Открита за подписване и ратификация с резолюция 1763 A (XVII) на Общото събрание от 7.11.1962 г. Влязла в сила на 9.12.1964 г. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

Договарящите се държави,

Желаейки в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации да съдействуват за всеобщото зачитане и спазване на човешките права и основни свободи за всички, без оглед на раса, пол, език, и вероизповедание,

Отчитайки, че член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека декларира, че:

1) "Мъже и жени в зряла възраст без каквито и да е ограничения по отношение на раса, националност или вероизповедание, имат правото да встъпят в брак и да създадат семейство. Те имат равни права по отношение на брака, по време на брака и при неговото разтрогване."

2) "Брак може да бъде сключен само при свободно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи."

Отчитайки по-нататък, че Общото събрание на Организацията на обединените нации заяви чрез резолюция 843 (IХ) от 17 декември 1954 година, че определени обичаи, древни закони и практики, отнасящи се до брака и семейството, са в противоречие с принципите, изложени в Устава на Организацията на обединените нации и във Всеобщата декларация за правата на човека,

Потвърждавайки, че всички държави, включително онези, които имат или приемат отговорност за управлението на несамоуправляващи се територии и територии под опека до получаването от тях на независимост, трябва да вземат всички необходими мерки с оглед премахването на такива обичаи, древни закони и практики чрез гарантиране между другото на пълна свобода при избора на съпруг, пълното ликвидиране на детските бракове и сгодяването на млади момичета преди пубертетна възраст, въвежда съответни наказания, където е необходимо, и създаване на граждански или друг регистър, в който да бъдат записвани всички бракове,

С настоящото се споразумяват, както е постановено по-долу:

Член 1

1. Никакъв брак не ще бъде сключен законно без пълното и свободно съгласие на двете страни, такова съгласие трябва да бъде лично изразено от тях при необходимата публичност и в присъствието на компетентните власти за официално сключване на брака и на свидетели, както предвижда законът.

2. Независимо от посоченото в параграф 1 не е необходимо едната от страните да присъства когато компетентното длъжностно лице е уведомено, че обстоятелствата са изключителни и че страната е изразила и не е оттеглила съгласието си пред компетентно длъжностно лице и по начина, предвиден от закона.

Член 2

Държавите-страни по настоящата Конвенция ще предприемат законодателни действия за определяне на минималната възраст за сключване на брак. Никой не трябва да встъпва законно в брак преди тази възраст освен когато компетентно длъжностно лице е разрешило освобождаване от изискването за възраст по сериозни причини и в полза на бъдещите съпрузи.

Член 3

Всички бракове ще бъдат регистрирани в съответен официален регистър от компетентните власти.

Член 4

1. Настоящата Конвенция ще бъде открита за подписване до 31 декември 1963 година от името на всички държави-членки на Обединените нации или членове на която и да е от специализираните организации и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Обединените нации да стане страна по Конвенцията.

2. Настоящата Конвенция подлежи на ратифициране. Документите за ратифициране ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 5

1. Настоящата Конвенция ще бъде открита за присъединяване на всички държави, посочени в член 4, параграф 1.

2. Присъединяването ще бъде осъществено чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 6

1. Настоящата Конвенция ще влезе в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на осмия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицираща или присъединяваща се към Конвенцията, след депозирането на осмия документ за ратифициране или присъединяване Конвенцията ще влезе в сила на деветдесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация и присъединяване

Член 7

1. Всяка от договарящите се държави може да денонсира настоящата Конвенция чрез писмено известие до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на получаването на известието от Генералния секретар.

2. Настоящата Конвенция ще прекрати действието си от датата, на която влиза в сила денонсирането, свеждащо броя на страните до по-малко от осем.

Член 8

Ако между две или повече държави възникне спор относно тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция, който не може да бъде разрешен чрез преговори, при желание на всички страни в спора той ще бъде отнесен към Международния съд за решаване, освен ако страните не се споразумеят за друг начин на уреждане на спора.

Член 9

Генералният секретар на Организацията на обединените нации ще извести всички държави-членки на Организацията, и нечленуващите в нея държави, посочени в член 4, параграф 1 на настоящата Конвенция за следното:

а) Подписи и документи за ратифициране, получени в съответствие с член 4;

б) Документи за присъединяване, получени в съответствие с член 5;

в) Датата на влизане в сила на Конвенцията в съответствие с член 6;

г) Анулиране в съответствие с член 7, параграф 2.

Член 10

1. Настоящата Конвенция, чиито китайски, английски, френски, руски и испански текст имат еднаква сила, се депозира в архивите на Организацията на обединените нации.