Във връзка с участие в заседание на Подкомисията по правата на жените и равнопоставеността на половете към 40-то Народно събрание, посветено на обсъждането на законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, представен от Министерството на труда и социалната политика, проведено на 8 юни 2006 г., екипът на Фондация „Център за изследвания и политики за жените” изразява следното становище:

І. Фондация „Център за изследвания и политики за жените” подкрепя инициативата за изработване и приемане на закон за равнопоставеността на половете. Неправителственият сектор активно е участвал в разработването и лобирането за приемане на подобен закон от 2000 г. досега. Основанията за приемането му според ЦИПЖ са следните:

1. Отношенията на равенство на жените и мъжете в България са уредени в чл. 6 на Конституцията на РБ. Равнопоставеността на половете е ценност, която е утвърдена в българското общество. Основният закон на страната във всичките му редакции от 1947 г. насам закрепва този принцип.

2. Законодателството, прието, допълнено или изменено след 2000 г. във връзка с европейската интеграция на страната, е хармонизирано с основните директиви на ЕС по отношение на правата на жените на пазара на труда и в подробности регламентира третирането на жените и мъжете на пазара на труда, забраната за дискриминация на основата на пола, урежда детайлно конституционно закрепената подкрепа на майчинството и др.

3. Съгласно приетата от Европейската комисия през март 2006 г. Пътната карта за равенство на жените и мъжете 2006 – 2010 г. страните, които се присъединяват към ЕС трябва напълно да приложат принципа за равнопоставеност на половете като прилагат стриктно приетото законодателство и предприемат мерки за укрепване на  административната и съдебната система, която да прилага принципа на равнопоставеност на половете. Мониторингът на хармонизирането, приемането и прилагането на европейското законодателство по равнопоставеност на половете ще бъде приоритет в процеса на бъдещото разширяване.

4. Същевременно обаче не съществува рамков закон, който правно да регламентира провеждането на държавната политика в тази област, както и механизмите за нейното прилагане и развитие. Очакванията, че Законът за защита срещу дискриминацията ще уреди и този въпрос, са неоснователни, тъй като той дефинира единствено какво е дискриминация на основата на пола и предвижда мерки и санкции за дискриминация, както и механизми за предотвратяването й.

5. При изработването и приемането на закон за равнопоставеността на половете е необходимо ясното разграничаване на понятията и проявленията на дискриминация на основата на пола (нарушения, ясно формулирани в съответния закон), неравнопоставеност по пол (според качествени показатели) или небалансираното представителство по пол (според количествени показатели). Последните биха могли да произтичат от утвърдени традиционни стереотипни представи и нагласи за ролите на половете, които биха могли да представляват пречки за пълноценното участие на личността в обществения, политическия и икономическия живот. Т.е. обществените отношения, които урежда този закон, не са уредени досега от други нормативни актове.

6. Предназначението на закона за равнопоставеност на половете би била да урежда целите, механизмите и органите за провеждане на държавната политика по равнопоставеността на половете. Равнопоставеност означава качество на живот, балансът означава количествен израз на участието.

ІІ. Чрез законопроекта за равнопоставеността на половете ще се въведат напълно нови понятия в българския правен мир, поради което е от изключителна важност те да бъдат изчерпателно и точно определени, в съответствие с целта и философията на закона и международните правни норми.

Термините: „равнопоставеност на жените и мъжете” „равни възможности”, „равно третиране”, „равностойно представителство” би трябвало да бъдат въведени в глава първа „Общи положения” като се регламентира ясно връзката между тях. В предложения законопроект тази връзка не е очертана правилно и остава впечатлението, че те имат синонимно значение.

Равнопоставеността на жените и мъжете е крайната цел, която следва да се постига чрез изпълнението на закона чрез:

1. Създаване на равни възможности за упражняване на равните права на жените и мъжете, гарантирани с международните актове, към които Република България се е присъединила в областта на човешките и гражданските права и националното законодателство на Република България.
2. Осигуряването на равен достъп до обществените ресурси.
3. Равно третиране на жените и мъжете, което изключва всякаква пряка и непряка дискриминацията по признак пол.
4. Създаване на условия за постигане на съизмерими резултати и за двата пола.
5. Постигане на равностойно представителство на жените и мъжете в сферите на обществения живот и в процеса на вземане на решения, което би следвало да се оценява на базата на мониторинг и оценка на качествени и количествени индикатори.
6. Дали едно представителство е равностойно или не, трябва да се определя на базата на гореспоменатите индикатори като законът би следвало да определя и какво точно е балансираното представителство на жените и мъжете. В тази връзка смятаме, че представителство от минимум 40 процента на единия пол би могло да се определи в закона като балансирано представителство. В този смисъл предлагаме насърчителната мярка от Закона за защита срещу дискриминацията (чл. 39) да се включи в този закон.

Липсата на който е да било от гореизброените елементи, означава наличие на неравнопоставеност на основата на пола. Целта на закона би била гарантиране на равнопоставеността на половете.

ІІІ. Законът би трябвало да регламентира и механизмите за постигане и гарантиране на равнопоставеността. Такива според нас са:

o        определяне на качествени и количествени показатели, които да се наблюдават, контролират и оценяват от определени за целта органи (на изпълнителната власт, Националният статистически институт и др.);

o        определяне възможността и начините на прилагането на насърчителни мерки за постигане на равнопоставеност на половете именно с хипотезите на нарушен баланс. Насърчителните мерки следва да се предприемат във всички сфери;

o        извършването на анализ по пол и включване на принципа на равнопоставеност на половете във всички закони, програми и планове, приемани и прилагани от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление (gender mainstreaming). Извършването на оценка на въздействието върху половете не е достатъчно добре регламентирано в националното законодателство, а е приоритет на Европейската пътна карта по равнопоставеност на жените и мъжете, която е стратегически документ, който ще се изпълнява в резултат на сътрудничеството между Комисията и страните членки.

ІV. Друга важно предназначение на закона е регламентирането на националния институционален механизъм по равнопоставеност на половете. Той би трябвало да има ясен мандат и добре формулирани функции и отговорности, които биха могли да включват:

Мандат:

• специфични политики и дейности, включително провеждането на насърчителни мерки, където е целесъобразно, в критични области за насърчаване на по-слабо представения или неравнопоставения пол и за провеждане на политика на равнопоставеност на половете;
• насърчаване, мониторинг, координация и оценка на процеса на прилагане на принципа на равнопоставеността във всички секторни политики и програми.

Функции:

• наблюдение и контрол на изпълнението и гарантирате на прилагането на закона, на принципите на равнопоставеността и не-дискриминацията;
• отговорности, свързани с изследването, обучението, инициирането на дейности и проекти, свързани с равнопоставеността на половете;
• изготвяне на решенията на правителството – законопроекти и планове за действие по отношение равнопоставеността на половете;
• координиране на дейността на органите на изпълнителната власт и Министерски съвет;
• функциониране на местно, регионално, национално и международно равнище.

Структура:

• орган в системата на изпълнителната власт на централно ниво за формулиране, провеждане и контрол на държавната политика в областта на равнопоставеността на половете;
• мрежа от координатори по равнопоставеността на половете във всички органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, които провеждат на оперативно ниво държавната политика по равнопоставеността и се ръководят методически от отговорния орган. Функциите на координатори би трябвало да включват: а) включване на гледната точка на пола във всички области на компетентност на органа, в който работят, включително оценка на въздействието по пол на законопроектите, стратегиите, програмите и плановете, които се предлагат или приемат от съответния орган; б) изготвяне на планове за действие в съответната област на компетентност на органа с конкретни цели, ресурси, срокове; в) провеждане на наблюдение и контрол на изпълнението на съответните планове за действие; г)насърчаване на равнопоставеността на половете по отношение на личния състав на органа, в който работят;
• система за координация и взаимодействие между съществуващите или бъдещите органи на различните власти, които имат правомощия в областта на равнопоставеността на половете (Подкомисията по правата на жените и равнопоставеността на половете към Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание, Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана, Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет, Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерски съвет и др.).
• координация и взаимодействие с неправителствения сектор, ангажиран с проблемите на равнопоставеността. Диалогът с гражданското общество, и подкрепата му, повишава легитимността на националния институционален механизъм, тъй като почива върху споделен обществен интерес.

Министерски съвет определя държавната политика по равнопоставеност на половете и приема Национална стратегия по равнопоставеност на половете. Националната стратегия би следвало да определя, от своя страна, дали и в коя сфера е необходимо да се предприеме прилагането на насърчителни мерки за постигане на равнопоставеност и балансирано представителство на жените и мъжете, т.е. да определя стандартите, които трябва да бъдат постигнати, времето и ресурсите, които са необходими.

V. Независимо дали законопроектът ще регламентира министърът на труда и социалната политика или отделен орган, създаден със закона, да изпълнява държавната политика по равнопоставеност на половете, е необходимо в закона да се предвидят основните задължения за този орган и координационният процес в рамките на националния институционален механизъм.

Ако допуснем, че в рамките на компетентността на министъра на труда и социалната политика се съсредоточат правомощията по чл. 6 (2) от законопроекта, е необходимо да се предвиди създаване на нова дирекция, която да поеме тези функции, тъй като правомощията са изключително много и работата би била непосилна в рамките на сегашната структура на министерството. Това означава да бъдат предвидени средства в държавния бюджет за 2007 г. както за назначаването на хора в министерството, така и за осъществяване на дейността на координаторите на местно и централно ниво, а също така и подробно да бъдат разписани функциите на тези звена и служители, като се предвидят съответните промени в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика.

Практиката на редица страни показва, че е по-сполучлив изборът за създаване на отделен орган в рамките на изпълнителната власт на най-високо равнище, който да е отговорен за провеждането и контрола на съответната политика. Основанията за подобен избор са по-голямата отчетност и автономност, която един отделен орган би имал.

Пекинската декларация и платформа за действие, приета на Четвъртата световна конференция на ООН за жените (1995 г.), подписана и от правителството на Република България, препоръчва в чл. 201 и 202 националният механизъм за насърчаване на жените да бъде правителствен орган на централно равнище за определяне на политики и координация. Неговата основна задача е подпомагане на правителството за включване на въпросите на равнопоставеността във всички свои политики. Необходимите условия за ефективно функциониране на националния институционален механизъм по равнопоставеността включват:

• разполагането му на най-високото възможно равнище в правителството под прякото ръководство на министър;
• изграждането на институционален механизъм или процедури, които подпомагат, където е целесъобразно, децентрализираното планиране на дейностите и ресурсите;
• прилагане на законодателството и наблюдение на прилагането му с оглед включването и на неправителствения сектор, включително и организации на общността на местно равнище;
• осигуряването на достатъчни финансови ресурси и професионален капацитет;
• възможност за влияние върху изработването на всички политики на правителството, така че преди да се вземат решения да е извършен анализ за въздействието им върху жените и мъжете.