Пекин + 10  или жените в дневния ред на Организацията на обединените нации

 Живка Маринова, Фондация “Джендър образование, изследвания и технологии”

13.05.2005

Жените винаги са били половината от човечеството, но от край време, от дълбините на историята им се налага да се борят за собствена идентичност и за да могат да излязат извън представата за подчинени и предимно сексуални обекти и субекти.

49-тата сесия на Комисията по положението на жените, която изигра ролята на 10 годишен преглед на изпълнението на Пекинската платформа имаше за цел да отбележи и 30 годишнината от лансирането на женската кауза в ООН на Първата Световна конференция за жените в Мексико.

Преди началото на Комисията се състоя среща на представителите на неправителствените организации, на която присъстваха “ветерани” на женското движение, жени, които са били в първите редици на процеса, започнал през 1975 г. Срещата беше уважена от председателката на Комисията – която се гордееше, че е участвала в Пекинската конференция като представител на неправителствена организация.

Пекинската конференция е историческа по много причини:

• Това е първата световна женска конференция след падането на желязната завеса.
• Това е конференцията, на която за първи път има сериозно участие на гражданско общество – участват 40000 жени от целия свят, които издигат гласа си и подчертават необходимостта от участие на жените в решаването на световните проблеми и за доброто на целия свят.
• Това е конференцията, на която се приема историческата Пекинска платформа за действие, която е програмен документ от изключително значение и която и до днес представлява основна референция  за напредъка  и положението на жените.
• Пекинската конференция е и събитието, което дава тласък на гражданското общество и по-специално на създаването на множество женски неправителствени организации по целия свят, които подемат каузата, вплетена в дванадесетте области на загриженост на платформата за действие.

От тогава изминаха десет години.

Тук в тази зала има участници в Пекинската конференция, които едва ли някога ще забравят ентусиазма и усещането за това, че светът се променя пред очите им и с тяхна помощ. Това е усещане, което се предава на хората около тях и което е мотивирало и продължава да мотивира младите жени да продължат борбата на своите по-възрастни колежки.

След 1995 г. Общото събрание на ООН дава мандат на Комисията по положението на жените да интегрира в своята програма процеса на проследяване на поетите ангажименти и да прави редовен преглед на критичните области на загриженост от пекинската платформа, както и да превърне платформата в движеща сила на интегрирането на перспективата на равнопоставеността в цялата работа на Обединените нации.

През 2000 г. се състоя критичен преглед на постигнатото след Пекин, по време на 23-тата специална сесия на общото събрание на ООН, наречена “Жените през 2000 г. – равнопоставеност, развитие и мир през 21 век”.

Правителствата, подписали пекинската платформа трябваше да представят подробни доклади за това, как на практика са приложили поетите ангажименти, а в същото време неправителствените организации имаха възможност да направят критична оценка на работата на правителствата и да представят свои алтернативни доклади. Пекин + 5 беше голямо събитие за световното женско движение, на което Източна Европа имаше забележимо присъствие. България имаше своята правителствена делегация, в лицето на г-жа Елена Поптодорова и представители на женски неправителствени организации.

За участие в 23-тата специална сесия на ООН Пекин + 5 беше създадена специална строга процедура за акредитация на неправителствените организации, която от имаше за цел да разшири участието на гражданското общество в процеса по прегледа. Ако през 2000 г. тази процедура допринесе за демократизирането на участието в специалната сесия, то през 2005 нещата бяха доста по-различни. От една страна се казваше, че всички организации, акредитирани за участие в прегледа през 2000 г. имат право на участие в прегледа през 2005 –та, но на практика бюрото не потвърди навреме акредитацията на всички организации и беше създадена процедура, при която една акредитирана организация можеше да запише неограничен брой участници, които обаче нямаха достъп до пленарните заседания.  Независимо че работата на НПО беше главно в коридорите и различните тематични семинари и групи, това положение създаде известно чувство на изолация, но за това ще говорят и моите колеги, които са тук.

Преди да говоря за събитието Пекин + 10 бих искала да спомена предхождащата го сесия на Икономическата комисия на ООН за Европа, която се състоя в Женева през декември 2004 г.

Това на практика беше Европейската подготвителна среща на 49-тата сесия на Комисията по положението на жените, чиито основни теми бяха:

1. Преглед на приложението на пекинската платформа за действие и заключителния документ от специалната сесия през 2000 г.

2. Текущите трудности и предизвикателства и перспективните стратегии за напредък и овластяване на жените и момичетата.

Официалната правителствена сесия в Женева беше предшествана от двудневна среща на неправителствените организации, на която се обсъдиха четири основни теми:

1. Жените в икономиката
2. Институционалните механизми за насърчаване на равнопоставеността на половете
3. Трафика на жени в контекста на миграционните движения
4. Зараждащи се проблеми (включително джендър бюджетиране)

Бедността сред жените и насилието над жените бяха разгледани като проблеми, които се вписват във всяка една от основните теми.

В хода на дискусиите и по-специално в рамките на темата, наречена “Зараждащи се проблеми” бяха обсъждани темите за жените и въоръжените конфликти, жените и новите технологии, и др.

На официалната правителствена среща нямаше българска делегация. Правителството ни не беше изпратило никого. Имаше една жена от мисията на България в Женева, която се появи на няколко сесии, но реално официално представителство, както и контакт с неправителствените организации нямаше.

Присъстващите в залата могат да кажат много за това как България изпълнява поетите в Пекин ангажименти или по-скоро как не ги изпълнява. Независимо от активността на неправителствените организации Пекинската платформа си остава едно словосъчетание, понятно само за активистите и напълно непонятно и неизвестно за средностатистическата българска жена. Не знам дали тук е мястото да обсъждаме чия е вината за това, но е факт, че събития като световните конференции на ООН и заседанията на Комисията по положението на жените не намират никакво отражение в медиите и в повечето случаи минават напълно незабелязано за населението.

И така, още в Женева стана ясно в каква посока ще тръгне основния дебат по време на 49 сесия на КПЖ.

Още дори преди срещата в Женева, по време на различните консултации с НПО представители на Европейския съюз предупреждаваха, че съществува опасност от преразглеждане на Пекинската платформа и реално отстъпление от постигнатото преди 10 години, което би било недопустимо.

Още преди срещата в Женева представителите на ЕС търсеха подкрепата на НПО в лобирането за утвърждаване на пекинската платформа и никакво отстъпление назад. Основните препъни-камъчета бяха правото на жените на аборт и правата на сексуалните малцинства.

До последния момент в Женева всички стискахме палци заключителният доклад на председателката на сесията да бъде приет единодушно и да не се подлага на гласуване, но въпреки огромните усилия, американската делегация поиска и получи думата последна и успя да внесе консервативен смут в залата.

Трябва да призная смелостта на представителката на ЕС – една млада холандка, която не се поколеба да защити пекинската платформа и да изрази твърдата позиция на ЕС тя да бъде препотвърдена. Македония, която беше изпратила своя делегация на срещата подкрепи позицията на Европейския съюз.

Така анонсите бяха дадени и остана да видим какво ще се случи в Ню Йорк през март. И то се случи.

Преди началото на сесията бюрото на Комисията по положението на жените подготви Политическа декларация, чиято цел беше да се потвърди Пекинската декларация и платформа за действие. Правителството на САЩ отказа да препотвърди недвусмислено Пекинската платформа, предлагайки поправки, които не само застрашаваха консенсуса, но и нанасяха удар върху човешките права на жените.

Цялата първа седмица на сесията на Комисията премина в дискусии и лобиране за и против американското предложение за допълнение към политическата декларация, в което се казваше, че “Пекинската платформа не може да създава нови човешки права за жените и по-специално правото на аборт.”

Американската делегация приложи различни тактики за да упражни натиск върху някои развиващи се страни да се присъединят към предложените от нея поправки, но в крайна сметка, единственото, което постигна беше, че погълна една седмица от работата на комисията. На 4-ти март вечерта САЩ се съгласи да оттегли приложеното допълнение и политическата декларация беше гласувана с единодушие. Само ще спомена, че Политическата декларация изгражда силна връзка между Пекинската платформа и Декларацията на хилядолетието.

Оказа се, че простото препотвърждаване на декларацията, програмата за действие и заключителния документ от 23-тата специална сесия на Общото събрание е доста трудно.

Трябва да подчертая, че допълненията бяха напълно отхвърлени от страните-членки на ЕС и от мнозинството от регионалните делегации, събрани в ООН. Тези допълнения имаха за цел да дадат специфично тълкуване на Пекинската платформа, което не е приемливо за ЕС. Делегатите на ЕС непрекъснато наблягаха, че за страните членки на съюза няма съмнение, че Пекинската декларация и Пекинската платформа трябва да останат като политическа референтна рамка за всички действия за постигане на равнопоставеност на мъжете и жените.

Министри от повече от осемдесет страни направиха изявления, отразявайки значението на равенството на половете. България беше сред малкото страни, които не бяха изпратила никаква делегация. Нямаше ги дори постоянните ни представители. Дали сме най-бедните не знам, или женската кауза не интересува изобщо управляващите, но за сравнение, Армения имаше 11 членна делегация само на правителствено ниво.

Освен политическата декларация Комисията прие още 10 резолюции, които покриваха следните теми:

·         Политиката на равнопоставеност на половете

·         ХИВ/СПИН

·         Жените в Афганистан

·         Жените в Палестина

·         Жените от коренното население

·         Жените и природните бедствия

·         Икономическият напредък на жените

·         Трафикът на жени

Резолюциите относно икономическия напредък на жените и трафика бяха използвани от САЩ като продължение на опитите им да подронят авторитета на някои аспекти на пекинската платформа. Тези два аспекта ще бъдат разгледани от моите колеги след малко.

Аз искам да завърша с това, че сесията не предвиждаше пълен преглед на всички области на загриженост от Пекинската платформа, което предизвика загриженост сред участничките. Една от пропуснатите области беше “глава J” от Пекинската платформа, а именно “Жените и медиите”.

В резултат на това мрежите на жените, ангажирани с медиите предложи на Комисията резолюция относно “глава J”, в която те призоваха правителствата за следното:

·         Да направят така, че проблемите на жените, медиите и информационните и комуникационни технологии да бъдат запазени в дневния ред на прегледа Пекин + 10.

·         Да се подкрепят постиженията и усилията на жените активисти в областта на медиите и информационните технологии

·         Да се признае и подкрепи независимите и общностни инициативи при бъдещото изпълнение на Пекинската платформа

·         Да се направи така, че споразуменията, постигнати на 47-мата сесия на КПЖ и декларацията на Световната среща на върха на информационното общество (WSIS) и нейния план за действие се потвърдят и приложат.

Целият процес по прегледа на изпълнението на Пекинската платформа беше съпътстван от апелите и декларациите на неправителствените организации. В Ню Йорк, за разлика от Женева два месеца преди това, съществуваше изключително силен консенсус между представителите на НПО от цяла Европа, както източна, така и западна и това създаде увереност и на официалните представители да отстояват постигнатото в Пекин.