Законодателство, регламентиращо аспектите на равнопоставеността на половете

Аспектите на равнопоставеността на половете са регламентирани от Конституцията, Кодекса  на труда, Семейния кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Наказателния кодекс и Закона за защита срещу домашното насилие, Закона за борба с трафика на хора, Закона за защита от дискриминацията. Промените в социално-икономическите реалности и процесът на присъединяването на България към Европейския съюз повлияха върху приемане на нови закони и изменения на някои от действащите. Някои от промените утвърдиха успешно принципа на равнопоставеността на половете, докато други закъсняват или са напълно противоположни на този принцип. В настоящото изложение е обърнато внимание на тези промени, които изискват вниманието на държавата и гражданското общество за това доколко са уместни и навременни и какви са последствията от тях върху равнопоставеността на половете.

І. Семейният кодекс урежда взаимоотношенията в семейството, роднинството и осиновяването, настойничеството и попечителството. Семейният кодекс се основава върху принципа на “…равенство между мъжете и жените...” (Член 3).

В последните години семейните отношения претърпяха съществено развитие. Все повече двойки в България живеят на семейни начала без да сключват граждански брак. През 2005 г. 49,9 % от децата са родени във фактическо съжителство. Промяна в семейното право е наложителна най-вече с оглед укрепването на принципа на равенството на половете и равенството в положението на децата, родени в брак, извън брак и на осиновените деца.

В законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2006 г. бе предвидено внасянето на нов проект на Семеен кодекс. В проекта се предвиждат много нови положения, отнасящи се до регламентацията на всички институти на семейното право. Между тях се открояват две съвършено нови правни уредби – брачният договор и фактическото съпружеско съжителство и свързаните с него бащинство и осиновяване на дете на партньор, с който осиновителят се намира във фактическо съпружеско съжителство.

Уреждането на фактическото съпружеско съжителство означава признаване за първи път от семейното право на правни последици на едно фактическо отношение и легализиране на неформалната семейна общност на мъж и жена, както и определяне на семейно правните му последици.

Проектът разграничава регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. Тази регистрация не е сключване на брак, но решава проблема с установяването (доказването) на съществуването му, нещо, което има важно значение, защото дава определена яснота относно наличието на съжителството между мъжа и жената и неговата продължителност.

Създадената в това отношение сигурност и яснота, от своя страна, могат да бъдат предпоставка за свързването му с повече и различни правни последици. Самият проект предвижда една такава, с изключително значение за живота на семейството, а именно: действие на презумпцията за бащинство, когато детето се е родило през време на фактическото съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му. Друга такава последица е издръжката на бивш съпруг, когато той встъпва във фактическо съжителство с друг партньор. Проектът предвижда нова концепция, която поставя на равна основа брака и фактическото съжителство, и определя, че издръжка не се дължи от бивш съпруг, когато другият бивш съпруг е сключил нов брак или е встъпил във фактическо съжителство с нов партньор.

Важен въпрос при уреждането на конкретните последици на фактическото съпружеско съжителство е този за допустимостта на т.нар. договори за партньорство или договори за фактическо съпружеско съжителство. По този въпрос проектът за Семеен кодекс не взема отношение. Би могло да се каже, че щом евентуалните споразумения на партньорите не са брачни договори, а те не са съпрузи, то евентуалните съглашения между тях по съжителството са възможни само като договори между две страни физически лица. Те ще са допустими и ще се уреждат от общите правила на гражданското право и проблемите им не са съотносими към семейното право. Не е взет предвид, обаче характерът на тези отношения, които имат много общо с брачните отношения. В същото време проектът предвижда след прекратяване на фактическото съпружеско съжителство издръжка да се дължи, само ако партньорите имат споразумение за това.

Открит остава засега и въпросът с наследяването между партньори във фактическо съжителство. Може би е необходимо с оглед на регламентирането на фактическото съжителство в Семейния кодекс, да се регламентират и наследствените права на преживелите партньори в него с промени в Закона за наследството.

За съжаление обаче, въпреки, че проектът на Семеен кодекс е изготвен от работната група към Министерство на правосъдието още преди 4-5 месеца, той все още не е внесен в Министерски съвет, поради липса на средства от държавния бюджет за създаване на регистрите, предвидени от него.

ІІ. Кодексът за социално осигуряване въвежда принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените лица (Член 3, 1 и 3).

През месец август  2006 г. бяха приети промени, съгласно които от 01.01.2007 г. се увеличи срокът за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане от 135 дни на 315 календарни дни. През този период майката има право да получава обезщетение в размер на 90 на сто от полученото среднодневно възнаграждение или от осигурителния си доход. Правото на обезщетение обаче, поради характера на отпуска – „за бременност и раждане”, е само и единствено право на майката (осиновителя/ката), и от него няма как да се ползват бащите на децата. Те могат единствено да ползват обезщетение за отглеждане на дете до 2 г., след изтичане на отпуска за бременност и раждане. Така, макар от една страна тази промяна да допринесе за спокойното отглеждане на децата до деветмесечна възраст от майките им при осигурен доход, близък до този, получаван преди раждането, от друга страна, тя предопределя избора на семейството на родителя, който да поеме тази грижа до девет месечната възраст на детето. По този начин поемането на грижите за децата в тази възраст от бащите им никак не е стимулирано от законодателната промяна.

ІІІ. Наказателният кодекс класифицира като престъпления срещу личността изнасилването, склоняването към проституция и трафика на хора, както и принуждаването към сексуални действия чрез използване на служебната или материална зависимост на лицето.

През октомври 2006 г. чл. 155 от Наказателния кодекс бе променен. Според него склоняването към проституция се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лева с изключение на някои случаи, в които наказанието е по-високо, когато при склоняването към проституция са използвани насилствено наркотици. Така на практика за престъпление, извършено повторно или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем, или по отношение на повече от две лица не се предвижда по-високо от обикновеното наказание, освен ако няма принуда към използване на наркотици. Поправката е известна публично като поправката „Ванко1”. След като поправката влиза в сила, Ванко 1 е пуснат от затвора, тъй като след промяната в закона максималната присъда за престъпление по този член, без използване на наркотици, е намалена от 12 на 3 години. На практика се оказва, че Ванко 1 е излежал присъдата си. Заради същата поправка е пуснат и фолк-певецът Кондьо Савов, също осъден за склоняване към проституция. Неговото наказание е намалено от 10 г. затвор и глоба от 100 000 лв. на 3 години затвор и глоба от 8000 лв.

Според законите на България, наказания с до 3 години затвор могат да се заменят с глоби. След като приемането на поправката прераства в скандал след пускането на Ванко 1 от затвора, някои депутати започват работа по нова поправка на закона. Такава все още не е приета. Напредък е постигнат в правната комисия в Народното събрание, която прие обединен вариант за ново изменение на чл. 155 през март тази година, с който се предвижда завишаване на наказанията за склоняване към проституция. Евентуалната нова поправка, обаче, няма да върне пуснатите от затвора Ванко 1 и Кондьо, няма да засяга и други сводници с висящи дела, както и хора които извършат това престъпление до приемането на новата поправка. Това е така, тъй като при промяна в законите се прилага най-благоприятният за престъпника до влизане в сила на окончателна присъда.

В Наказателния кодекс все още съществува и чл. 158, който постановява, че деецът, извършил престъпления по чл. 149-151 и чл. 153  не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. Става въпрос за престъпления, свързани с блудство с непълнолетни и блудство с пълнолетни чрез принуда и принудително съвкупяване с друго лице, чрез използване на служебната му или материална му зависимост от дееца.

Разпоредбата е морално остаряла и по наше мнение създава основание за подтикване на жертвата към насилствен брак. Няма логични правни основания за запазване на тази разпоредба при промяна на Наказателния кодекс, свързана с увеличаване на санкциите за сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни с оглед предотвратяване на сексуалната експлоатация на деца. Освен това, тя  противоречи на принципа на чл. 16 от Всеобщата декларация за правата на човека, че: "Брак може да бъде сключен само при свободно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи."

ІV. През август 2006 г. бе променен чл. 39 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗоД), който предвиждаше, че ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидат от по-слабо представения пол до постигане на най-малко 40% представителство на по-слабо представения пол в държавната администрация. Мотивите към закона определиха това изискване за 40% представителство като позитивна дискриминация и това бе основанието за промяната на чл. 39.

40% представителство на по-слабо представения пол в този случай обаче не може да се тълкува като позитивна дискриминация или като преференция, тъй като не е ориентирано нито към жените, нито към мъжете конкретно, а към по-слабо представения пол. Нито в сега действащия ЗЗоД, нито в друг национален закон е въведено определение за позитивна дискриминация. Това изглежда дава свобода за произволно тълкуване на термина и използването му вместо позитивна/насърчителна мярка.

Гореспоменатото процентно представителство беше въведено в тогава действащия закон с оглед поддържане на баланс на половете в държавната администрация и представлява насърчителна/позитивна мярка, каквато може и следва да се предприема, когато балансът на половете е нарушен. С други думи, насърчителните мерки с цел постигане на равнопоставеността на половете не би следвало във всеки един случай да бъдат считани за дискриминиращи, какъвто е изводът в мотивите към проекта на ЗИД на ЗЗоД. Още повече, че самият ЗЗоД в сегашният си чл. 7, ал. 1, т. 13 определя, че не представляват дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. По-нататък чл. 24, ал. 1 от закона допълва, че „Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност”, като чл. 28 определя, че разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения. Въпреки всичко това, поправката бе приета и с нея бяха въведени напълно субективни и дори дискриминационни критерии за избор на кандидат за длъжност в администрацията. Този механизъм се прилага и при определяне на участниците и членовете в съвети, експертни и работни групи, управителни и съвещателни органи, което на практика означава в органите, вземащи решения. Логично би било тази разпоредба да намери място не в Закона за защита срещу дискриминацията, а в Закон за равните възможности (за равнопоставеност на половете), тъй като най-добре би било именно този закон да обхване всички разпоредби, с които в националното законодателство се въвеждат насърчителни/ позитивни мерки за по-слабо представения пол.

V. Според Чл. 39.  (1) от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г. болничен лист за гледане или придружаване на болен член от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа член от семейството му, годен да гледа или да придружава болния.  Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничния лист. Това се отнася и за гледането на болните деца над 7 годишна възраст. Изискването за представяне на такава декларация влиза в сила от началото на 2007 г. Според Наказателния кодекс, ако декларацията е с невярно съдържание се носи наказателна отговорност.

Текстът на тази разпоредба създаде недоволство от страна на работещите родители, тъй като по тяхно мнение не винаги незаетият член на семейството, бил той и единият родител на детето, действително е годен да поеме тази отговорност. Проблемите в повечето случаи, обаче, са за майките на децата, които обикновено остават в къщи с тях, а сега им се налага и да подписват декларации за това.

Примерите, посочени по-горе обръщат внимание на нуждата от предварителна оценка за въздействието върху равнопоставеността на половете от приемането или от неприемането на навременна промяна в националното законодателство. Те потвърждават тезата, че такава предварителна оценка на въздействието на законодателството би намалила рисковете от приемане на необмислени или несъгласувани промени, тъй като ще отчита положителните и отрицателните възможни последици и максимално ще се доближава до оптималния вариант за регламентиране на обществените отношения в рамките на възможното, желаното и приложимото  за обществото. Финнасовото и времевото планиране на правните промени също е от съществено значение, както за ресурсната им обезпеченост, така и с оглед на полезната обратна връзка  със засегнатите лица и провеждането на обществени консултации.