Център за изследвания и политики за жените » Библиотека » Стратегически и програмни документи

Политиката по отношение на младите хора, жените и по-възрастните хора на пазара на труда в България се осъществява в съответствие с международните и европейски социални стандарти. Предприетите действия са в изпълнение на:

· Препоръките от Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България (JAP).

· Националните планове за действие по заетостта;

· Заключенията от София, приети на Втората министерска конференция по заетостта в Югоизточна Европа, октомври 2005 г.

Българското законодателство създава условия и гаранции за социална интеграция и трудова реализация на тези целеви групи на пазара на труда.

Предвид негативните демографски тенденции и влиянието на глобализацията и свързаните с нея миграционни процеси, политиката на пазара на труда е насочена към интегриране и задържане на младите хора на пазара на труда, подкрепа в кариерното им развитие и прехода от училище към работа. Особен акцент се поставя на повишаването на икономическата активност на жените и възрастните хора чрез инвестиране в човешките ресурси за постигане на по-висока продуктивност и чрез социално-икономически мерки и иновации. В политиката на пазара на труда се въвежда подход към работата, основан на „жизнения цикъл”. При прилагането му се предприемат мерки, насочени към три основни приоритета:

· Ефективни действия за формиране на връзки и подпомагане на преходите между различните житейски етапи, през които преминават младежите и възрастните хора;

· Преодоляване на негативното влияние на демографските процеси върху заетостта.

България е изправена пред редица предизвикателства по отношение на ниската икономическа активност и заетостта на младите хора, жените и по-възрастната работна сила и застаряването на населението като цяло.

Основните ограничения пред постигането на по-пълна и качествена заетост на младежите са свързани с:

· Преждевременно напускане на системата на образованието;

· Разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и придобитите от младежите вид и степен на образование и професионална квалификация;

· Недостатъчна обвързаност на бизнеса със системата за професионално образование и обучение на младите хора;

· Ограничени знания за стартиране на собствен бизнес.

Съществуват разлики в заетостта между мъжете и жените. Много млади жени отсъстват от пазара на труда продължително, което затруднява завръщането им на работа, особено в малките населени места, където работните места са недостатъчно.

Подкрепата на по-възрастните работници да останат на работа води до ограничаване бариерите на пазара на труда и намаляване на социалната изолация. Запазването на заетостта с нарастване на възрастта изисква повишени грижи за трудовата среда и здравето на работещите, което е гаранция за трудова активност до по-късна възраст.

През 2006 г. се поставя акцент върху подход към работата, основан на жизнения цикъл. За пълноценната реализация на младежите ще продължат да се изпълняват действия и мерки включващи:

· Предоставяне на по-големи възможности за образование и формално и неформално учене като основа за професионална реализация на пазара на труда и средство за развитие на човешките ресурси в процеса на учене през целия живот;

· Грижи за живота и здравето на младите хора и създаване на отговорност към собственото им здраве;

· Стимулиране на младежката мобилност, сътрудничество и обмяна на опит на национално и международно ниво;

· Възможности за професионална реализация в условията на повишените изисквания на съвременния пазар на труда;

· Ангажиране на младите хора в обществения живот на страната и стимулиране на социалната им активност;

· Достъп до информация и мерки за осигуряване на равни възможности за всички младежи.

Заетостта на младите хора на пазара на труда през 2006 г. ще се подпомага чрез включване в различни програми и проекти. За предотвратяване на деквалификацията на безработните младежи с висше образование и като превенция срещу „изтичането на мозъци” ще продължи изпълнението на програмата „Старт на кариерата”. Националната програма „Компютърно обучение на младежи” ще подпомага достъпа на младите хора до информационни и комуникационни технологии чрез придобиване на знания и умения за тяхното използване. През 2006 г. ще продължи изпълнението на проект „Интеграция на младежите, напускащи социалните домове – CLIP”, който е насочен към ускорена, целенасочена и ефективна професионална реализация и интегриране в обществото на младежите от 4 дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (общини Ловеч-2 дома, Севлиево и Велико Търново). Националната програма за студентски стажове ще съдейства за намаляване на различията между търсените професии на пазара на труда и придобитите умения и опит по специалностите, по които се извършва обучение във висшите училища. Реализацията на програмата ще подобри връзката между бизнеса и университетите. В подкрепа на младежите, напуснали училище, ще се изпълнява проект за професионално обучение, осигуряване на заетост и социална адаптация.

В изпълнение на разпоредби от Закона за насърчаване на заетостта ще се стимулират работодателите да наемат безработни лица до 29-годишна възраст (чл. 36, ал.1 от ЗНЗ) и да разкриват работни места за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване за безработни лица от същата възрастова група (чл. 41 от ЗНЗ). От бюджета за активна политика ще продължат да се предоставят средства за субсидиране на заетостта на младежите за 12 месеца и за осигуряване на заетост за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване до 6 месеца.

През 2006 г. българското правителство ще започне подготовката за въвеждане на система от мерки за ограничаване на негативните последици от демографската криза. Младите семейства ще бъдат подпомагани по реда и условията на нов закон за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади семейства. За да се гарантира достъпът до детски ясли и градини на деца от семейства, обект на социално подпомагане, държавата ще поеме изцяло или частично необходимата издръжка [1]. Усилията ще бъдат насочени към намаляване на емиграцията на младежи в трудоспособна възраст и „износа” на образование и квалификация от страната, както и за създаване на условия за оставане на младежите, завършващи своето образование в България и за завръщане в България на обучаващи се в чужбина български младежи.

Една от посоките, в която ще се насърчава обвързаността на работата с жизнения цикъл е съвместяването на семейния с професионалния живот. През 2006 г. ще продължат действията за осигуряване на достъпни услуги и улеснения при отглеждането на деца. По данни на НСИ през годините на преход броят на детските ясли в страната намалява с 40 %, а броят на децата в тях – почти 2 пъти. Подобна е ситуацията и с детските градини. Техният брой намалява с 27 %. Прилагането на алтернативни, разпространени в европейските държави, форми на грижи за деца ще се съчетават с традиционната система от детски заведения чрез изграждане на:

· Центрове за почасово гледане на деца от определена възрастова група;

· Предучилищни заведения – с възможност за посещаване по желание и без ограничение във времето;

· Дневни грижи в „семейна среда” – отглеждане на група деца от различна възраст в дома на възпитателката;

· Извънучилищни занимални и клубове по време на учебната година и пред ваканциите, които да предлагат комбинация от образователна дейност и условия за почивка, игри и спорт.

Съвместяването на професионалния и семеен живот е актуално за съвременните хора, които споделят отговорностите за отглеждане на децата, грижите за възрастните членове на семейството и за финансовото обезпечаване на семейството. Държавната политика за осигуряване на равни възможности за жените и мъжете се провежда в следните основни направления:

· Разработване на стратегия за по-добро съвместяване на работа и семеен живот и развитие на социалната инфраструктура, предоставяща услуги по грижи за децата;

· Извършване на структурни промени в някои сектори и подсектори на икономиката, насочени към повишаване дела и ефективността на услугите за насърчаване включването на жените на пазара на труда;

· Подобряване на системата за поддържане и повишаване на квалификацията и активизиране на политиката за учене през целия живот за съчетаване с програми за кариерно развитие на жените;

· Увеличаване делът на гъвкавите форми на заетост на родители с малки деца.

В подкрепа на трудовата реализация на родителите с деца, през 2006 г. ще продължи изпълнението на проект „Фамилни центрове за деца”. Проектът насърчава заетостта на жените за оказване на услуги при отглеждане на деца. В изпълнение на чл. 53 от ЗНЗ ще се насърчават работодателите, които разкриват работни места за наемане на безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст. Ще продължава и ще се развива защитата за майки, които се грижат за деца с увреждания. В Кодекса на труда съществуват разпоредби, които забраняват полагането на нощен и извънреден труд от тях, освен с писменото им съгласие.

Конкретни мерки ще се реализират в подкрепа на дългосрочната фискална устойчивост в условията на намаляващо население в трудоспособна възраст с цел ограничаване на риска от бъдещи трудности при финансирането на пенсиите. Предвижда се през 2006 г. със закон да бъде създаден инвестиционен „сребърен фонд”, с който да се противодейства на натиска, оказван върху публичните финанси от негативните демографски тенденции. Фондът ще се финансира с приходи от приватизацията и икономии от разходите по републиканския бюджет.

През 2006 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е основният вид пенсия по българското законодателство, се придобива при възраст 63 години за мъжете и 58 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 92 за жените. Възрастта за придобиване право на пенсия за жените ще продължи да се увеличава до 2009 г., когато трябва да достигне 60 години. Разликата във възрастта за придобиване право на пенсия на жените и мъжете ще се намали от 5 на 3 години. Вследствие увеличаването броя на осигурените лица и намаляването броя на пенсионерите се очаква през 2006 г. да се подобри съотношението осигурени лица към пенсионери на 100:91.

От 2006 г. осигурителната вноска за пенсия ще се намали с 6% и става 23%. Разпределението на осигурителните вноски между работодател и осигурен (с изключение на вноските за фонд „Трудова злополука и професионална болест” и за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, които са изцяло за сметка на работодателя) се променя на 65:35 (до края на 2005 г. е 70:30). Тази мярка ще остави определен финансов ресурс в работодателите. Неговото използване за разширяване на бизнеса, създаване на нови и по-качествени работни места и за инвестиране в развитието на безопасни и здравословни условия на труд ще подобри тяхната конкурентоспособност и устойчивост в условията на Европейския пазар.

През 2006 г. политиката по заетостта поставя специален акцент на действията за увеличаване участието на възрастните хора на пазара на труда. Тези действия включват създаване на благоприятни условия за запазване на заетостта чрез подобряване на достъпа до професионално обучение, прилагане на иновативни и гъвкави форми на организация на труда, както и подходящи инструменти за мотивиране на работодателите да наемат възрастни работници и служители.

През 2006 г. подкрепата за включването и оставането в заетостта на възрастните работници и служители ще се реализира чрез конкретни програми и мерки. В изпълнение на разпоредбите от Закона за насърчаване на заетостта ще се насърчават работодателите да наемат безработни жени над 50-годишна възраст и безработни мъже над 55-годишна възраст. Развитието на услугите по заетостта, предоставяни на безработните лица в напреднала възраст, ще продължи чрез разработване на индивидуални планове, в които да се идентифицират конкретните за тях потребности от услуги. Държавата ще продължи да субсидира работодателите, които наемат хора в предпенсионна възраст в Националната програма „Помощ за пенсиониране”. С участието на социалните партньори ще се предприемат действия за популяризиране на подходящи възможности за оставане в заетостта на хора над пенсионна възраст - гъвкаво работно време, надомна работа, самонаемане и др.

Действията за увеличаване на професионалната гъвкавост включват активно участие на работници и служители от по-високите възрастови групи в различни форми на обучение, прилагане на специфично обучение на работното място, адаптирано към техните специфични потребности и възможности.

Подобреният здравен статус е важен фактор за постигане на устойчива работоспособност и заетост. През 2006 г. действията в тази област включват повишаване на културата за предпазване у работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция, посредством: развитие на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог и партньорството между всички участници в труда. Развитието на конкурентоспособността на българските предприятия ще продължи и чрез въвеждане на съвременни системи за управление на безопасност и здраве при работа, интегриране на системите за управление на безопасност и здраве при работа със системите за управление на качеството на продукцията. Капацитетът за адаптиране на работещите и на предприятията към съвременните изисквания за безопасност и здраве при работа ще се подобри чрез осигуряване на необходимото качество на обучение в областта на безопасните и здравословни условия на труд.

От началото на 2005 г. размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” е диференциран по групи икономически дейности в зависимост от степента на риска в съответната икономическа дейност. Основно рискът се определя от честотата и тежестта на настъпилите трудови злополуки и професионални болести и разходите за краткосрочни и дългосрочни обезщетения. За всяко предприятие тя може да се намали или увеличи в зависимост от конкретни показатели за условията на труд и степента на професионален риск. По този начин работодателите имат пряк интерес от създаване на здравословна трудова среда.

МОН; МЗ; ИАНМСП; ДАЗД; АЗ; национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите; НПО, работещи по проблемите на равнопоставеността на жените и мъжете; общински и областни администрации.

· Национална програма „Компютърно обучение на младежи” (описана в Насока 23);

· Проект „Интеграция на младежите напускащи социалните домове” (съгласно Меморандум за разбирателство между Р България и Конфедерация Швейцария, одобрен с решение № 736 на МС от 28 октомври 2003 г.);

· Национална програма „Помощ за пенсиониране”;

Б. Мерки по Закона за насърчаване на заетостта:

· Насърчаване на работодателя да наема безработни лица до 29-годишна възраст и военноинвалиди* (чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателите да наемат безработни лица до 29-годишна възраст с трайни увреждания или военноинвалиди*, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си (чл. 36, ал. 2 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателите да наемат безработни жени над 50-годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст (чл. 55а от ЗНЗ).

Насока № 19: Пазар на труда, основан на включването, повишаване атракт-ивността на работата и доходите от нея за търсещите работа, включително хората в неравностойно положение и неактивните лица чрез:

- Активни и превантивни мерки на пазара на труда, включващи ранно идентифициране на потребностите, помощ при търсене на работа, професионално ориентиране, консултиране и обучение и социални услуги предназначени за хората, които са най-далеч от пазара на труда, като по този начин се допринесе за намаляване на бедността;

Професионалното ориентиране подпомага хората при техния професионален избор и свързаното с него професионално обучение. То е свързано с информиране и консултиране на личността при вземане на решение за избор и реализация на определена професия и свързаната с нея професионална квалификация.

Развитието на дейностите по професионално ориентиране на национално ниво през 2006 г. ще се осъществява в контекста на ученето през целия живот и съобразяването с развитието на социално-икономическите потребности и на индивидуалните интереси.

Задачите в активните и превантивни мерки на пазара на труда по отношение на професионалното ориентиране, консултиране и обучение включват:

· Съчетаване на свободния избор на образование и професия с квалификационните услуги, потребностите и условията на пазара на труда;

· Подпомагане на самостоятелния и съзнателен избор на клиента посредством предоставяне на актуална, достоверна, достъпна и достатъчна професионална информация;

· Създаване на информационна база данни в глобалната Internet мрежа, със систематизирана и достъпна за всички лица информация за търсени и актуални професии с възможности за своевременно отразяване на промените настъпили в различните професии и специалности: характерни задачи и дейности, условия на труд, физически, психически и личностни изисквания за овладяване и практикуване, възможности за реализация на пазара на труда, за кариерно развитие и възможностите за образование, квалификация, повишаване на квалификацията и преквалификация по отделните професии и специалности у нас и в ЕС;

· Адаптиране на съществуващи специализирани информационни материали за професионално ориентиране с цел осигуряване на възможност за ползването им от лица в неравностойно социално положение (неграмотни, бежанци, представители на малцинствени групи и др.);

· Разкриване на нови специализирани информационно-консултантски звена за професионално информиране и консултиране на лица в райони с висок праг на бедност.

Достъпността на информацията и качеството на обслужването са условия за активизиране на личността, за да търси работа. За това спомага обслужването на принципа „едно гише” и процесния модел на работа в Агенцията по заетостта.

От 01.01.2005 г. се прилага нов Закон за интеграция на хората с увреждания, който се основава на принципите за осигуряване на равни възможности. Законът създава условия за преодоляване на дискриминацията, за подкрепа на хората с увреждания и техните семейства и за интегрирането им в работна среда. В съответствие с европейската тенденция за равнопоставеност и недискриминация по отношение на хората с увреждания се прилага Национална стратегия за хората с увреждания. В изпълнение на Стратегията са разработени и се прилагат План за действие за равните възможности за хората с увреждания и План за заетост на хората с увреждания.

През 2006 г. Агенцията за хората с увреждания ще продължи да осъществява основните си дейности свързани с поддържането на информационна база данни за хората с трайни увреждания и воденето на регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания; да финансира проекти за рехабилитация и социална интеграция на хора с увреждания. Ще се финансират и целеви проекти и програми на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и проекти на работодатели по реда на чл. 25 от Закона за интеграция на хората с увреждания. По реда на същия закон изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания ще утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хора с увреждания на проектен принцип и на конкурсни начала (чл. 31).

За активирането на хората в неравностойно положение към тях ще се прилага диференциран подход, чрез който се отчитат специфичните потребности и особености на всяка отделна група. На безработните лица се предоставят индивидуални услуги под формата на информиране и консултиране, информационни материали, курсове за обучение и нови възможности за работа. Осигурява се трудова заетост на получаващите социални помощи с цел намаляване на техния брой и ще продължи и реализацията на Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” от кръга на лицата в трудоспособна възраст, обект на месечно подпомагане по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” с обособените дейности „Личен асистент” и „Социален асистент”.

Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” е с много широк социален ефект за хора, които са с трайни увреждания. С тази Програма стартираха процесите за реинтеграция и деинституционализация, посредством предоставянето на алтернативни социални услуги.

През 2006 г. ще продължи действието на Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания. Тя е насочена към преодоляване на социалната им изолация и пълноценното им интегриране в обществото. В рамките на Програмата и в съответствие с разпоредбите на Закона за интеграция на хората с увреждания Агенцията за хората с увреждания ще продължи финансирането на работодатели от обичайна среда за осигуряване на достъпна среда и подобряването на условия за труд чрез адаптиране и/или оборудване на работните места за хора с увреждания. Като нов момент в реализацията на програмата през 2006 г. се предвижда увеличаването на периода на субсидираната заетост от 12 на 24 месеца. Към дирекциите „Бюро по труда” ще бъдат наемани хора с увреждания по условията на Програмата, които ще предоставят специализирани посреднически услуги на останалите търсещи работа лица, обект на Програмата.

За постигане на позитивна промяна в нагласата на обществото за правото на труд на хората с увреждания и стимулиране на работодателите да разкриват работни места за тази рискова група на пазара на труда, се учреди „Символ за позитивно отношение към хората с увреждания”,който ще се връчва и през 2006 г. на работодатели и организации, инвестирали време и финансови средства за приспособяване на фирмата или организацията така, че да предложи равни възможности за реализация на хора с увреждания.

По проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране” на хора с намалена работоспособност, защитили бизнес-проект и получили кредит ще продължи да се субсидира лихвата по кредитите. Налице е повишен интерес от страна на безработните лица с намалена работоспособност към проекта.

През 2006 г. ще се насърчават работодатели, които инвестират в региони с висока безработица и отделят средства за повишаване на квалификацията на безработните.

По реда и условията на Закона за насърчаване на заетостта ще продължи прилагането на мерки за насърчаване на работодателите да наемат безработни лица до 29-годишна възраст с трайни увреждания и на младежи от социални заведения, завършили образованието си. Ще се субсидират разходите за заплата и осигуровки на работодатели, които разкриват работни места за наемане на безработни с трайни увреждания или ги наемат на временна, сезонна или почасова работа.

- Непрекъснат преглед на стимулите и пречките от прилагането на разпоредбите в данъчната и осигурителна системи, включително управлението и условията за достъп до помощи и обезщетения и значително намаляване размера на пределните данъчни ставки предимно за хората с ниски доходи, на които да се гарантира адекватна социална защита.

Редица предприети мерки в тази област ще дадат резултат през 2006 г. Създават се предпоставки за постигане на по-високи темпове на икономически растеж за повишаване доходите на заетите лица.

През 2005 г. ставката по корпоративния данък бе намалена от 19.5% на 15%. В съответствие с намаления данък бяха понижени от 20% на 17% и данъчните ставки, с които се облагат следните разходи: данък върху социалните разходи; данък върху представителните разходи; данък върху даренията и спонсорството; данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили за административни цели. Даренията в полза на определен кръг лица са освободени от облагане с данък върху разходите. През 2005 г. бе намален от 15% на 7% данъкът, с който се облагат получените дивиденти от физическите лица през 2005 г.

През 2006 г. ще продължи действието на преференциите по Закона за корпоративното подоходно облагане:

· намаляване на дължимия корпоративен данък за фирмите, които наемат дългосрочно безработни, безработни с намалена работоспособност и безработни над 50 г. възраст (чл. 23, ал. 3, т. 4 от ЗКПО);

· намаляване на корпоративния данък на фирмите, които инвестират в райони с висока безработица (чл. 60, ал. 3 от ЗКПО);

· 100% преотстъпване на данъка за фирми – производители, инвестиращи в райони с висока безработица (чл. 61д от ЗКПО).

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2006 г. са в следните насоки:

Промяна в облагането на социалните разходи. Освобождават се от облагане на разходите извършвани от работодателите, свързани с транспорта на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно, в случаите когато се използва обществен транспорт. Предвижда се намаляване на данъка върху социалните разходи, извършвани под формата на организирано хранене и отдих за работниците и служителите, от 17% на 12%. Промените целят да насърчават предприятията да извършват подобни разходи, вместо да се предоставят пари директно на работниците, за които не е ясно дали ще постигнат преследваните социални цели, каквато практика съществува в момента.

Промените в Закона за облагане доходите на физическите лица целят адаптиране на нормативната уредба към актуалната икономическа обстановка в страната. Първата група изменения обхваща намаляване на данъка върху дохода на физическите лица чрез увеличаване на необлагаемия минимум и промени в скалите на таблиците за облагане на доходите.

В тази връзка към промените, касаещи намалението на данъка върху доходите на физическите лица се отнасят измененията в скалите на таблиците към чл. 35 и чл. 38 от

закона, а именно:

· най-ниските доходи от 180 до 250 лв. се облагат с 20 % за горницата над 180 лв.;

· за доходи от 250 до 600 лв. дължимият данък е 14 лв.+22 % за горницата над 250 лв.;

· за доходи над 600 лв. - 91 лв. + 24 % за горницата над 600 лв.

Ефектите се изразяват в намаление на данъчната тежест за всички подоходни групи, в резултат на което ще се увеличи номиналния и реалния разполагаем доход на домакинствата. В бюджета ще има по-малко постъпления от около 180 млн. лв., като тези средства ще останат в населението за потребление.

- Създаване на нови източници за разкриване на работни места ориентирани към физическите лица и бизнес, и особено на местно равнище.

Цел на правителството е постигане на повече икономическа свобода и предприемчивост. Приоритетите на управлението включват насърчаване на иновациите и високите технологии, препозициониране на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, насърчаване на малките и средни предприятия, промяна на бизнес-средата и повишаване конкурентоспособността на икономиката.

Насърчаването и подкрепата на малките и средни предприятия се реализира чрез подобряване на информационното и консултантското им обслужване и насърчаване на инвестирането от чуждестранни и месни физически и юридически лица в тях. Основните мерки в тази насока включват:

· създаване на условия за достъп до първоначален капитал;

· гарантиране на част от кредитния риск и субсидиране на част от задълженията по кредитите, предоставени целево за малки и средни предприятия;

· изграждане на технологични паркове, като място, където новосъздадени фирми с технологична насоченост могат да намерят подходяща интелектуална среда и подкрепа при стартирането и развитието на своя бизнес, достъп до пазари, технологии и др.;

· насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия в отделни региони за подпомагане на тяхното икономическо развитие.

И през 2006 г. ще продължи реализирането на мерките по приетата Иновационната стратегия, чрез която е създадена рамката за по-нататъшни действия по възстановяване на връзките между науката и бизнеса и достигането на съвременните научни изследвания и решения до реалната икономика. Усилията ще са насочени към създаване на условия за внедряване на иновации в резултат от изследвания, подпомагани с публични средства и в резултат от привличане на повече частни капитали за финансиране на пазарно ориентирани научни разработки и изследвания. Предприетите действия са по отношение укрепването на институциите, фирмите и организациите, работещи в областта на развитието, трансфера и прилагането на нови технологии, които формират националната иновационна система; насърчаване на сътрудничеството между научно - технологичния сектор и бизнеса; създаване на опростена и ефективна организация за координиране изпълнението на стратегията и осигуряване на финансиране за прилагане на мерките, залегнали в нея. Десетте мерки за реализация на стратегията са в пълно съответствие с добрите установените европейски практики и целят насърчаване на развитието, на проектна основа, във всички иновативни области.

Националният иновационен фонд за финансиране на иновативни и технологични пазарноориентирани проекти и през 2006 г. ще продължи да подкрепя два типа проекти, които имат право да участват за финансиране – научно-приложни изследователски проекти и технико - икономически / предпроектни проучвания. Стратегическата цел на Фонда е повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез стимулиране на пазарноориентирани научноприложни изследвания, предназначени за индустрията.

През 2006 г. ще се реализират одобрените на първата (пролетна) конкурсна сесия на Националния иновационен фонд 39 проекта. От 1 октомври 2005 г. стартира втората (есенна) конкурсна сесия на Фонда. До края на 2005 г. се предвижда сключване на договори със спечелилите проекти и от тази сесия. Допълнително, одобрените проекти на малки и средни предприятия получават и бонус от 10% върху общите разходи по проектите. Предвиденият за 2006 г. бюджет на фонда е от 8 млн.лв. (при 5 млн. лв. за 2005 г.), но поради големия интерес към този вид финансиране общият размер може да бъде увеличен.[2]

През 2006 г. продължава реализацията на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране” на инвестиционни проекти, кредити за малки компании, започващи семеен бизнес и стопанска дейност на самонаемащи се физически лица. Предвижда се достъп до кредитен ресурс на малки и средни предприятия, безработни физически лица, занаятчии, кооперации и земеделски производители в размер до 20 000 лв.; гарантиране до 100% от стойността на кредита и ускорена процедура за одобрение на кредит до 20 дни. През 2006 г. ще бъдат отпуснати около 1 000 кредита, при среден размер на кредитите – 13 000 лв. Това ще гарантира стартирането на 500 бизнеса и 2 000 нови работни места.

Консултантите по микробизнес по Програмата за създаване на капацитет за бизнес консултиране в дирекциите „Бюро по труда” ще консултират през 2006 г. над 2 400 стартиращи предприемачи. Те получават безплатно необходимата информация за регистрация на фирма, маркетингови проучвания, данъци, такси, осигуровки, достъп до финансови институции, бизнес планиране, програми и преференции за работодатели и други.

През 2006 г. се очаква да бъдат приети от Народното събрание изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта за прецизиране и допълване на разпоредбите, свързани с предоставяне на средства за ползване на външни консултантски и съпътстващи услуги на лицата, които са поели задължението за развиване на собствен бизнес по реда на чл. 47, ал.1, 49 ал.1 и 49а, ал.1. Конкретизира се и правото на ползване на кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект само за лицата, сключили договор по чл.47, ал.1. Регламентира се възможността за разпределяне на средства по новата насърчителна мярка по чл.42а (чл.30а, ал.2).

През 2006 г. с изменението и допълнението на чл. чл. 41 – 45 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта се прецизира съществуващия ред в Агенцията по заетостта за ползване на средства от безработни с право на парично обезщетение, които желаят да започнат стопанска дейност за производство на стоки и услуги. Прецизира се разпоредбата и се уеднаквява процедурата при всички преференции, при които се изисква одобряване на бизнес-проект и предоставяне на средства.

Ангажирани институции:

МТСП, МИЕ, МРРБ, МОН, МФ, НАП, МЗГ, МОСВ, МК, АЗ, ИАНМСП, НОИ, областни и общински администрации, национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите, неправителствени организации.

А. Проекти и програми:

· Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”;

· Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”;

· Проект „Красива България”;

· Програма „Преодоляване на бедността”;

· Програма „Ограмотяване, квалификация, заетост” (Регионални програми за ограмотяване, професионално обучение и заетост и браншови програми (чл. 31 от ЗНЗ);

· Национална програма за ограмотяване и квалификация на роми;

· Проект „Учители за извънкласни занимания и ваканция”;

· Програма за бежанци;

· Национална програма „Отново независим”;

· Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания;

· Пилотен проект „Къща по заетостта”;

· Програма „Кредит без лихва за хора с увреждания”;

· Социалноинвестиционен фонд;

· Програма ФАР 2004 Проект „Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи”;

· Програма ФАР 2003 Проект „Подобряване качеството на живот на хората с ментални увреждания”;

· Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса”(JOBS);

· Национална програма „Мелпомена”;

· Проект за обучение и заетост в бубарството;

· Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”;

· Проект „Превърни потенциала в енергия”;

· Проект „Обучение по предприемачество в извънработно време”;

· Проект „Заетост в машиностроенето и металолеенето”;

· Програма ФАР 2004 Проект „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта”;

· Програма ФАР 2003 Проект „Алтернативна заетост”;

· Проект „Създаване на конкурентноспособни стартиращи фирми - Проект 100”;

· Програма ФАР „Развитие на екотуризма в България”;

· Програма ФАР 2003 „Въвеждане на клъстерен подход и създаване на пилотен клъстерен модел”;

· Програма ФАР 2005 Проект „Развитие на клъстерните инициативи - фаза 2”;

· Програма ФАР Проект „Подкрепа за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия”;

· Програма ФАР Проект „Подкрепа за изпълнението на иновационната стратегия”;

· Програма ФАР 2004 Проект „Интеграция на пазара на труда на етнически малцинствени групи”.

Б. Мерки по Закона за насърчаване на заетостта:

· Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица с трайни увреждания (чл. 52 ал. 1 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателя да наема безработни лица с трайни увреждания на временна, сезонна или почасова работа (чл. 52, ал. 2 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст (чл. 53 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодатели-микропредприятия да разкриват работни места, като се субсидират първите 5 разкрити работни места (чл. 50 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица, изтърпели наказание „лишаване от свобода” (чл. 55 от ЗНЗ);

· Насърчаване на работодателите да наемат на работа продължително безработни лица (чл. 37 от ЗНЗ);

· Насърчителна мярка за безработните лица, обект на месечно социално подпомагане, които самостоятелно започнат работа;

· Насърчаване на предприемачеството (чл. 47, чл. 48, чл. 48а, чл. 49, чл. 49б от ЗНЗ);

· Насърчаване на предприемачеството сред земеделски производители (чл. 49а от ЗНЗ).

[1] Сред малцинствените групи ще работят здравни медиатори.

* Насърчителната мярка за военноинвалидите като част от чл. 36, ал. 2 от ЗНЗ ще се прилага след приемане от Народното събрание на ЗИД на ЗНЗ, одобрен с Решение № 896 на МС от 21.11.2005 г. След тези промени ще отпадне насърчителната мярка за военноинвалиди по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ.

[2] Общо 216 хил. предприятия в България се определят като малки и средни. Те съставляват 90 на сто от частния сектор и генерират 70 на сто от външнотърговския стокообмен. В МСП работят близо 1.1 млн. души според неговите данни. Основни пречки пред развитието на МСП са ограниченият достъп до банково кредитиране поради невъзможността им да осигурят обезпечение, както и все още тежките регулации. През 2005 г. са премахнати над 160 лицензионни режима, но в същото време са били въведени и нови, заради ангажименти към ЕС.