото мнозинство от лицата под осемнадесетгодишна годшна възраст не могат да бъдат наемани на нощна работа.

Член 8, алинея 2

Тази разпоредба не трябва да се тълкува като въвеждаща абсолютна забрана. Изключения могат да се правят например в следните случаи:

1. ако наетата на работа жена виновно е нарушила трудовата дисциплина и това оправдава прекъсването на трудовото правоотношение;

2. ако даденото задължение престане да действа;

3. ако срокът, предвиден в трудовия договор, е изтекъл.

Член 12, алинея 4

Изразът "и като се спазват условията, предвидени в тези споразумения" в уводната част на тази алинея означава в частност, че по отношение на осигуровките, съществуващи независимо от каквато и да е застрахователна вноска, всяка договаряща се страна може да изисква изтичането на установен период на пребиваване преди да предостави такива осигуровки на граждани на други договарящи се страни.

Член 13, алинея 4

Правителствата, които не са страни по Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, могат да ратифицират Хартата по отношение на тази алинея при условие, че предоставят на гражданите на други договарящи се страни третиране, което е в съотвествие с разпоредбите на тази конвенция.

Член 16

Закрилата по тази разпоредба се отнася и до семействата с един родител.

Член 17

Тази разпоредба се отнася до всички лица под осемнадесетгодишна възраст, освен ако по силата на закон, приложим за децата, пълнолетие се придобива на по-ранна възраст, без да се накърняват други специфични разпоредби на Хартата, по-специално Член 7.

Това не налага задължение за предвиждане на задължително образование до гореспоменатата възраст.

Член 19, алинея 6

За целите на приложение на тази разпоредба изразът "семейството на работника - мигрант" се тълкува като означаващ поне съпругата и несключилите брак деца дотолкова, доколкото последните се считат от приемащата страна за непълнолетни и са на издръжка на работника-мигрант.

Член 20

1. Въпросите на социалното осигуряване, както и други разпоредби, отнасящи се до помощи при безработица, старост и социално подпомагане, могат да бъдат изключени от сферата на приложение на този член.

2. Разпоредбите относно закрилата на жените, особено на бременните, лишените от свобода и младите майки, не трябва да се разглеждат като дисриминиращи във връзка с приложението на този член.

3. Този член не препятства приемането на специфични мерки, целящи отстраняване на съществуващо де факто неравноправно отношение.

4. Професионална дейност, която поради характера или средата на осъществяването й може да се възложи само на лица от даден пол, може да се изключи от сферата на приложение на този член или на някои от неговите разпоредби. Тази разпоредба не трябва да се тълкува като изискваща от договарящите се страни да въведат със закони или подзаконови актове списък на длъжностите, които, поради своя характер или среда на осъществяването им, могат да бъдат запазени за лица от даден пол.

Членове 21 и 22

1. За целите на приложение на тези членове изразът "представители на работниците "означава лица, които са признати за такива по силата на националното законодателство или практика.

2. Изразът "национално законодателство и практика" обхваща, в зависимост от конкретния случай, освен законите и подзаконовите актове, колективните споразумения, други споразумения между работодателите и представителите на работниците, обичаите, както и релевантното прецедентно право.

3. За целите на приложение на тези членове, терминът "предприятие" се разбира като отнасящ се до комплекс от имуществени и неимуществени компоненти, физическо или юридическо лице, създадено да произвежда стоки или да предоставя услуги с цел печалба и с възможност да определя своя собствена пазарна политика.

4. Религиозните общности и техните институции могат да бъдат изключени от приложението на тези членове дори ако тези институции са "предприятия" по смисъла на алинея 3. Организации, осъществяващи дейности, които са инспирирани от определени идеални цели или ръководени от определени морални концепции, идеали и концепции, които са защитени от националното законодателство, могат да бъдат изключени от приложението на тези членове до степен, необходима за закрила насоката на дейност на предприятието.

5. Когато в една страна правата, посочени в тези членове, се упражняват от различните клонове на предприятието, дадената договаряща се страна се счита за изпълняваща задълженията си, произтичащи от тези разпоредби.

6. Договарящите се страни могат да изключат от сферата на приложение на тези членове предприятията с брой на наетите лица по-малък от този, определен от национално законодателство или практика.

Член 22

1. Тази разпоредба не засяга нито правата и задълженията на страните по отношение приемането на правила за здравеопазване и безопасност на работното място, нито правата и задълженията на органите, отговорни за контрола по тяхното изпълнение.

2. Изразът "социални и социално-културни услуги и условия" се разбира като отнасящ се до социалните и/или социално-културните условия за работниците, осигурени от някои предприятия, като социално подпомагане, спортни площадки, стаи за майките-кърмачки, библиотеки, детски лагери и др.

Член 23, алинея 1

За целите на приложение на тази алинея изразът "колкото може по-дълго" се отнася до физическата, психическата и интелектуалната способност на възрастните хора.

Член 24

1. За целите на този член термините "предсрочно освобождаване" и "освободен" означават прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.

2. Този член се отнася за всички работници, но всяка договаряща се страна може да изключи от сферата на неговата пълна или частична закрила следните категории наети лица:

a) работници, наети по трудов договор за определен период от време или за определена работа;

b) работници в изпитателен срок или стаж при условие, че това е уговорено предварително и е с разумна продължителност;

c) работници, наети еднократно за кратък период.

3. За целите на този член посочените по-специално причини няма да се смятат за основателни при предсрочно освобождаване:

a) членство в синдикална организация или участие в синдикална дейност в извънработно време или, със съгласието на работодателя - в работно време;

b) когато се търси назначаване или се действа, или вече е осъществявана дейност в качеството на представител на работниците;

c) подаване на жалба или участие в процедура по повод на обвинение срещу работодател за нарушаване на закони или подзаконови актове или при обръщане за съдействие към компетентни административни власти;

d) раса, цвят на кожата, пол, семейно положение, семейна отговорност, бременност, религия, политически убеждения, национален или социален произход;

e) отпуск по майчинство или за отглеждане на дете;

f) временно отсъствие от работа поради болест или злополука.

4. Обезщетенията или други подходящи помощи при предсрочно освобождаване без валидно основание се определят с националното законодателство, колективните споразумения и с други средства, съответстващи на националните условия.

Член 25

1. Компетентните национални власти могат, чрез освобождаване и след съгласуване с организациите на работодателите и на работниците, да изключат някои категории работници от закрилата, предвидена в тази разпоредба, по причина на специфичния характер на техните наемни взаимоотношения.

2. Терминът "неплатежоспособност" се определя от националното законодателство и практика.

3. Исковете на работниците по тази разпоредба включват най-малко:

a) исковете за възнаграждения за определен период преди несъстоятелността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане.

b) искове за възнаграждения за работа в празнични дни, дължими за годината на възникване на неплатежоспособността или предсрочното освобождаване;

c) искове за суми, дължими за други видове платени отсъствия, свързани с определен период преди неплатежоспособността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане.

4. Националните закони или подзаконови актове могат да ограничат закрилата на исковете на работниците до определен размер, който трябва да бъде на социално приемливо равнище.

Член 26

Този член не изисква договарящите се страни да въвеждат законодателство.

Алинея 2 не се отнася до обидно отношение на сексуална основа.

Член 27

Този член се прилага по отношение на мъже и жени, които имат семейни задължения във връзка с децата, които са на тяхна издръжка, както и по отношение на други членове на техното семейство, които очевидно се нуждаят от грижи и помощ в случаите, когато тези отговорности препятстват възможността им да се подготвят, да навлязат, да участват или да напреднат в стопанска дейност. Изразите "деца на издръжка" и "други членове на тяхното семейство, които очевидно се нуждаят от грижи и помощ", имат предвид лицата, определени като такива съгласно националното законодателство на дадената договаряща се страна.

Членове 28 и 29

За целите на приложение на тези членове изразът "представители на работниците" има предвид лицата, които са признати за такива от националното законодателство или практиката.

ЧАСТ III

Хартата съдържа правни задължения от международен характер, приложението на които подлежи на контрол единствено съгласно разпоредбите на Част IV относно това.

Член А, алинея 1

Номерираните параграфи могат да съдържат членове само с една алинея.

Член В, алинея 2

За целите на алинея 2 на Член В разпоредбите на ревизираната Харта кореспондират на разпоредбите на Хартата с един и същ номер на члена или алинеята с изключение на:

a) Член 3, алинея 2 от ревизираната Харта кореспондира с Член 3, алинеи 1 и 3 на Хартата;

b) Член 3, алинея 3 от ревизираната Харта кореспондира с Член 3, алинеи 2 и 3 на Хартата;

c) Член 10, алинея 5 от ревизираната Харта кореспондира с Член 10, алинея 4 на Хартата;

d) Член 17, алинея 1 от ревизираната Харта кореспондира с Член 17 от Хартата.

ЧАСТ V

Член Е

Диференцирано отношение, основано на обективни и целесъобразни основания, няма да се счита за дискриминационно.

Член F

Изразът "в случай на война или обществена опасност" се разбира така, че да включва и случаите на опасност от война.

Член I

Работниците , които са изключени съгласно допълнението към Членове 21 и 22, не се вземат предвид при установяване на засегнатите работници.

Член J

Терминът "поправка" включва и допълването на Хартата с нови членове.