Списък на международните актове, които са нератифицирани и/или необнародвани, регламентиращи правото на свобода от дискриминация и правата на жените.

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно тълкувателно Решение N: 7 от 2 юли 1992 г. на Конституционния съд,  за да станат част от вътрешното право на страната и да се осигури прилагането им при действието на сегашната Конституция, е необходимо международните договори да бъдат:

     а) Ратифицирани по конституционен ред. Според Конституцията ратификацията е акт на законодателния орган и се извършва със закон от Народното събрание;

      б) Обнародвани. Под обнародване на международните договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията се разбира обнародването им в "Държавен вестник";

     в) Влезли в сила за Република България. Моментът на влизането им в сила се определя обикновено в самите международни актове.

При не обнародване или при липса на някое от останалите изисквания те не стават съставна част от вътрешното право и правните субекти не са длъжни да се съобразяват с тях и да ги спазват. Държавата и нейните органи обаче не се освобождават от задължението да направят необходимото за включването на международните договори във вътрешното право и за изпълнение на съдържащите се в тях правни норми.

Приложеният по-долу списък съдържа международните договори, за които едно или няколко от тези условия не са изпълнени, и те не могат да се считат за част от вътрешното право на Република България, още по-малко да имат предимство пред него в случай на противоречие с вътрешното право.

І. Подписани, влезли в сила по процедурата на международните договори и ратифицирани, но не обнародвани в Държавен вестник:

• Конвенция за политическите права на жените, 1952 г. Открита за подписване и ратификация с резолюция 640 (VII) от 20.12.1952 г. на Общото събрание на ООН. В сила по процедурата на Конвенцията от началото на 1955 г. Ратифицирана от България през 1954 година.

Обнародването на конвенцията ще бъде знак за една по-ясна позиция на България по отношение на равенството на жените и мъжете в политическия живот и ще засили базата за  приемането на съответни мерки за повишаване на участието на жените при вземане на решения. 

• Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), 1979 г. Приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г.Влязла в сила по процедурата на конвенцията и ратифицирана от България през 1982 г. 

Тази конвенция е основополагащ международен  инструмент за премахване на пряката и непряката дискриминация срещу жените във всички основни области на частния и обществения живот. За да стане същинска част от българското вътрешно право, конвенцията следва да бъде и обнародвана в Държавен вестник. 

• Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Подписан на  6 юни 2000 г. и ратифициран на 19 юли 2006 г. . Законът за ратифициране на Факултативния протокол е обнародван в ДВ.бр. 62 от 2006 г. Все още не е обнародван текстът на самият Факултативен протокол в Държавен вестник.

• Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, 1960 г. Приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 14.12.1960 г. Влязла в сила по процедурата на конвенцията и ратифицирана от България с указ № 508 на 17.11.1962 г. 

Обнародването на тази конвенция ще допринесе за укрепване на международната основа за предприемане на мерки за последователна борба с  дискриминацията в тази област. 

• Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора № 197. Приета от Съвета на министрите на 3 май 2005 година, открита за подписване и ратификация на 16 май 2005 г., подписана от България на 22.11.2006 г. Ратифицирана на 07.03.2007 г., но все още не е в сила по процедурата на конвенцията – не е достигнат минималният брой ратификации.  

България се е присъединила към основни международни документи за борба с трафика на хора и е въвела гаранции в националното си законодателството. Действията за предотвратяване и борба с трафика на хора ще получат още по-голяма подкрепа с обнародването и на този нов документ, който полага европейски стандарти в тази област.

ІІ. Нератифицирани и необнародвани

• Конвенция за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, 1949 г. Приета на 2.12.1949 г. с резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. В сила по процедурата на конвенцията от 1952 г. България се присъединява без да я подписва на 18 януари 1955 г.  

Макар да не представлява част от по-новите стандарти, конвенцията регламентира основни  принципи, към които България се е присъединила. Препоръчва се ратифицирането и обнародването й в най-кратък срок.  

• Конвенция за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете, 1962 г. Открита за подписване и ратификация с резолюция 1763 A (XVII) на Общото събрание от 7.11.1962 г. Влязла в сила по процедурата на конвенцията на 9.12.1964 г. Неподписана от България. 

Ако тази конвенция стане част от вътрешното право, ще се създадат допълнителни гаранции за защита на правата на жените  и за борба  срещу  насилствените и уредени бракове.  

• Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.  В сила по процедурата на протокола от 1 април 2005 година. През 2005 г. България отказва да се присъедини и да го подпише, поради съображението, че все още няма национално законодателство и изграден механизъм на национално ниво за защита от дискриминацията.  

С приемането и действието на Закона за защита срешу дискриминацията България регламентира механизъм на национално ниво, поради което няма пречка за подписването и ратифицирането и на този документ, който ще позволява търсенето на защита срещу дискриминация пред Европейския съд по правата на човека.

Забележка: Повечето от конвенциите са преведени на български език от експерти от неправителствения сектор и Българската академия на науките. Поради това преводът има неофициален характер и следва да се преразгледа и преработи преди ратифицирането и обнародването им в Държавен вестник.