Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на ЕС, 2005 г.
Вторият доклад "Равни възможности за жените и мъжете: Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на ЕС” e изготвен в рамките на проекта „Да доведем ЕС у нас”, на Мрежовата женска програма на ИОО, и по методология на Мрежова женска програма на Институт “Отворено общество”. Проектът цели повишаването на осведомеността, застъпничеството и прилагането на законодателството, свързано с равнопоставеността на национално ниво и изграждането на капацитет в гражданското общество за ефективно използване на механизмите на ЕС. Изводите и препоръките в доклада са основани на мониторинга, извършен от национални експерти по равнопоставеността на половете и местни представители на НПО в България, Естония, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Турция и Чехия.
Целта на доклада за 2005 г. за България е да обхване всички аспекти и да представи актуална картина на положението относно равните възможности за жените и мъжете в България, като се направи сравнение между 2002 и 2005 г.
Докладът разглежда настъпилите промени в съществуващото законодателство и представя съществуващите институционални механизми, политики и програми за насърчаване на равнопоставеността на половете и посочват някои недостатъци. Направените препоръки са насочени към всяка една от разгледаните сфери. Проучването идентифицира липса на обща осведоменост сред жените и мъжете за начина, по който неравенствата въздействат върху ежедневния им живот както и липса на политическа воля за привеждането в сила на съществуващите национални и европейски политики за равнопоставеност на половете.
Българското издание е финансирано от Център за изследвания и политики за жените в изпълнение на Стратегията му за 2003-2006 г. по програма “Агенция за мониторинг на равнопоставеността на половете”.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
Национална стратегия по равнопоставеност между половете
Въпреки значителния напредък, който е постигнат за създаването на условия и гарантирането на равни възможности за жените и мъже, все още липсва национална стратегия по отношение равнопоставеността на жените и мъжете. Наложително е да се разработи отделна Национална стратегия за равнопоставеността между жените и мъжете. Тази стратегия трябва да включва координирането на работата на държавните органи по равнопоставеността между половете, да регламентира начина на разпределение на техните функции, приемането на ново законодателство и създаването на съответните институции, както и осигуряването на тяхното финансиране. Липсата на стратегия се отразява негативно върху всички елементи на механизма за равнопоставеността и води до слаба координация на държавните органи, които се занимават с проблемите на равнопоставеността, недостатъчно ясно разбиране на разпределението на функциите между тях и забавяне на създаването на институциите, предвидени от законодателството. Липсата на национална стратегия по равнопоставеността между жените и мъжете е причина нормативни актове, които се приемат, по –скоро да са съобразени с необходимостта от хармонизация на българското законодателство с това на ЕС, отколкото като израз на дългосрочна политика в тази област.
Липсата на национална стратегия е причина и за липсата на достатъчно статистически данни, разделени по пол за България. Необходимо е да се създаде система от показатели по равнопоставеността между половете, така че НСИ да може да събира и обработва статистически данни, разделени по пол. Необходимо е също информацията за съдебни дела за дискриминация да бъде събирана и да е достъпна.
Законодателство
Докладът е фокусиран главно върху напредъка на българското законодателство в областта на равното третиране. Обаче трябва да бъдат отчетени и някои слаби страни в новоприетите закони: някои разпоредби си противоречат и са непоследователни при използването на определени термини, което налага необходимостта от възприемане на уеднаквена терминология. Една антидискриминационна разпоредба, която е ясно формулирана и съгласувана с останалите, ще даде възможност да се създаде уеднаквена, и обществено приемлива административна и съдебна практика. Някои разпоредби не са ясни и това дава възможност за спорове и различни тълкувания.
Поправките в съществуващите текстове трябва да бъдат разгледани с оглед постигането на изчерпателна и ефективна законова защита от всички форми на дискриминация. Тези поправки могат да бъдат от гледна точка на изричната забрана за дискриминация на един работник или служител от друг; на задълженията на професионалните съюзи да информират и консултират работниците и служителите за техните права и задължения, произтичащи от ЗЗДиск. и механизмите за защита срещу дискриминация и тяхното право да откаже или преустанови изпълнението на някакво предписание, когато то самото или неговото изпълнение ще доведат до дискриминация.
Институционални механизми
Ефективните мерки за борба с дискриминацията и гарантирането на действителна равнопоставеност изискват всички механизми и всички институции, предвидени в законодателството, да бъдат приведени в действие, респективно да бъдат създадени. В настоящия доклад беше подчертано многократно, че необходимото законодателство е вече прието и влязло в сила, но неговото прилагане изостава. Вероятното обяснение за това, че институциите все още не са създадени, е че бюджетът за 2004 г. не включва необходимите средства за тях. Бюджетът за 2005 г. вече предвижда средства за дейността на омбудсмана, което ще ускори процеса по учредяването на предвидените от закона институции.
ПРЕПОРЪКИ
Законодателни мерки
- Препоръчително да бъде приет специален закон за равното третиране на жените и мъжете, в допълнение към ЗЗДиск. Тази препоръка е оправдана предвид факта, че ЗЗДиск. представлява общ закон и регулира защитата срещу дискриминация на всички основания. Специалният закон би включвал прилагането на насърчителни мерки за подобряване представителството на жените, особено на изборни длъжности;
- Разпоредбите трябва да бъдат последователни в използваната терминология, за да се постигне уеднаквена административна и съдебна практика и да не се допуска възможност за спорове и различия в тълкуването.
Институционален механизъм
- Необходимо е да се разработи Национална стратегия по равнопоставеността между жените и мъжете. Тази стратегия трябва да включва координирането на работата на държавните органи по равнопоставеността между половете, да регламентира начина на разпределение на техните функции, приемането на ново законодателство и създаването на съответните институции, както и осигуряването на тяхното финансиране;
- Да бъде създадена специална подкомисия по равното третиране на жените и мъжете към Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание;
- Да бъдат назначени експерти по равнопоставеността на жените и мъжете във всяко министерство;
- Да бъде назначен експерт по равнопоставеността между половете във всяка община;
- Да се осигурят нужните финансови средства за гарантиране изграждането на необходимите институции.
Политики и програми
- Да се прави ежегоден анализ и отчет на изпълнението на програмите на МТСП с целева група жени, с оглед подобряване на изпълнението им.
Изследвания и статистика
- Да се създаде система от показатели, за да могат органите на изпълнителната власт и НСИ да събират и обработват статистически данни за мониториране равнопоставеността между половете;
- Информацията за съдебни дела за дискриминация да бъде достъпна.
Пълният текст на доклада в pdf формат: Monitoring_Report_2005.pdf (264.98 Kb)
|