Александра Влайкович от Босна и Херцеговина, е студентка по Европейска регионална магистърска програма” Демокрация и човешки права в Югоизточна Европа” към Университета в Сараево в сътрудничество с Университета в Болоня и стажант в ЦИПЖ през 2006 г.

Въпросът за нарастването на броя на проституиращите лица не е проучен в детайли в страните на Западните Балкани. Въпреки че съществуват множество предположения за точния брой на лицата, които активно са въвлечени в проституция, той не е категорично уточнен. Така например според информация на сръбската полиция активно проституират около 15 000 жени и 1 500 мъже[1]. В Хърватия по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи на Центъра за жени, жертви на войната – ROSA, през последните 10 години (1994 – 2005) са били регистрирани 2826 проституиращи лица[2], докато в същото време съществува предположение, че броят на лицата, участващи активно в този бизнес, е около  3500[3]. Още по-малко информация има за така наречената „пасивна проституция”, въпреки че все пак съществува предположение, че броят на лицата, ангажирани в нея, е поне два пъти повече[4].

В страните от бивша Югославия Словения е единствената страна, в която проституцията не се преследва наказателно от 2003 г. насам. Съгласно словенското законодателство проституиращите не могат да бъдат арестувани или подвеждани под наказателна отговорност, ако проституират самостоятелно без сводник. Всяка форма на сводничество е незаконна, тъй като декриминализирането на проституцията в този случай не означава легализиране на сводничеството. Повече информация по този въпрос бихте могли да получите от Закона за криминалните престъпления срещу обществения ред и сигурност[5].

В публичното пространство в Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна Гора се дебатират въпроси, свързани с легализирането на проституцията.

В Босна и Херцеговина бяха проведени няколко телевизионни дебата по темата, инициирани от Независимата служба по хуманитарни въпроси, но все още не е изработен проект на закон, нито се дискутира изработването на такъв. Според проучване на PRISM (една от водещите социологически агенции) само 20 % от гражданите са „за” легализиране на проституцията[6]. Това мнение се потвърждава от началника на  полицейската мисия на ЕС в Босна Винченцо Копола, който смята, че към настоящия момент легализирането на проституцията не е добро решение за страната[7]. От друга страна, в свое интервю пред местна медия официален представител на американското посолство в Босна и Херцеговина твърди, че повишаване на информираността на обществото по темата ще изиграе значителна роля за промяна на общественото мнение. Заради съществуващите стереотипи както обикновените хора, така и съдиите, които работят по дела за трафик на хора, не идентифицират сериозността на проблема и често смятат жертвите на трафика за доброволни проститутки. Вече може да се предвиди обаче, че общественото мнение започва да се променя и обществото осъзнава, че трафикът с цел проституция е форма на организирана престъпност. Според представителя на американското посолство Босна е единствената държава в Европа, която предоставя хуманитарна виза на чужденци жертви на трафик и така признава техния статут, докато пребивават в страната[8].

В Сърбия все още не съществуват закони, които регламентират проституцията, но са налице няколко инициативи за начало на дискусиите за промяна на законодателството. Славолюб Великович, председател на Асоциацията на нощните клубове и заведения в Сърбия, е на мнение, че закон за проституцията е необходим, поради което организира внасянето на подписка в подкрепа на закон за проституцията в Парламента. По негово мнение, с приемането на подобен закон в държавния бюджет ще постъпят допълнително 2 милиона евро, а проституиращите ще получат сигурност, социално и здравно осигуряване[9].

В Подгорица, Черна Гора, женската неправителствена организация „Сигурна женска куча”[10] пое инициативата за промяна на Наказателния кодекс (виж по-долу) с цел приемане на разпоредби, които да дават възможност за наказателно преследване на клиентите на проституция, а не на проституиращите, както и за въвеждане на санкция – конфискация на имуществото на сводниците.

В Хърватия съществуват две основни мнения в дискусията по този въпрос. Настоящото правителство стои твърдо против легализиране на проституцията, което може да се илюстрира с позицията на заместник министър-председателя Ядранка Косор, която категорично заявява, че такъв закон никога няма да бъде приет, докато тя е в правителството[11]. Лука Маджарич, началник на Правителствената служба по човешките права, подкрепя тази позиция. В свое интервю за изданието „Виесник”, той заявява, че легализацията на проституцията би довела единствено до още по-голяма експлоатация и трафик на жени[12]. Маджарич подкрепя твърдението си с примера на Холандия, където проституцията е легализирана, но броят на нелегалните емигранти, които проституират, вместо да намалее, съгласно очаквания ефект от легализирането на проституцията, нараства с 80 %. Крешимир Север, който представлява Независимия хърватски съюз, подчертава, че легализирането на проституцията няма да попречи на престъпността, свързана с нея, нито ще доведе до защита на жените, тъй като това ще създаде благоприятни условия за разрастване на черния пазар. Той се присъединява към предложението за предприемане на драстични мерки, насочени към санкции за сводниците и ангажиране на обществото в разрешаване на проблема, свързан  с безработицата на проституиращите[13].

От друга страна обаче, съществуват и две инициативи в подкрепа на легализирането на проституцията. Едната от тях е на бившия министър на вътрешните работи Луцин (2002 г.), а втората – на председателя на Асоциацията на профсъюзите Борис Кунст (2004 г.)[14], който внесе в Парламента през миналия месец проектозакон  за регламентиране на проституцията. Ако законът бъде приет, казва той, ще бъде по-лесно да се намали престъпността и да се предотвратят злоупотребите с проституиращите, да се защити здравето, както на клиентите, така и на проституиращите, и да се прекъснат каналите на сводничеството и трафика на жени. Проектът предвижда високи глоби за проституиране без разрешителни, издадени от бюрата по труда, и без медицински удостоверения, както и глоби за сводниците, които наемат такива лица, в размер на 150 000 куни [15]. Секс-услугите ще се предоставят единствено в специални центрове за проституция, чиито разрешителни ще бъдат издавани от регионалните бюра за икономическо развитие. Центровете не трябва да се намират близо до училища и образователни институции, детски площадки, църкви и гробища, обяснява Кунст. Легалните публични домове няма да бъдат обозначавани по начин, който да е обиден или опасен за обществения морал, нито пък ще им бъде разрешавано да рекламират услугите, които се предоставят там. Сводниците и проститутките ще могат да стават управители на публичните домове, ако не са осъждани. Единствено пълнолетни проститутки, които са получили разрешително за работа от регионалните бюра по труда и медицински удостоверения, които би следвало да се подновяват на всеки петнадесет дни, ще могат да работят там.

Бояна Генов, координатор на Хърватската женска мрежа, смята, че предложението на Кунст е скандално и непочтено. За щастие, приемането на закона не се очаква, тъй като правителството и опозицията, както и организациите за защита на човешките права и равнопоставеността на половете единодушно заявиха, че са против легализиране на проституцията[16].

Хърватските НПО, които работят по тези проблеми, в по-голямата си част са против санкциите за жените, които проституират, а по-скоро са за въвеждане на санкции за клиентите на проституция и са против легализиране на бизнеса. В Хърватия, например, действа силна мрежа от женски организации, които работят по въпроси, свързани с трафика и проституцията. Мрежата Petra съвместно с Центъра за жени жертви на войната - Rosa предприеха кампания за промяна на Наказателния кодекс с цел въвеждане на санкции за клиентите на секс-услуги, а не за проституиращите[17]. Тяхното предложение бе разгледано и прието на заседание на Комисията по равнопоставеност на половете на 12.05.2006 г. и понастоящем е внесено в Парламента[18]. Въпреки подкрепата на Комисията по равнопоставеност на половете, тази инициатива за промени по модел на шведското законодателство не бе одобрена от Парламента[19]. Нела Памукович от Центъра за жени жертви на войната – Rosa твърди, че в процеса на обсъждане на статистиката за жертвите на трафик (8 жертви през 2002 г., 8 жертви през 2003 г., 19 жертви през 2004 г. и 6 жертви през 2005 г.) става ясно, че това не могат да бъдат достоверни данни. Те са резултат от недостатъчния напредък по отношение на идентифициране на жертвите. Не можем да говорим за „принудителна” или „доброволна” проституция, заявява Памукович. При всички случаи проституцията е несъвместима с правото на лично достойнство, равенство, независимост, психическо и физическо здраве и право на живот без насилие[20].

В заключение изводът от казаното по-горе е, че в повечето от страните от региона на Западните Балкани все още не е прието законодателство за регламентиране на проституцията. Въпреки това се води дебат, като повечето от инициативите за промяна на съществуващото наказателно законодателство произтичат от НПО сектора. Бъдещето на всички тези инициативи е все още неизвестно.

Инициатива за промяна на Наказателния кодекс (на сръбски език): 02_szk_brosura.pdf (2.07 Mb)

Източници:

НПО:

Подгорица , Черна Гора

Подслон  „Сигурна женска куча”

shelter@cg.yu

http://www.sigurna-zenska-kuca.cg.yu/sve/eng/index2.html

Мостар, Босна и Херцеговина

„Ла Страда”

pupa@lastrada.ba

www.lastrada.ba/

НПО мрежа, Хърватска

„Център за жени, жертви на войната Rosa”

cenzena@zamir.net

www.czzzr.hr

www.women-war-memory.org
www.petra-nvo.net

Уебсайтове:

http://www.durmitorcg.com/opsirnije.php?id=7792 - публикувано във вестник „Дурмитор” на 21.9.2005 г.

http://www.eupm.org/Clanci.asp?ID=777&lang=cro – публикувано на официалния уебсайт на полицейската мисия на ЕС в Босна на 5.3.2006 г.

http://www.nacional.hr/articles/view/3755/ – публикувано във вестник „Национал”, на 01.08.2003 г.

http://www.plivazdravlje.hr/?section=arhiva&acat=x&cat=x&id=9670&show=1 – публикувано на уебсайта на „Плива Здравлие” на 11.05.2005 г.

http://www.sabor.hr/default.asp?mode=1&gl=200605220000001&jezik=1&sid – публикувано на уебсайта на Парламента на Република Хърватска на 12.5.2006 г.

http://www.uradni-list.si/1/objava.jsp?urlid=200369&stevilka=3313

http://www.vjesnik.hr/html/2006/07/03/Clanak.asp?r=tem&c=1  –  публикувано във вестник „Виесник” на 3.7.2006 г.

http://www.zinfo.hr/hrvatski/stranice/izdavastvo/pressclipping/mjesec6/pc6-3.htm - публикувано на 11.6.2005 г. от Информационен и документационен център за жените, Хърватска

За повече информация посетете още:

Официален уебсайт на ОССЕ мисията в Босна и Херцеговина:  www.oscebih.org/human_rights/trafficking.asp?d=1

Официалния уебсайт на МОТ за информация относно правната регламентация на равнопоставеността на половете и трафика в Босна и Херцеговина: http://www.ilo.org/public/english/region/eurpro/budapest/download/gender/bosnia.pdf