Националната кръгла маса «Реинтеграция на жените жертви на трафик - социални и правни аспекти» се проведе на 9 декември 2010 г. в София. Тя бе открита от Красимир Попов, заместник-министър на труда и социалната политика и Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет. Модератор на събитието бе Татяна Кметова, изпълнителен директор на Фондация „Център за изследвания и политики за жените". Програмата можете да видите тук .

На националната кръгла маса бе представен проектът Roots, в рамките на който бе направен анализ на законодателството за борба с трафика на хора и програмите и мерките за реинтеграция на жертвите на трафик в Италия, България и Румъния. Презентацията за проекта можете да видите тук .

Резултатите от анализа, които бяха представени на кръглата маса, са включени в заключителния доклад на работните групи по проекта, който можете да видите тук .

Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, представи съвременните предизвикателства пред институциите в процеса на справяне с реинтеграцията. Тя подчерта, че през 2010 г. при разработването на Националния механизъм за подпомагане и насочване на жертвите на трафик на хора, който вече е в процес на междуинституционално съгласуване и предстои да бъде приет с постановление на Министерски съвет през 2011г., са дискутирани редица необходими изменения на законодателството, които ще улеснят реинтеграционния процес. Така например, през следващата година ще се работи усилено за промяна, която да позволи обвързването на Закона за борба с трафика на хора със Закона за здравето, така че пострадалите от трафик да бъдат включени в здравноосигурителната система, когато техните здравноосигурителни права са прекъснати или те не са били осигурявани. Втората конкретна стъпка, която се предвижда през 2011 г., е да се работи за отпадане на административното наказание в случаите на изгубени или изчезнали лични документи на лица, жертви на трафик.

Госпожа Василева информира участниците, че се предвижда през 2011 г. Националната комисия за борба с трафика на хора да отдели фонд за финансиране на проекти, свързани с реинтеграцията на жертви на трафик; да бъде открита още една местна комисия за борба с трафика на хора в гр. Русе и втори държавен приют за жертви на трафик в гр. Бургас.

Надя Кожухарова от Фондация «Асоциация Анимус» представи Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик, разработен в рамките на проект на Фондация «Асоциация Анимус» и La Strada International в сътрудничество с Националната комисия за борба с трафика на хора с финансовата подкрепа на програма МАТРА. Презентацията можете да видите тук .

Дискусията на националната кръгла маса се фокусира върху няколко основни въпроса:

1. Връзката между явленията проституция и трафик.

В подхода към проституцията и трафика на хора с цел сексуална експлоатация видимо е разкъсана тясната връзка между тях и те изкуствено се разделят, като съществуват големи диспропорции в реакцията на държавата и обществото, в отделените ресурси и в проявяваната търпимост към всяко от тях, дискутираха участниците. Мерките и законодателството са много повече развити, до известна степен и под натиска на международната общност и Европейския съюз, по отношение на външния трафик. В същото време обаче, вътрешният трафик остава по-слабо преследван и наказван. За наказателно правните аспекти на противодействието на трафика на жени с цел сексуална експлоатация виж повече тук .Очевидно е необходима да се повиши осведомеността на населението за тежките последици на вътрешния трафик и да се работи усилено по превенция на проституцията, което ще допринесе за разширяване на обсега на превенцията срещу трафик на хора с цел сексуална експлоатация. За кампанията на Европейското женско лоби за превенция срещу проституцията виж повече тук .За връзката между проституция и трафик с цел сексуална експлоатация виж наръчника на Европейското женско лоби . Необходимо е да се укрепи и разбирането в обществото за овластяването на жените, особено на младите жени, които да не възприемат проституцията като алтернатива на заетостта. Обсъдени бяха и законодателните мерки и практики в страните членки на ЕС, които криминализират клиентите на проституция, като полезна мярка в борбата с трафика на хора с цел сексуална експлоатация.

Друг дискутиран въпрос бе осъвременяването на наказателноправната уредба по отношение на недопускане на наказателно преследване на проституиращи лица. Констатирано бе, че през последните години в България е възкресен двойствен подход: от една страна, липсва изрична забрана на проституцията, а от друга, се преследват проституиращите. След петнадесетгодишно прекъсване от 2005 г. насам все по-често започна да се прилага разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от Наказателния кодекс; първоначално в района на Апелативна прокуратура Пловдив, а напоследък и в цялата страна, и вече има десетки произнесени присъди.

2. Проблеми на реинтеграционния процес

Втората част на дискусията бе посветена на проблемите, които доставчиците на услуги, свързани с реинтеграцията, срещат в своята работа. Представителите на НПО споделиха, че поначало целият процес на реинтеграция е затруднен в България, тъй като се работи с пострадали, които в по-голямата си част никога не са били реално интегрирани в обществото. Най- често жертвите на трафик са от малцинствените групи, нямат образование или са жертви на насилие в семейството. Около 40 % от тях страдат от много по-сериозни психиатрични от посттравматичния стрес диагнози, по думите на д-р Росанка Венелинова (Фондация «Център Надя», гр. София). От друга страна, законово предвиденото време за реинтеграция в България е много кратко и крайно недостатъчно; връзката между обгрижващ и обгрижван често се прекъсва; липсва мониторинг на процеса. След 6 месеца няма никаква информация какво се е случило с жертвата и дали тя не е отново жертва на трафикантите. По този начин работата за овластяването на жените жертви на трафик, изграждането на доверие в тях в техните собствени възможности и освобождаването им от протекциите на доставчиците на услуги, подпомагането им да си помогнат сами, не постига желания успех. Освен липсата на средства за дългосрочна реинтеграция, доставчиците на услуги се сблъскват със стигмата в обществото, липсата на достатъчно обучени ръководители на случаи. От друга страна НПО, които са основните доставчици на услуги за реинтеграция в България, нямат капацитет и финансови възможности да подпомагат жертвите да търсят правата си в съда. Липсата на доверие в институциите още повече възпрепятства този процес. Въпреки това НПО бяха призовани да не се фокусират върху своите тесни цели за предоставяне услуги на жертвата, а по-широко да ползват инструмента на жалбата пред съда.

3. Работата на НПО в страната за развитие на реинтеграционните услуги и някои добри практики

Йона Терзиева от «Каритас», гр. Русе, представи проекта «Изграждане на транснационален механизъм за борба с трафика на хора в Румъния и България», финансиран от Европейската комисия, Генерална Дирекция „Вътрешни работи", JLS/2007/ISEC/486. Тя поясни, че в рамките на проекта е проведена кампания с национално покритие, насочена към няколко целеви групи: хора, застрашени да станат жертви на трафик; лица, вече преживели трафик; както и самите трафиканти. В повече от 200 заведения в София се разпространяват превантивни Фейм картички. На територията на цялата републиканска пътна мрежа са поставени билбордове на български, турски и румънски език, който съобщават на трафикантите, какво е наказанието за трафик на хора съгласно българския Наказателен кодекс. Открита е и дарителска сметка за набиране на средства за финансово подпомагане на правната помощ на жертвите на трафик. Повече за кампанията вижте тук.

Център «Отворена врата», гр. Плевен, представи своята практика за предоставяне на услуги по реинтеграция на жертвите на трафик и насилие. Презентация вижте тук .

Опитат на центъра от изминалите години е дал повод за изготвянето на анализ за цената на насилието - финансовото измерение на обществената вреда - въз основа на данните за 2008г. и 2009г., които НПО-то и местните институции притежават. Анализът показва, че за закрила на 372 жертви на насилие институциите в Плевен са инвестирали 360 428 лева.

Основна задача е създаването на база за класификация на услугите и за индикатори за формиране на стойността им, както и на индикатори за тяхната ефективност. За база е взета стойността на услугите за 2008 г. и 2009 г., предоставяни от Център "Отворена врата" (като доставчик на социални услуги чрез Кризисен център и Център за социална рехабилитация и интеграция) и от другите, свързани с проблема институции - полиция, дирекция "Социално подпомагане", Районен и Окръжен съд, министерствата на здравеопазването и образованието и други доставчици на социални услуги. Анализът на данните показва, че за 2008 г. шестте организации са похарчили 225 020 лева за закрилата на 240 жертви на насилие. За сравнение, през 2009 г. средствата, вложени в същата дейност, са 135 408, а случаите 132.  Най-малки са разходите на Окръжния съд, а най-големи - на доставчиците на социални услуги.

Други НПО от страната споделиха опит от сътрудничеството си с местните власти по обгрижването на случаите на трафик. Практиката на Център «Надя», гр. Русе, бе представена от госпожа Дияна Димова. Една от формите на подпомагане, която НПО на местно ниво развиват, е предоставянето на еднократни помощи на пострадалите от трафик. Средствата за тях се осигуряват благодарение на местни частни дарители или със средства по проекти.