Законът за защита от дискриминация (септември 2003, в сила от януари 2004) си поставя за цел да обедини голям брой директиви в тази област (равното заплащане, равнопоставеността по отношение на трудовата заетост, бременните жени и тежестта на доказателството). Този изчерпателен антидискриминационен закон постига в голяма степен съответствие на достиженията на правото на ЕС. Той въвежда система от санкции и предвижда създаването на Комисия за защита от дискриминация в качеството на независим орган, който се отчита пред Народното събрание. Комисията се състои от девет члена. Народното събрание избира петима от тях, а президентът на Република България четирима. Комисията назначи постоянни състави, които работят по проблемите на етническата и расова дискриминация и равенството между половете. Някои от дейностите на Комисията за защита срещу дискриминация включват установяване на нарушения и налагане на санкции, съобразно закона; изготвяне на предложения към представители на изпълнителната власт и институции за местно самоуправление; обжалване на административни закони, издадени в противоречие с този закон; предоставяне на информация на лица относно техните права и задължения, наложени от този закон и, по тяхна молба, финансиране на тяхната защита и т.н.

Все още, обаче, законът не е широко познат и малко хора са добре информирани за правата си гарантирани от него, както и за възможността да подават жалби за дискриминация пред Комисията или в съда. Необходимо е укрепване на административния капацитет на Комисията и изграждане на нейните регионални подразделения, с оглед популяризиране на работата й извън столицата и повишаване на чувствителността на обществото за правните механизми за защита срещу дискриминацията. 

  Закон за борба с трафика на хора

Законът за борба с трафика на хора (май 2003 г., в сила от януари 2004 г.) въвежда мерки за превенция на трафик на хора, усъвършенства координацията между държавните органи и НПО и защитава жертвите на нелегалния трафик на хора. Законът е създаден в съответствие с Конвенцията на Обединените нации срещу международната организирана престъпност и съблюдава допълнителния Протокол към Конвенцията за превенция, спиране и наказание трафика на хора, особено на жени и деца. И двата документа са ратифицирани от България. В задълженията на Националната гранична полиция за борба с организираната престъпност влиза борбата с трафика. Законът предвижда създаването на Национална комисия към правителството, ръководена от Заместник министър-председател. Националната комисия трябва да изгради местни комисия с общините, председателствани от заместник-кметове.  Националната и местните комисии трябва да координират връзката между различните агенции и да изработят програми за изпълнение на Закона на национално и местно ниво.

Въпреки, че законът е в сила вече три години изграждането и функционирането на новосъздадените органи напредва бавно. Така например, година и половина след приемане на закона, местни комисии не са създадени. Едва с приемането на Националната програма за борба с трафика на хора и закрила на жертвите на трафик (приета от правителството през юли 2006 г.) се предвижда създаване на местни комисии в четири общини в рискови райони до края на 2006 г. Все още не съществува структурирана система за взаимодействие и координация между новосъздадените органи, нито е гарантирано финансирането им. Липсват държавно финансирани услуги за реинтегриране на жертвите на трафик, което често е причина, те отново да попадат в трафикантски мрежи.

В пълно противоречие на духа на закона, обаче, през август 2006 г. бе изменен Наказателния кодекс на Република България и наказанията за трафикантите, които не са използвали наркотици, за да принуждават жертвите си да проституират бяха намалени значително. В резултат присъдата на Ванко 1 бе намалена от 12 на 4 години.   

   Закон за защита срещу домашното насилие

   Закон за омбудсмана

Законът за омбудсмана бе приет през май 2003 г. и влезе в сила от 1 януари 2004 г. Националният омбудсман и неговият заместник отговарят за разследване на нарушения на гражданските права и свободи от страна на държавните или общинските органи и тяхната администрация, в това число и от страна на лица, които предоставят обществени услуги. В този смисъл те имат право на достъп и получаване на всякаква информация по тези въпроси за проучване. Осигурени са им финансова независимост и имунитет. Омбудсманът и неговият/нейният заместник се избират за срок от пет години чрез обикновено мнозинство в Парламента. Те са отговорни пред Народното събрание и трябва да представят годишен отчет за своята дейност. Техните становища и препоръки стават публично достояние.

    Проект за Закон за равните възможности на жените и мъжете