На 19 октомври 2006 г. Фондация „Център за изследвания и политики за жените” организира втори дискусионен форум в София на тема „ Европейският съюз и равенството на половете” с любезното съдействие на Нов български университет, департамент “Политически науки” в рамките на семинар „Политизация и демократизация”. Информация за събитието бе публикувана на официалния сайт на Нов български университет тук. 

Целта на форума бе дискусията, проведена на 18 май 2006 г. в СУ „Св. Климент Охридски” на тема „Процесът на разширяването на ЕС и равенството на половете” да бъде продължена и резултатите от съвместния проект „Млади жени градят мостове за европейско партньорство” да бъдат представени пред повече млади хора в България.

Втората и по-важна цел на форума бе дискусията да се проведена сред по-малка група студенти – около 30, с оглед подобряване на активността им и прилагане на методологията за обучение по човешките права, насърчаваща овластяването на младежта в процеса на вземане на решения чрез неформалното обучение.

Резултатите от анкетните проучвания и филмовият репортаж, заснет по проекта в трите университета в София, Анкара и Ним бяха представени накратко, след което на студентите от департамента по „Политически науки” бе дадена думата за мнения.

Основните теми, по които бе водена най-оживена дискусия бяха стереотипите за пола в българското общество и промяната на манталитета, която изисква време и е обусловена от културните особености на обществото и традиционните му ценности. Традициите на патриархалността са дълбоко вкоренени в българското общество и е необходимо преосмислянето им да е естествен процес по мнение на студентите. Те изтъкнаха ролята на медиите, образованието и семейството за формиране на представите у младите хора. Бяха обсъдени  и някои проблемни области като небалансираното представителство по пол в политиката и високите етажи на властта, неравностойното заплащане за равностоен труд и трудностите при преодоляване на т.нар. „стъклен таван”.

Интересна тема, поставена за дискусия от студентите бе съревнованието между половете и пораждащите се от него конфликти в личния и професионалния живот. Някои от студентите посочиха примери за съзнателно пасивно поведение в някои случаи на представителките на нежния пол в личния им живот и пренебрегването на кариерното им развитие, следвайки отдавна наслоили се в българското общество представи за ролята на жената.

Не по-малко оживено протече обсъждането на проблемите, свързани с дискриминацията по полов признак на работното място и квотите за момчета и момичета в университетите и училищата.

Положителният ефект от дискусията бе, че младите хора имаха възможност сами да зададат въпроси на връстниците си и лектора и да се опитат заедно да потърсят отговорите им, чрез открити разсъждения и дебат.

Студентите от Нов български университет споделиха, че от филма и анкетите е видно, че отношението на младите хора към други религии и култури също е стереотипно. Непознаването на културите е свързано с отрицание и пренебрегване на особеностите им и изграждане на невярна  представа за тях. Младите хора признаха, че знаят малко за връстниците си от съседна Турция и Франция, както и те за тях, но въпреки това някои от студентите бяха на позиция, че религиозните различия не би следвало да са пречка за обединяването на европейските народи. Европейският съюз по тяхно мнение е по скоро икономически и политически съюз и религията не би следвало да е определящ фактор за присъединяването на нови страни членки към него. Разбира се присъединяването на новите страни членки изправят съюза пред нови предизвикателства, но процесът на развитието му изисква промяна в целите и поставянето на изисквания към страните кандидатки.

Участниците в дискусията споделиха, че положителният ефект от присъединяването на България към ЕС ще е резултат от дълъг преход и трансформация на обществото, но при всички положения те са оптимисти по отношение на ползите от него най-вече за младото поколение. Познаването на европейското законодателство и политики и транспонирането им в национални стратегически и правни рамки е необходимост, но не бива да се пренебрегват националните особености и запазването на уникалната културната идентичност на нациите, споделиха студентите. Мнението им относно влиянието на интеграционния процес върху законодателството по равнопоставеност на половете в България е, че то следва да не е наложено изкуствено, с цел покриване на изискванията за членство. За да е ефективно, по тяхно мнение, законодателството трябва да се приема след обществено обсъждане, в противен случай не е ефективно.

В края на 60 минутната дискусия, повечето от студентите бяха убедени, че приобщаването на България към европейското семейство е процес, който е започнал и изисква активното участие на младите граждани в развитието на демократичния процес и най-вече в процеса на вземане на решения, както на национално, така и на европейско ниво.