Идеята да се обърне специално внимание и да се анализират медицинските аспекти на случаи на трафик на хора, бе породена от дискусиите между екипите на Център “Надя” и Център за изследвания и политики за жените по проблемите на насилието над жени и деца и обезпокояващото нарастване на трафика с цел сексуална експлоатация.
Проектът разглежда казусите през призмата на здравните проблеми на жертвите на трафик, преминали през Център „Надя” за периода октомври 2003 – март 2004 г.
Преди проектът да бъде описан в подробности, от изключително значение е, че той е продължение на ползотворно сътрудничество и партньорство между Център “Надя” и специализираните структури на МВР по противодействие и борбата с трафика на хора, Министерство на правосъдието /МП/, Международна организация за миграция /МОМ/, Български червен кръст /БЧК/, Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, здравни и социални служби и неправителствени организации /НПО/. Нещо повече – по такива сериозни теми е невъзможно да се работи ефективно без участието на държавни институции и ангажиране на структури и организации. Темата “трафик на хора” е много широка, говори се и се приема, че трафикът е феномен и притежава много аспекти – правен, криминален, хуманитарен, социален, икономически, медицински. Ето защо са необходими съгласувани интердисциплинарни усилия за борба, противодействие и превантивни мерки срещу това явление.
Трафикът на жени е едно от най-сериозните и груби нарушения на правата на човека. Той е типичен пример за престъпленията на ХХІ век, векът на глобализацията. През последните години се наблюдава устойчиво увеличаване на трафика на хора към, през и от страните на Югоизточна Европа. В световен аспект се оценява, че жертвите на трафик са 4 млн., като почти 500 хил. са от Източна Европа и бившите Съветски страни /данни на Уницеф/, по данни на МОМ между 500-700 хил. души годишно са жертви на трафик.
Процесът на трансформация, характерен за страните на Източна и Югоизточна Европа през последните 10 години, доведе до огромни политически, социални и културни промени. Това предизвика и неравномерно разпределение на пазара на труда, увеличение на бедността и безработицата като цяло и особено сред жените. В по-голямата част от тези страни жените понесоха най-голямата тежест вследствие на социалните, политическите и икономическите трансформации. По принцип те остават най-засегнатата, най-ранимата социална група по отношение на безработицата и бедността. Отчасти това се дължи на патриархалната структура на обществото, икономическата и професионалната дискриминация към тях. Допълнителен фактор за това е, че жените и децата са по-зависими от социални помощи и грижи, като здравеопазването и отглеждането на дете, които през последното десетилетие са в дълбока криза, дължаща се на грандиозните икономически промени.
В България в условията на преход и преминаване към пазарна икономика и при осъществяване на социалните и здравните реформи жертвите на трафик се оказват автоматично маргинализирана група без социални и здравни осигуровки. Самото явление “Трафик на жени с цел сексуална експлоатация” рефлектира директно върху физическото и психическото здраве на самите жени и тяхното поколение. Едновременно с това нараства и заболеваемостта от хронични специфични болести като туберкулозата, полово свързани болести и социално значими заболявания като депресии, тревожни разстройства и посттравматични стресови разстройства.
През септември 2002 г. Европейският Съюз прие Брюкселската декларация, в която бе обърнато внимание на взаимодействието между институциите, бяха очертани специални мерки за протекции и подобряване здравето на жертвите на трафик на хора. Значимостта на проблема и общественото здравеопазване е предмет на Будапещенската декларация от март 2003 г. Очертана е нарастващата загриженост за вземането на ефективни мерки срещу трафика на хора, които изискват един мултидисциплинарен подход на национално, регионално и международно ниво, включващ всички ключови участници, включително представители на общественото здравеопазване.
С пълния текст на изследването „Медицински аспекти на трафика на хора” и приложенията към него можете да се запознаете тук.
|