Значителният прогрес при лечението на ранния карцином на млечната жлеза днес повече от всякога е резултат от продължителното интегриране на усилията между няколко научни и клинични дисциплини. Независимо от годишната тенденция за повишаване на заболяемостта с 1 – 2%, благодарение на скрининговите програми, ранната диагноза и успешното лечение в страните, където това е държавна политика, кривата на смъртността продължава да намалява, и то със значителен дял при лечението на млади жени.

Рационалният път за намаляване бремето на индивида, семейството, обществото и държавата е ранното откриване на заболелите, оттам навременно и успешно лечение. Масовият скрининг, целящ откриване на предрак, е една от възможно най-успешните мерки на общественото здравеопазване за профилактика на злокачествените заболявания.

Въвеждането на мамографския скрининг в развитите страни промени лечебните подходи при болните с карцином на млечната жлеза. Диагностицирането на непалпируеми тумори Tis, ранното откриване на неинвазивни и инвазивни карциноми разшири приложението на органосъхраняващо лечение при 20 до 60% от новооткритите болни.

Скринингът е успешен, ако се осигури бързо и адекватно изследване и лекуване на сигнализираните пациенти. Все по-ефективното лечение на ранните форми на рак, предполагащо продължителна преживяемост и време да се изявят уврежданията от проведеното лечение, бе повод Европейската асоциация по лъчелечение и онкология да предложи програма за повишаване на знанията и прецизиране на показанията при прилаганите терапевтични подходи, за да се избегнат максимално нежеланите странични ефекти от лечението. Отбелязва се важността едновременно с проследяване на свободния от рецидиви и метастази период да се отчита и преживяемостта на болните без увреждания на нормалните тъкани и органи.

В последните двадесет и пет години значителният радикализъм от ерата на Halsted отстъпва място на органосъхраняващите методи, включващи отстраняване на тумора с осигурителна зона, аксиларна дисекция или сентинелна биопсия и въздържане от аксиларна дисекция, лъчелечение и, при добре оценен риск, хормонално и химиотерапевтично лечение.

Навременното въвеждане от научните лаборатории на молекулярните маркери в онкологичната практика ще позволи да се предскаже с висока точност прогнозата и резултатът от специфичното лечение на болните. Така в бъдеще чрез молекулярна диагностика ще се дава възможност всяко лечение да е индивидуално за пациента, насочено изключитлно към раковите клетки, за да го запази максимално от рецидиви при оптимално щадене за здравите тъкани.

Ракът на млечната жлеза е многолико заболяване, което може да се представи от малка туморна лезия до широко разпростаранен метастатичен процес и което изисква различни терапевтични подходи като хирургия, лъчелечние, химио- и хормонотерапия. Те могат да се прилагат поотделно и в комбинация, като се индивидуализира лечението съобразно факторите, свързани със стадия на заболяването и състоянието на пациента, за да осигури най-добра прогноза на пациента.