Резюме на доклада

След като отмина 2007 година - Европейската година на равните възможности за всички и 50-тата годишнина на политиката за равнопоставеност на половете - Европейската комисия има удоволствието да представи доклада „Жените и мъжете в органите, вземащи решения, 2007. Анализ на състоянието и тенденциите".

През 2006 г. Пътната карта за равенството между жените и мъжете [1] идентифицира шест приоритетни области [2] за действие в ЕС по отношение на равнопоставеността на половете за петгодишен период до 2010 г. Наред с активните мерки в тази политика, една от дейностите за изпълнение от Комисията бе подкрепата за повишаване на информираността по въпросите на равенството в процеса на вземане на решения и насърчаването на изследвания на базата на сравними европейски данни.

Този доклад е в изпълнение на тази дейност и представя оценката на сегашното състояние на участието на жените и мъжете в органите, вземащи решения, в Европа, както и развитието през последните няколко години. Специално внимание е отделено на индикаторите, въведени от Съвета на Европейския съюз през 1999 г. и 2003 г., като продължение на усилията, положени от Пекинската Платформа за действие през 1995 г., която бе приета от 189 държави като основополагаща за спазването на правата на жените в целия свят. Повечето от данните, използвани в доклада, са взети от базата данни на Комисията за жените и мъжете в органите, вземащи решения[3], която обхваща висшите постове в институциите на ЕС, в 27-те страни-членки на ЕС, страните от Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) и двете страни-кандидатки за членство (Турция и Хърватия). Тя е важен източник на информация за политиците, изследователите, студентите и всички, които се интересуват от състоянието на нещата в областта на вземането на решения.

Докладът представя фактите и данните в трите основни области на вземането на решения: политика, икономика и публични услуги. Данните за 2007 г. са събрани през четвъртото тримесечие на годината, но не винаги отразяват последните промени в състава на служителите. Някои от рубриките са:

Национални парламенти

• През 1995 г., когато бе приета Пекинската платформа за действие, жените представляваха едва малко над 10% от членовете на парламентите по света. Оттогава се наблюдава устойчив,макар и бавен напредък, като през юли 2007 г. жените представляват над 17% от членовете на националните парламенти в глобален мащаб.
• Европейският съюз се представя над средното ниво с дял на жените членове на парламента (еднокамерен или долна камара) с ръст от 16% през 1997 г. на 24% през 2007 г., въпреки че все още е доста под т.нар. „критична маса" от 30%, смятана за минимума, необходим на жените да упражняват пълноценно влияние върху политиките.
• От 20 страни по света, които са постигнали критичната маса от 30%, осем са страни-членки на ЕС - Швеция, Финландия, Нидерландия, Дания, Испания, Белгия, Германия и Австрия. Европейският парламент (31% жени) също успя да се присъедини към тази избрана група.
• От друга страна, остават други седем страни-членки, в които жените са по-малко от 15% от членовете на парламента - Чешката република, Кипър, Ирландия, Словения, Унгария, Румъния и Малта.
• През последните десет години Белгия показа най-забележим напредък в постигането на баланс между половете на парламентарно ниво (от 12% на 35% жени) - пряк резултат от насърчителните мерки, предприети от правителството чрез законодателство, изискващо паритет между кандидатите и еднаквата им видимост в избирателните книжа. Международната организация IDEA[4] отбелязва, че повечето от страните, които са достигнали критичната маса, имат избирателни системи на базата на пропорционалното представителство или някакви форми на квотна система, с цел да намалят пречките пред жените да влязат в политиката на национално ниво.

Регионални парламенти

• На регионално ниво жените имат по-убедителен политически глас, отколкото на национално ниво, със средно 30% представителство в регионалните парламенти. Съществуват обаче значителни различия между страните - от 48% жени в Швеция и Франция до по-малко от 15% в Словакия, Унгария и Италия

Национални правителства

• Мъжете превъзхождат като брой жените в правителствата на страните-членки на ЕС средно в съотношение три към едно (24% жени, 76% мъже).
• Въпреки че ангажиментът да се балансира представителството е видим в някои страни - Испания (41% жени), Швеция (46%), Норвегия (53%) и Финландия (60%) - кабинетите в Словакия, Гърция и Турция включват само една по една жена, а Румъния няма жена член на кабинета.
• Само осем от настоящите 27 страни-членки на ЕС някога са имали жена министър-председател (или равностойна позиция) - Обединеното Кралство, Португалия, Литва (два пъти), Франция, Полша, България, Финландия и Германия (понастоящем).

Централни банки

• Централните банки на всичките 27 страни членки на ЕС се ръководят от мъже управители.
• Средно висшите органи, вземащи решения, на централните банки в ЕС включват една жена на всеки пет мъже. Швеция и Норвегия са водещи, но те са единствените страни, в които централните банки имат повече от една жена на трима мъже на висши постове. В седем страни-членки на ЕС (Чешката република, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Португалия и Словения) и в Турция висшите органи на централните банки, вземащи решения са съставени само от мъже.
• Подобна е картината на европейско ниво, където и трите финансови институции (Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд) се ръководят от мъже и само средно под 16% жени са на позиции, които имат влияние.

Бизнес лидери

• В цяла Европа жените са над 44% от всички работещи, но по-вероятно е те да бъдат наети на по-ниски постове, тъй като представляват само 32% от онези, които се смятат за ръководители в бизнеса (изпълнителни директори, директори и управители в малкия бизнес).
• Недостатъчното представителство на жените на най-високото ниво е по-видимо в големия бизнес, където мъжете представляват почти 90% от членовете на управителните съвети на водещите компании (компаниите, които се търгуват с най-голям успех на борсата във всяка страна) и напредъкът в тази област през последните няколко години е много малък.
• Забележително изключение в това отношение е Норвегия, където правителството предприе насърчителни мерки да промени дисбаланса като наложи паритет по пол в управителните органи както на публичните, така и на частните компании (минимум 40% жени). Законодателството, което включва санкции в случаите на неспазване на закона, даде резултат в нарастване на нивото на представителност на женския пол в заседателните зали на бордовете на 34%, което е с 10% повече от която и да била друга европейска страна.

Публична администрация

• Значителен е напредъкът в насърчаването на жените в централната администрация в страните-членки на ЕС, където те понастоящем заемат около 33% от позициите на двете най-високи нива на йерархия, в сравнение с около 17% през 1995 г.[5] Делът на жените в сродни позиции в Европейските институции също нарасна от 14% на малко под 20% за същия период, но все още остават възможности за напредък в тази област.

Съдебна система

• В цяла Европа съдиите, които председателстват националните върховни съдилища, са средно 70% мъже и 30% жени, но този баланс е значително повлиян от големия брой жени в съдилищата на някои от страните, които се присъединиха към ЕС при последните две присъединявания - по-специално България (76% жени) и Румъния (74%). В 15-те страни-членки на ЕС преди последните две присъединявания само 18% от съдиите са жени - леко повишен брой спрямо 15% в 1999 г.

[1] http://ec.europa.eu/employment_social/gender_equality/gender_mainstreaming/roadmap_en.html

[2] Шестте приоритетни области за действие в ЕС по отношение на равнопоставеността на половете, посочени в Пътната карта, са: еднаква икономическа независимост за жените и мъжете; съвместяване на професионалния с личния и семейния живот; равно участие в процеса навземане на решения; изкореняване на всички форми на насилие и трафик, основани на пола; премахване на стереотипите на основата на пола; насърчаване на равенството на половете в политиките извън съюза и политиките за развитие.

[3] Базата данни се намира на интернет страницата на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности" и може свободно да се ползва на адрес http://ec.europa.eu/employment_social/women_men_stats/index_en.htm

[4] IDEA - Institute for Democracy and Electoral Assistance (Институт за демокрация и електорална подкрепа).

[5] Забележка: стойностите не са напълно сравними с оглед на различния обхват на страните и включените в статистиката позиции. Въпреки това тенденцията се смята за представителна.