Турция: Направо от сърцето - как жените от Мамак промениха живота си
Тези женски истории са за един от най-значителните проекти на Фондацията „Съвременни жени и младежи”, наречен „Жените за жените” (януари 2004 – октомври 2006), финансиран от Програма МАТРА на Министерството на външните работи на Холандия. Жените разказват как този проект е променил живота им, като им е помогнал да изградят нови умения, да придобият нови знания и да станат по-уверени в собствените си възможности.
Сати ХАН, трудов консултант във Фондация „Съвременни жени и младежи”, съсобственик и управител на ресторант Кадъненлинден („От женските ръце”)
„Живея в Мамак, Анкара и участвам в дейностите на Фондация „Съвременни жени и младежи” от 8 години. Така и научих за проекта по МАТРА. Какво ни даде този проект? Според мен, много неща … Животът ми промени своята посока, започнах да внасям в бюджета на домакинството ни, научих се не само как се печелят пари, но и какво означава да печелиш свои собствени пари.
Когато чух за проекта си казах, „Искам да стана трудов консултант”. Така по време на проекта аз имах за себе си своята цел: да помагам на жените, които искаха да работят. Този проект бе златна възможност за това.
Преди проекта съм работила като доброволец във Фондацията и съм играла в театралната й трупа. Обаче това беше нещо напълно различно. Това беше огромно постижение за една жена, която цял живот е била домакиня. Това беше моята цел и аз не можех в никакъв случай да изпусна тази възможност, която внезапно се беше оказала в ръцете ми.
В рамките на проекта най-напред аз преминах обучение за изграждане на увереност, а след това и обучение по трудово консултиране. Отидохме и в Холандия на стаж. След като се завърнахме започна активният ми трудов живот.
Какво правя като трудов консултант? Ние трябваше да намерим работа на жените, които преминаха обученията. Така, ние като консултанти, първо направихме един анализ на трудовия пазар в квартал Мамак, а после и в другите квартали на Анкара. За изследването интервюирах работодателите като се опитвах да разбера какви квалифицирани работници им трябват както и по какви канали ги намират.
Освен това успях да намеря работа за жените, които бяха обучени да почистват домове и офиси, да гледат деца и възрастни и болни хора, в домовете на хората, подали заявки за работници във Фондацията. В крайна сметка, целият ни екип успя да намери работа на 147 жени, което си е доста. Всъщност, те бяха още повече. Обаче много жени нямаха избор и трябваше да напуснат работа, тъй като не можеха да намерят детска градина на разумна цена. Тези жени ни помолиха да направим наша детска градина. Ето защо отворихме детската градина, в която могат да ходят 50 деца. Жените, които преминаха обучение в тази област ще станат партньори в детската градина. Междувременно по проекта ще се инвестират 50% от началния капитал. Така освен 14 жени, които започнаха свой собствен бизнес, и други 6 жени ще започнат.
Този проект ме накара да гледам напред в бъдещето си с повече увереност. Научих се да общувам с хората. Най-голямото ми щастие в живота е, че днес работя нещо, което обичам и че мога да мотивирам и други жени.”
Солмаз Кантар, трудов консултант във Фондация „Съвременни жени и младежи”, партньор в Кадъненлинден заедно с още двама нейни колеги
“Научих за Фондация „Съвременни жени и младежи” от агенцията на един мой приятел. Аз съм пенсиониран държавен служител. Въпреки че се пенсионирах, никога не съм губила ентусиазма си за работа. Исках да продължа да работя, но без подкрепа нямах куража да направя първата стъпка. Този проект ме насърчи да се реша и да започна отново да работя, и то даже още по-активно.
Със съдействието на Фондацията участвах в проекта по програма МАТРА, финансирана от холандското правителство. В началото на проекта участвах в обучение за изграждане на самочувствие, от което се нуждаех, за да мога да участвам активно в трудовия и социалния живот. Въпреки, че имах предишен професионален опит, смятам, че този курс ме обогати много.
По нататък, по време на проекта ме обучиха как да давам консултации и що е предприемачество. След приключването на тези обучения преминах стаж в турски и холандски бюра по труда. Там се квалифицирах как да консултирам жените, които участваха по-късно в нашите обучения, който имаха за крайна цел тези жени да бъдат наети на работа. Това е доказателството за това колко действително полезен е проектът по МАТРА.
Когато сравнявам предишния си и сегашен трудов живот, виждам огромна разлика. Когато работех като държавен служител се уморявах и не изпитвах нито една от тези приятни емоции, на които се радвам днес. Това, в което силно вярвам е, че да окуражаваш жена, която е била изолирана от обществото, за да я върнеш обратно в живота, не може да се сравни с нищо друго.
Нещо повече, чрез проекта за първи път през живота си открих възможност да отида в чужбина и да се срещна с различни хора от много страни и култури. За първи път в живота си се появих по телевизията и участвах в радио предаване и най-вече за първи път в живота си станах управител на собствения си бизнес, който започнахме с моите колеги. Всички тези неща, които направих за първи път придадоха смисъл и стойност на живота ми. Благодарение на този проект, аз се промених напълно. Сега се усещам здраво стъпила на краката си, усещам че имам отговорна и значима позиция в обществото и в очите на околните. Смятам също, че мога да служа за пример за жените, които все още се страхуват да започнат свой бизнес.
Накрая, бих искала да благодаря на всички, които ми съдействаха да науча за МАТРА, както и на колегите си, с които извървяхме рамо до рамо целия този път.”
Фатма Баш, помощник готвач в ресторант Кадъненлинден
„Научих за този проект от по-голямата си сестра, когато ни посети. След това отидох на срещата за проекта МАТРА, на която разбрах за какво е проекта и какво би могъл да ни даде на нас, като на жени. Прецених, че темите, които бяха дискутирани там, са изключително важни за мен.
Преди да участвам в обучението за изграждане на самоувереност, аз наистина нямах голямо самочувствие. Бях свикнала да се изолирам от обществото и от всички събития, свързани с обществения живот. Бях свикнала да не се информирам за моите права като жена, живееща в това общество. Въпреки това, благодарение на обучението за изграждане на самоувереност, което преминах, научих повече за себе си. Преодолях затвореността си, осъзнах че съм значима. Осъзнах, че аз също имам важна позиция в обществото.
Никога преди това не съм се изявявала пред много хора. Въпреки това, ме избраха да държа реч на церемонията на Фондацията по връчване на дипломите. Макар, че си мислех, че е невъзможно, аз да държа такава реч, дъщеря ми ме насърчаваше много и постоянно ми повтаряше „ Можеш да се справиш с това, мамо!” Излязох на сцената, говорих, а хората силно ме аплодираха, след края на моята реч. Обучители ми ме поздравиха и ме обсипаха с комплименти.
Вярата в моите възможности значително се повиши. Тогава, участвах в обучение по предприемачество, организирано по проекта. От възможностите за професионално обучение, аз избрах готварски курс. Научих различни рецепти. Получих сертификати за всичко. После, когато карах курса работих в студентския стол, ми предложиха работа като помощник готвач в ресторант Кадъненлинден, който бе създаден от три жени, получили подкрепа от проекта. Приех с удоволствие работата.
Работя в Кадъненлинден вече 4 месеца. Това ми даде шанс да науча много - от готвенето до обслужването на клиентите. Това значи много за мен. Кадъненлинден е професионално предприятие, което се развива сравнително добре. От третия месец, ресторантът започна да печели. Този ранен успех насърчи всички ни много. Сега обсъждаме как да разширим ресторанта. Освен това, се радвам, че допринасям за семейния доход.”
Зарифе Демирчи, Фабрика „Струпвафел”
Зарифе е имала трудно детство – родена е в бедно село, а баща и умира рано. Тя напуска училище и започва да работи. След като се омъжва, се премества в Анкара и успява да завърши образованието си. Намира си хубава работа, ражда две деца. На 31 години загубва съпруга си и се премества при семейството си в провинцията, където скоро напуска работа. Тя решава да се върне в Анкара, заради образованието на децата, но трябва отново да напусне работа по медицински причини. Въпреки това, тя не се отказва. След месеци, прекарани в болницата, тя се връща в къщи и веднага след като се почувствала по-добре, си намира работа като детегледачка.
Това е нейната история за срещата, която променя живота й.
„Един ден на връщане от супермаркета минах през Фондацията. Там ми разказаха за проекта по програма МАТРА и ме поканиха на първата среща. Харесах много идеята на проекта и реших да участвам. Преминах обученията за изграждане на самоувереност, после обучение за трудово консултиране и готварските курсове. Откакто напуснах работа винаги съм искала да започна свой бизнес, но все не ми достигаше кураж. Плашеше ме провалът, и то не само финансовият. Когато добих опит и знания чрез обученията, организирани с подкрепата на Фондацията, аз се почувствах по-силна.
Трябва да си призная, че беше трудно за мен да реша какво да започна. По време на обучението за предприемачество провеждахме срещи, на които обсъждахме какво е осъществимо и какво не. Обсъждахме не само видовете бизнес, но и как да проучваме пазара. Тези срещи бяха полезни за мен, те разсеяха черните облаци. Реших да се съсредоточа в хранителния бранш и да произвеждам типичните холандски вафли, наречени „Струпвафел”. Причината беше, че тези вафли не се произвеждат от никой друг в Турция и има пазар за тях.
Най-силната ми мотивация, обаче си оставаше желанието ми да започна свой бизнес. Децата ми бяха пораснали и вече не се нуждаеха от грижите ми. Освен това, винаги съм искала да произвеждам. Участвах в проекта с още петима души, които преди това не познавах, но по-късно започнахме заедно нашия общ бизнес. Започнахме с анализ на условията за успех на нашето предприятие. Пътувах до толкова много места и фирми, проведох толкова много срещи, че трябва да си призная, че не съм си и мечтала, че ще стигна толкова далеч. Най-невероятното нещо, което преживях, беше пътуването ми из страната. В първите месеци на моя бизнес бях доста притеснена да давам интервюта. Притеснявах се за реакциите на хората когато ги попитам дали се интересуват от моя продукт – вкусните „Струпвафел”. Постепенно, обаче, свикнах с реакциите на хората, след като им разказвах моята история, обяснявах им за моя бизнес и моя продукт. Като виждах, че те са готови да ми помогнат и се интересуват, постепенно преодолях страха си и се мотивирах още повече.
Срещнах много хора и се сприятелих с повечето от тях. Видях, че когато някой е решен да постигне нещо, хората веднага се мотивират да му помогнат. В цялата тази борба бях много щастлива, че хората от Фондацията бяха до мен и ми отваряха затворените врати, когато се налагаше. Наистина вярвам, че е лудост да не се използват толкова много възможности, които проектът предостави само за нас.
Разбира се срещнах и доста трудности. Това, което научих е, че няма планина, която да не може да се превземе. Сега, нашият най-голям проблем е маркетингът. Произвеждаме продукт, който е напълно непознат на турския пазар. Ето защо, отделихме месеци да го популяризираме като го продавахме от щандове, които поставяхме на улицата пред кина, университетски фестивали и различни базари.
Сега имаме редовни поръчки от хотел „Хилтън” в Анкара и кафенета, разположени в квартали, в които живеят хора от над средната класа. Щастливи сме, когато ни се обаждат собственици на кафенета, които или са опитали вафлите, или са прочели в брошури за нашия продукт. Междувременно доставихме вече първа партида масово производство вафли на банка в Истанбул, а след това и на холандското посолство в Анкара. Нямам думи да опиша гордостта, която изпитахме, когато пакетирахме и доставихме нашите ръчно произведени продукти. Чувството, че произвеждаме, а не само консумираме в къщи, не може да се опише. Това е нещо, което не може да се разкаже, но трябва да се преживее.
Трябва да кажа, че всички около мен, особено моето семейство – дъщерите ми, сестрите и братята ми, роднините ми и съседите много ме подкрепиха и ме окуражаваха през цялото време. Все пак, смятам, че най-силната подкрепа дойде от Фондацията.”
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Юзлем ЧАЛИТ
“Родена съм в Дивриджи, Сиваш на 9 юли, 1980 г.. Живях в Дивриджи до 1991 г. , когато се преместих в Анкара със семейството си и завърших професионалното средно девическо училище.
Работих в дневни центрове две години, а после се омъжих - през 2001 г. Научих за Фондация „Съвременни жени и младежи” през 2006 г. Благодарение на помощта и съветите на трудовите консултанти участвах в професионално обучение за производство на трикотаж и курсове за предприемачество. Моята мечта винаги е била да започна бизнес с трикотаж. В края на моето обучение по предприемачество, с помощта на трудовите консултанти, кандидатствах за микрокредит от Фондация „ Социална солидарност – Мамак” в рамките на „Проект за намаляване на социалния риск”.
Сега планирам да разширя бизнеса си и към трикотажа да добавя бижута. Затова и участвах в курсове за дизайн на бижута, организиран по проекта МАТРА. Целта ми е да се развивам колкото мога повече. Ако молбата ми за кредит бъде одобрена, планирам да открия магазин, в който ще продавам конфекция, а така също и моята продукция.”
Сенем Карадаг
“Научих за Фондация „Съвременни жени и младежи” от моя приятелкя, която ме посъветва да отида и да се срещна с хората там. Преминах обучение по изграждане на самоувереност и обучение по предприемачество в рамките на програма МАТРА. След това преминах обучение по трудово консултиране, водено от преподаватели от Университета в Анкара. Това обучение ми помогна значително да променя отношенията си със семейството си и околните в позитивна посока, което ме кара да споделя, че действително имам полза от него.
След като преминах обученията, започнах работа като трудов консултант във Фондацията. Чрез тази работа срещнах много хора на различна възраст и с различни истории и проблеми. Станах свидетел как много жени се борят, за да извоюват икономическата си независимост, без значение, че вече не са толкова млади. Разбрах, че жените се нуждаят от икономическата си независимост, независимо на каква възраст са. Жените доказаха това ежедневно като си намираха работа или започваха собствен бизнес.
Чрез проекта аз придобих опит за работа в екип. Убедена съм, че със сигурност той ще повлияе положително за бъдещата ми кариера.
Хюлия Чевхерчит
“Родена съм в Анкара през 1973 г.. Завърших началното си и средно си образование в Анкара. Омъжих се през 2000 г. Имам син на 4 години.
Не открих никаква възможност за работа, след като се омъжих. С времето напълнях. Не бях толкова активна, колкото преди това. Тези проблеми доведоха до други по-сериозни проблеми липсваше ми самочувствие, станах срамежлива. Чувствах се откъсната от всичко и всички, сякаш витаех във въздуха, без душа и без надежда. Тогава чух за тези курсове. По това време детето ме беше на 3 години, а разбрах, че мога да ползвам и услуга гледане на деца, така че си казах, че може би този проект ще е от полза и за мен и за детето. Най-накрая имах възможност да си намеря работа.
Най-напред преминах обучението за изграждане на самоувереност по проекта. После участвах в обучението по предприемачество. В резултат на обученията самочувствието ми се върна и аз осъзнах, че мога да започна частен бизнес, след като направя необходимото проучване. Благодарение и на финансовата помощ на проекта тези мечти ми изглеждаха дори изпълними.
Междувременно по проекта бяха организирани пътувания за нас, за да видим на практика различните видове бизнес. Най - голямо впечатление ми направи една работилница за стъклена мозайка, която посетихме. Помислих си, че мога и аз да си направя такава работилница. Изглеждаше ми чудесна възможност. Така кандидатствах за курсовете и работих там два месеца. Научих много за този бизнес, а след това се включих в курса за обработка на естествен камък. Работих един месец и научих как се обработва мрамор. Направих предварително проучване, проверих и пазарните цени и изградих собствена мрежа.
Единственото, което ми липсваше беше знание как да правя компютърен дизайн и да го използвам за проектиране на външната облицовка на сгради. Това ме накара да се включа в безплатен курс по AutoCAD към Общината. Първата фаза на обучението приключва тази седмица, след три месеца работа. Курсът за напреднали по програмата ще започне през септември. През септември започва и безплатен курс по мозайка, така че смятам да се включа и двата курса. Те ще продължат около осем месеца. Причината, поради която ще участвам и в двата курса едновременно е силното ми желание да бъда перфектна и да не допускам никакви грешки, когато започна собствения си бизнес. Това ще ме отличава като жена, която се е захванала с една мъжка работа!
За да се възползвам от всички добри възможности, които проектът предоставя, смятам да отворя работилницата си преди да е приключила програмата МАТРА. Затова, сега подготвям анализа си за осъществимост на бизнеса ми със съдействието на трудовите консултанти и веднага след като съм готова с него, се надявам да отворя моята работилница.”
Зехра Кечели
“Участвах в проекта по МАТРА напълно случайно. Бях домакиня години наред и единствената ми работа беше да се грижа за детето си. Не бях нито образована, нито имах професия. Въпреки това, аз и една моя приятелка решихме да започнем козметични курсове. Тогава разбрахме, че можем да получим дипломи за завършен курс на обучение, одобрени от Министерство на образованието чрез Фондацията. За щастие, в същия ден се организираше втората среща по проекта МАТРА във Фондацията. На тази среща научихме за целите на проекта. Аз и моята приятелка бяхме силно впечатлени. Бяхме попаднали в проект, предназначен специално за жени и той можеше да ни даде толкова много. Не чакахме нито минута повече, за да се запишем.
След това започнахме да посещаваме курсове, по време на които нашите преподаватели допринесоха много за развитието ни. Започнахме повече да вярваме в себе си и се научихме как да отстояваме правата си. Осъзнахме колко важни и значими всъщност сме ние. Дадохме си сметка, че можем да преодолеем всякакви препятствия, стига наистина да го искаме силно.Това беше преломен момент за нас, в който започнахме да забравяме страховете си.
На срещата в края на обученията моето име беше прочетено, заедно с тези, които бяха избрани да станат трудови консултанти. Бях силно изненадана. Помислих си „Какво ли пък означава да стана трудов консултант? Как ли ще се справя?”. Малко се поколебах, но реших, че ще участвам в това обучение. Можеше да се проваля на изпита, но при всички положения щях да науча много от курса. Накрая, не само, че научих изключително много, но и си взех изпита. Преди си бях търсела работа много дълго време, но никой не искаше да ме наеме, защото бях омъжена и имах дете. А сега вече имах работа. Наистина бях развълнувана.
Най напред пътувахме до Холандия, където бяхме на стаж, който беше много полезен за разширяване на знанията ни. Станахме много близки с колегите и научихме много един от друг. По време на стажа имахме възможност да учим в различни градове и станахме по- самоуверени. Натрупахме практически опит.
Когато се върнахме, бяхме готови да запретнем ръкави. Срещнахме се с много жени, проведохме интервюта с работодателите. Търсехме възможности за работа за нашите жени. Насочвахме участниците, които нямаха трудов опит към професионални обучения, чрез които да могат да си намерят работа. По-късно започнахме да ги устройваме на работа. Някои от жените, на които намерихме работа, обаче не работиха дълго, защото бяха свикнали да си стоят на спокойствие в къщи. Имаше такива, които напуснаха работа на втория ден. Имаше и такива, които искаха да работят, но имаха проблем с намиране на роднини, които да гледат децата им.
Въпреки всичко, имаше и много мотивирани жени. Някои от тях останаха на работа, въпреки всички пречки...Беше толкова вдъхновяващо да наблюдаваме как броят на работещите жени се увеличаваше с всеки изминал ден.
Към края на проекта някои жени започнаха да създават собствен бизнес, благодарение на подкрепата на проекта МАТРА. Първи беше създаден ресторантът Кадъненлинден, който предлага турска национална кухня. Кадъненлинден е първото ни дете, първата ни любов, първата ни болка и първият ни успех. Работихме много и вложихме толкова усилия за успеха му и в крайна сметка нашият бизнес започна да ни носи първите плодове и първата радост.
Благодарим ти MATRA!”
Тази страница е разработена по проект „Партньорства за познание срещу социалното изключване: менторство за жени предприемачки”, финансиран по програма Сократ/ Грюндвиг 2 на Европейската комисия.
Съдържанието на публикацията е единствена отговорност на Център за изследвания и политики за жените и не отразява становища на Европейската комисия или на Националната агенция „Сократ”.
|
Проекти
Назад
Горе
За печат
Запази като PDF
