Историята на основните международни инструменти за правата на човека на Организацията на обединените нации (ООН) датира едва от около половин век. ООН е създадена след Втората световна война, за да обедини усилията на страните членки за мир, разбирателство и  човешки права.

ООН използва определени правни документи, наречени инструменти за защита на човешките права. Те са декларации и конвенции - международни  споразумения или договори. Когато една страна подпише дадена конвенция, тя се задължава да прилага разпоредбите й.

Правата на човекаса записани черно на бяло едва преди почти 60 години във Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и в още много други документи. Например правата на детето са записани в Конвенцията за правата на детето (1989 г.).

Правото на жените на недопускане на дискриминация спрямо тях най-цялостно е разписано в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1979 г. и влязла в сила като международен документ през 1981 г. до десетата годишнина от приемането на Конвенцията през 1989 г., почти 100 държави са се присъединили към нея. България е подписала CEDAW през 1980 г.

Очевидно е имало необходимост да се търси решение на тези сериозни проблеми, тъй като в Декларацията за правата на човека изобщо не се казва, че правата на жените постоянно се нарушават в дома и на работното място. И едва през 1993 г. на Световната конференция по правата на човека във Виена се признава, че „човешките права на жените и на момичетата са неизменна, съставна и неделима част от всеобщите човешки права." Тогава Общото събрание на Организацията на обединените нации ратифицира Декларацията срещу насилието над жените, която представлява първият международен документ в областта на човешките права, специално насочен към преодоляване на насилието над жените.

През 1994 г. ООН взема решение за включването на женските права в своя механизъм по правата на човека като назначава Специален докладчик на Комисията по правата на човека на ООН по насилието над жените.

През 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин 189 страни-членки на ООН подписват един важен международен документ, наречен Пекинска платформа за действие, който казва кои са пречките за напредъка на жените и дава препоръки на държавите как да ги преодолеят. В този документ специално се говори за момичетата. Защо пък за тях? Защото е факт, че в много страни момичетата от най-ранна възраст са дискриминирани по отношение на обучение, образование и придобиване на умения и дори храна в някои по-бедни райони на света.

НАЗАД КЪМ УРОК 5