Приета на 2.12.1949 г. с резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. В сила от 25.07.1951 г. в съответствие с член 24. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

ПРЕАМБЮЛ

Имайки предвид, че проституцията и съпътствуващото я зло, а именно търговията с хора с цел проституция, са несъвместими с достойнството и стойността на човешката личност и поставят под заплаха благоденствието на индивида, семейството и обществото,

Имайки предвид, че по отношение на преследването на търговията с жени и деца следните международни актове са в сила:

1. Международно споразумение от 18 май 1904 година за преследване на търговията с бели жени, изменена с Протокола, одобрен от Общото събрание на ООН на 3 декември 1948 година;

2. Международна конвенция от 4 май 1910 година относно преследването на търговията с жени и деца, изменена с горепосочения Протокол;

3. Международна конвенция от 30 септември 1921 година за преследване на търговията с жени и деца, изменена с Протокола, одобрен от Общото събрание на ООН на 20 октомври 1947 година;

4. Международна конвенция от 11 октомври 1933 година за преследване на търговията с пълнолетни жени, изменена с горепосочения Протокол.

Имайки предвид, че Обществото на народите изработи през 1937 година проект на конвенция, разширяваща обхвата на горепосочените актове,

Имайки предвид, че развитието на събитията след 1937 година прави възможно сключването на конвенция, която да обединява горепосочените актове и да включва по същество проекта за конвенция от 1937 година заедно с допълненията, които е желателно да бъдат направени,

Отчитайки всичко това, договарящите страни се споразумяха за следното:

Член 1

Страните по тази Конвенция се споразумяват да наказват всяко лице, което с цел да удовлетвори похотта на друго лице:

1. Свожда, привлича или склонява към проституция друго лице, дори със съгласието на това лице;

2. Експлоатира проституцията на друго лице, дори със съгласието на това лице.

Член 2

Страните по тази Конвенция се споразумяват освен това да наказват всяко лице, което:

1.Държи, управлява или съзнателно финансира или взема участие във финансирането на публичен дом;

2. Съзнателно дава под наем или наема сграда или част от нея, или друго място или част от него с цел проституция на трети лица.

Член 3

В рамките, позволени от националното законодателство, всеки опит за извършване на някое от престъпленията, посочени в член 1 и 2, и всяко действие, подготвящо неговото извършване, трябва също да бъдат наказани.

Член 4

В рамките, позволени от националното законодателство, умишленото участие в действията, посочени по-горе в член 1 и 2, също е наказуемо.

В рамките, позволени от националното законодателство, действията на съучастие се считат за конкретни престъпления във всички случаи, когато това е необходимо, за да не се допусне те да останат ненаказани.

Член 5

В случаите, когато потърпевшо лице има право съгласно националното законодателство да се яви като граждански ищец по дело, отнасящо се до някое от престъпленията, посочени в тази Конвенция, чужденците се ползуват със същото право при същите условия, както и гражданите на въпросната държава.

Член 6

Всяка страна по тази Конвенция се съгласява да вземе всички необходими мерки, за да премахне или отмени всеки закон, правилник и всяка административна разпоредба, съгласно които лицата, занимаващи се или заподозрени, че се занимават с проституция, подлежат на специална регистрация или трябва да притежават специален документ или да се съобразяват със специални изисквания за контрол или уведомяване.

Член 7

В рамките, позволени от националното законодателство, присъди, произнесени по-рано в друга държава за някое от престъпленията, посочени в тази Конвенция, ще бъдат взети под внимание с цел:

1. Установяване на рецидивизъм;

2. Лишаване на престъпника от упражняване на политически и граждански права.

Член 8

Престъпленията, посочени в член 1 и 2 на тази Конвенция, ще се считат като случаи, предвиждащи екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, който е сключен или предстои да бъде сключен между страни по тази Конвенция.

Страните по тази Конвенция, в които екстрадицията не се обуславя от наличието на договор, ще признават занапред престъпленията, посочени в член 1 и 2 на тази Конвенция, като случаи, предвиждащи екстрадиция в отношенията между тях. Екстрадицията се извършва в съответствие със законодателството на държавата, към която е отправено искането.

Член 9

В държава, в която екстрадицията на граждани не се допуска от законодателството, граждани, които са се завърнали в нея, след като са извършили в чужбина някое от престъпленията, посочени в член 1 и 2 на тази Конвенция, трябва да бъдат преследвани и наказвани от съдилищата на собствената им държава.Тази разпоредба не се прилага, когато в подобен случай, възникнал между страни по Конвенцията, не може да бъде изпълнено искане за екстрадиция на чужденец.

Член 10

 Разпоредбите на член 9 не се прилагат, когато обвиняемият е съден в друга държава и в случай, че е осъден, е излежал присъдата си или тя е отменена, или срокът й е намален в съответствие със законодателството на тази друга държава.

Член 11

Никоя разпоредба на тази Конвенция не може да бъде тълкувана като определяща отношението на страна по нея към общия въпрос за пределите на наказателната юрисдикция в съответствие с нормите на международното право.

Член 12

Тази Конвенция не нарушава принципа, съгласно който престъпленията, посочени в нея, трябва във всяка държава да бъдат определяни, преследвани и наказвани в съответствие с нейното национално законодателство.

Член 13

Страните по тази Конвенция се задължават да изпълняват съдебни поръчки, отнасящи се до престъпленията, посочени в Конвенцията, в съответствие с тяхното национално законодателство и практика в тази област. Предаването на съдебни поръчки се извършва:

1. Чрез пряка кореспонденция между съдебните органи; или

2. Чрез пряка кореспонденция между министрите на правосъдието на двете държави, или като бъдат директно изпратени от друг компетентен орган на държавата, която прави поръчката, до министъра на правосъдието на държавата, към която тя е отправена; или

3. Чрез дипломатически или консулски представител на държавата, която прави поръчката, в държавата, към която тя е отправена; този представител изпраща директно съдебната поръчка на компетентния съдебен орган или на органа, посочен от правителството на държавата, към която е отправена поръчката, и получава директно от този орган документите по изпълнение на съдебната поръчка. В случаите 1 и 3 копие от съдебната поръчка се изпраща същевременно и на върховния орган на държавата, към която тя е отправена. Ако друго не е договорено, съдебната поръчка се изготвя на езика на органа, от който тя произлиза, при условие, че държавата, към която е отправена поръчката, има право да поиска превод на собствения й език, заверен от органа, направил поръчката. Всяка страна по тази Конвенция уведомява писмено всяка една от останалите страни по Конвенцията за начина или начините на предаване, посочени по-горе, които тя признава по отношение на съдебни поръчки, направени от въпросната държава. До момента, в който дадена държава направи такова уведомление, ще действа съществуващата в нея процедура относно съдебните поръчки. Изпълнението на съдебните поръчки не може да служи като основание за покриване на всякакви такси или други разходи освен разходите по експертизата. Нищо в този член не трябва да бъде тълкувано като създаващо задължение за страните по тази Конвенция да приемат процедури и методи за установяване на доказателства при наказателните дела, които противоречат на националното им законодателство.

Член 14

Всяка от страните по тази Конвенция трябва да създаде или да поддържа служба, която да координира и централизира резултатите от разследванията по престъпленията, посочени в тази Конвенция. Тези служби трябва да събират всякакви сведения, които биха могли да подпомогнат предотвратяването и наказването на престъпленията, посочени в тази Конвенция, и трябва да бъдат в тясна връзка със съответните служби на останалите държави.

Член 15

В рамките, позволени от националното законодателство, и ако те счетат това за полезно, органите, отговарящи за посочените в член 14 служби, предоставят на органите, отговарящи за съответните служби в другите държави, следната информация:

1. Подробности за всяко престъпление, посочено в тази Конвенция или опит за извършване на такова престъпление;

2. Подробности за всяко разследване, преследване, задържане, осъждане, отказ на приемане или експулсиране на лица, виновни в извършване на някое от престъпленията, посочени в тази Конвенция, както и смяната на местоживеене на тези лица и всякаква друга полезна информация, отнасяща се до тях. Информацията, която се предоставя, включва по-конкретно описание на престъпниците, отпечатъци от пръстите им и тяхна снимка, указания за методите им на действие, справки от полицията и справки за съдимост.

Член 16

Страните по тази Конвенция се споразумяват чрез своите обществени или частни образователни, здравни, социални, икономически и други съответни служби, да вземат или да поощряват мерки за предотвратяване на проституцията и за превъзпитанието и социалното приобщаване на жертвите на проституцията и на престъпленията, посочени в тази Конвенция.

Член 17

Страните по тази Конвенция се задължават по отношение на имиграцията и емиграцията да вземат и провеждат в рамките на задълженията, произтичащи за тях от тази Конвенция, мерки, насочени към премахване на търговията с хора от единия или от другия пол с цел проституция.

По-конкретно те се задължават:

1. Да създават необходимите разпоредби за защита на имигрантите и емигрантите, в частност на жените и децата, както на местата на пристигане и заминаване, така и по време на пътуването им;

2.Да вземат мерки за организиране на съответната пропаганда, която да предупреждава обществеността за опасностите от тази търговия;

3.Да вземат необходимите мерки за осигуряване на надзор в гарите, летищата, пристанищата, при пътуване и на други обществени места, за да се предотврати международната търговия с хора с цел проституция;

4.Да вземат необходимите мерки с цел компетентните органи да бъдат предупредени за пристигането на лица, които prima facie изглеждат главните виновници, съучастници или жертви на тази търговия.

Член 18

Страните по тази Конвенция се задължават да събират в съответствие с националното си законодателство, сведения от лица с чуждо гражданство, занимаващи се с проституция, с цел да установят тяхната самоличност и социално положение и да разследват кой ги е накарал да напуснат своята държава. Получената информация се съобщава на органите на държавата, чиито граждани са тези лица, с оглед евентуалното ми репатриране.

Член 19

Страните по тази Конвенция се задължават, в съответствие с условията, установени от националното им законодателство, и без да пречат на преследването или на други действия, възбудени поради нарушения на неговите разпоредби, и доколкото това е възможно:

1. Да вземат подходящи мерки за временно подпомагане и издръжка на жертвите на международната търговия с цел проституция, когато те са лишени от средства, докато бъде уредено тяхното репатриране;

2. Да репатрират лицата, посочени в член 18, които желаят това или които са изискани от лица, имащи правомощия над тях, и тези, които трябва да бъдат експулсирани в съответствие със закона. Репатрирането може да се осъществи само след постигната договореност с държавата на предназначение относно самоличността и гражданството, както и относно мястото и датата на пристигане на границата. Всяка страна по тази Конвенция улеснява транзитното преминаване на въпросните лица през нейна територия. В случай, че лице, посочено в предходната точка, не може да заплати разходите по своето репатриране, и ако то няма съпруг, роднина или настойник, който да плати вместо него, до границата, до пристанището или до най-близкото летище на отпътуване към държавата, чийто гражданин е лицето, разходите по репатрирането му се поемат от държавата, в която то се намира, а разходите по останалата част от пътуването се поемат от държавата, чийто гражданин е то.

Член 20

Страните по тази Конвенция се задължават, ако вече не са направили това, да вземат необходимите мерки за упражняване на контрол на бюрата или агенциите по труда, за да не допуснат лица, които търсят работа, и по-специално жени и деца, да бъдат изложени на опасността от проституция.

Член 21

Страните по тази Конвенция ще уведомят Генералния секретар на ООН относно действуващите в страната закони и правилници, и впоследствие ежегодно ще изпращат всички нови текстове на закони или правилници, отнасящи се до предмета на тази Конвенция, както и всички мерки, които те вземат за прилагането на Конвенцията. Получената информация ще бъде периодично публикувана от Генералния секретар на ООН и изпращана до всички членки на ООН и до държавите, които не са членки и на които тази Конвенция официално е изпратена в съответствие с разпоредбите на член 23.

Член 22

Ако между страните по тази Конвенция възникне какъвто и да е спор по нейното прилагане или тълкуване, и ако този спор не може да бъде решен по друг начин, той ще бъде отнесен за решаване от Международния съд по молба на всяка една от страните по спора.

Член 23

Тази Конвенция е открита за подписване за всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и за всяка друга държава, поканена за това от Икономическия и социален съвет. Тя подлежи на ратификация и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на ООН.

Държавите, посочени в точка 1, които не са подписали Конвенцията, могат да се присъединят към нея.

Присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на ООН.

За целите на тази Конвенция терминът "държава" включва също така всички колонии и подопечни територии на държава, подписала Конвенцията или присъединила се към нея, както и за всички територии, представлявани в международен план от тази държава.

Член 24

Тази Конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на втория ратификационен документ или документ за присъединяване. За всяка държава, която ратифицира или се присъедини след депозирането на втория ратификационен документ или документ за присъединяване, тя влиза в сила деветдесет дни след датата на депозиране на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 25

След изтичането на срок от пет години от датата на влизане в сила на тази Конвенция, всяка страна по нея може да я денонсира с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на ООН. Денонсирането влиза в сила за страната, която го е направила, една година след датата, на която то е получено от Генералния секретар на ООН.

Член 26

Генералният секретар на ООН уведомява всички държави-членки на ООН, и държавите, които не са членки, посочени в член 23 за:

а/ Подписвания, ратификации и присъединявания, получени в съответствие с член 23;

б/ Датата на влизане в сила на тази Конвенция в съответствие с член 24;

в/ Денонсиранията, получени в съответствие с член 25.

Член 27

Всяка страна по тази Конвенция се задължава да вземе, в съответствие със своята Конституция законодателни и други мерки, необходими за осигуряване прилагането на Конвенцията.

Член 28

Разпоредбите на тази Конвенция отменят и заместват в отношенията между страните по нея разпоредбите на международните актове, посочени в точки 1, 2, 3 и 4 на втория абзац на преамбюла: действието на всеки от тези актове ще се счита за прекратено, тогава, когато всички страни по него станат страни по тази Конвенция.

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

Никоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да бъде разглеждана като нанасяща вреда на законодателство, предвиждащо за прилагането на разпоредбите, които биха довели до премахване на международната търговия с хора и експлоатацията на чужда проституция по-строги условия отколкото предвидените в тази Конвенция.