Консултации на ЮНИФЕМ
22 април 2006 г., Братислава, Словашка Република
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ
Фондът за развитие на жените на ООН (ЮНИФЕМ), Регионално бюро за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), проведе на 21-22 април 2006 г. Консултативна среща за оценка на de facto положението на равнопоставеността на половете в новите държави членки от ЦИЕ две години след присъединяването им към Европейския съюз (ЕС) на 1 май 2004 г. Участници в консултациите бяха представители на националните институционални механизми за равнопоставеност на половете, на органите, отговорни за европейската интеграция, и на неправителствени организации от новоприсъединилите се държави членки, държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки за членство и държавите, потенциални кандидатки за членство. Срещата бе открита от посланик Ирене Фройденшус-Райхъл, директор на Австрийската програма за сътрудничество за развитие, като участие в нея взеха и представители на Европейската комисия - Генералната дирекция по заетостта, социалните дейности и равните възможности, Европейския парламент - Комитетът по правата на жените и равнопоставеността на половете, Европейското женско лоби, както и на други агенции на ООН. В резултат на водените дебати участниците в срещата изготвиха следния документ, който отразява техните изводи и препоръки:
Признавайки задълженията на Европейския съюз и на държавите членки да спазват международно признатите стандарти за правата на човека по отношение на равнопоставеността на половете, в частност на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), както и на задълженията правно да гарантират равенството между жените и мъжете в ЕС, дефинирано в acquis communautaire и други основни документи на ЕС; Потвърждавайки, че присъединяването и интеграцията в ЕС съдържа потенциал да служи като катализатор за придвижване напред на дневния ред, свързан с равенството на половете, в страните, които се стремят към членство, но също така успоредно с това да предизвика по-голямо внимание към въпросите на равнопоставеността на половете в самия ЕС;
Участниците, събрани на тази среща от новоприсъединилите се държави членки, държавите кандидатки и държавите, стремящи се към членство в ЕС, идентифицираха общи приоритети и въпроси, които предизвикват загриженост по отношение на статуса на равенството на половете, което изисква сериозно внимание и действия, както от страна на ЕС, така и на националните правителства на различни равнища:
1.Докато процесът на присъединяване послужи за насърчаване на действия за постигане на равенство между половете и гарантиране на правата на жените в новоприсъединилите се държави членки, в някои страни след тяхното присъединяване към Съюза през 2004 г. се наблюдава нарастваща стагнация и загуба на инерция, а в някои случаи и връщане назад. Ярък пример за това е понижаване на статута на националния механизъм за равнопоставеност на половете в Полша, съпроводен с промяна на следваната политика, което е заплаха за подриване на правата на жените. Наблюдаваното надигане в много страни на консервативните, националистичните и религиозните сили подкопава трудно завоюваните постижения на феминистките и женските организации.
2. Като признава, че европейското и националното законодателство постоянно се развиват, групата отбеляза загрижеността си за това, че основният фокус на европейските директиви е свързан предимно с равнопоставеността на половете на пазара на труда, докато оставя oстаналите области от фундаментално значение за постигане на равенството на половете недостатъчно осветлени и незащитени от гаранцията на правните инструменти.
3. Във връзка с водещото законодателство на ЕС бе изразена загриженост, че равенството между половете все повече се загубва в общото анти-дискриминационно законодателство. Размиването на целите на равенството на половете чрез по-голямото прилагане на концепциите и терминологията за равните възможности или равното третиране също бе въпрос на загриженост. Прекаленото акцентиране върху общите политики за равнопоставеност на половете (gender mainstreaming) като противопоставящи се на действията и мерките, целящи подпомагане на жените, също заслужават внимание.
4. Липсата на формално съгласие за дефиницията на множествената дискриминация, както и несъответствията между законодателството, третиращо дискриминацията на основата на пола, и законодателството, третиращо други форми на дискриминация, резултира в ситуация, при която липсват правни средства за справяне с дискриминацията на жените в неравностойно положение на основата на различни признаци.
5. Във всички новоприсъединили се държави членки, както и в държавите в процес на присъединяване, приетите закони и политики за равенство между половете се прилагат незадоволително. Лошото прилагане е пряко свързано с липсата на информираност за законите и приложението им както от страна на отговорните за изпълнението им, така и от носителите на правата по тях. Лошото прилагане е симптоматично за дълбоко вкоренените негативни нагласи и стереотипи, които не могат да се изкоренят единствено само чрез законодателство.
6. Насърчаването на равенството между половете не може да бъде постигнато изолирано само в ЕС, а трябва да бъде дълбоко свързано с ангажиментите, подкрепящи постигането на същите цели във всички държави, които се стремят да се присъединят към ЕС, както и в страните извън границите на Европа. Новите финансови инструменти на ЕС, които се разработват понастоящем, в частност Инструментът за предприсъединително подпомагане (ИПА), Инструментът за европейско добросъседство и партньорство и Инструментът за стабилност, не отразяват по съответен начин ангажимента на ЕС за насърчаване равенството между половете.
7. Механизмите за равенство между половете на местно национално равнище в новоприсъединилите се държави членки, както и в държавите в процес на присъединяване, в държавите кандидатки за членство и в държавите, които се стремят към членство в ЕС, имат значителни пропуски в своя капацитет. Нещо повече, подобни механизми не са стабилни и независими от гледна точка на тяхното място в правителството, недостатъчен персонал, неясен мандат и недостатъчни ресурси да осъществяват дейността си.
8. Надеждите на жените, че напредъкът в процеса на присъединяване и, още повече, влизането в ЕС ще бъдат съпроводени с нарастване на ресурсите и другите инвестиции за насърчаване работата за постигане на равенството между половете, не бяха изпълнени. Финансиращите механизми на ЕС са сложни и трудни за достъп за организациите на гражданското общество. По-малките организации, които често вършат част от най-важната работа на местно ниво, са поставени в особено неблагоприятно положение.
Участниците се съгласиха, че следните препоръчителни конкретни действия и мерки биха могли значително да допринесат за разглеждане на въпросите, предизвикващи загриженост, идентифицирани по-горе:
a) ИНВЕСТИРАНЕ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО: Съдействие за приемането на нови закони и разпоредби за насърчаване на жените, където е целесъобразно, и гарантиране, че новото законодателство съдържа ясни механизми за прилагането му и е съобразено с националния контекст. Следвайки приемането на закони и политики за защита правата на жените, националните правителства трябва да гарантират тяхното ефективно прилагане чрез интензивно изграждане на капацитет на всички равнища, насочено към всички органи, отговорни за изпълнението, чрез привличане на експертното знание на женските организации. Повишаването на информираността за законите и правата на жените е необходимо за всички, отговорни за тяхното изпълнението както и за обществото като цяло, и особено за жените в качеството им на носители на права. Напредъкът в прилагането трябва да бъде системно наблюдаван и контролиран с подкрепата на правителствата и на ЕС в тясно сътрудничество с експертните и застъпническите групи на гражданското общество.
b) РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РАЗМИВАНЕТО НА АСПЕКТИТЕ НА ПОЛА В ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА ЕС: Преглед на експертно ниво и анализ на езика, използван в ЕС, по отношение на равните възможности и концепции, и на начина, по който те се пренасят в новоприсъединилите се държави членки и в държавите, които са в процес на присъединяване, са наложителни в спешен порядък за осветляването на последиците на използването или грешното ползване на термини, които маргинализират равенството на половете. Експертите ще имат и допълнителната задача да направят препоръки за последващи действия.
c) ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СТЪЛБ: Действията за насърчаване на равенството между половете във всички страни продължават да разчитат на знанието, опита и застъпничеството на феминистките и неправителствените организации, ангажирани с тази кауза. Женските НПО имат нужда от подкрепа за преодоляване на различията и включване в колективни действия по специфични въпроси, свързани с европейската интеграция, от общ интерес и важност за всички тях. Като признават, че работата по много въпроси в мрежи на регионално ниво е факт, участниците смятат, че въпреки това е необходима подкрепа за работа в мрежи по въпросите, свързани с ЕС, и съвместно застъпничество по специфични важни въпроси, свързани с присъединяването, с правителствата и на ниво ЕС. Приоритетните въпроси, които вече бяха идентифицирани на тази среща, включват финансирането и мониторинга за финализиране и прилагане на новите инструменти на ЕС за финансова помощ.
d) АНГАЖИМЕНТЪТ НА ЕС КЪМ РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ ПЪЛНО ОТРАЖЕНИЕ В ОПУСНАТИТЕ ЗА ТОВА РЕСУРСИ: Финансовите механизми, както по отношение подкрепата на гражданското общество в новоприсъединилите се държави членки, така и по отношение на преобразуването им в нови инструменти за финансова помощ за страните извън ЕС (Инструментът за предприсъединително подпомагане, Инструментът за европейско добросъседство и партньорство и Инструментът за стабилност), трябва да бъдат преразгледани, за да гарантират съответната подкрепа за работата по равенството между половете в и извън ЕС. Начини за предоставяне на финансова подкрепа на по-малките НПО, които нямат ресурси да изпълнят изискванията на финансиращата рамка на ЕС за осигуряване на допълващи средства, трябва да бъдат намерени, особено в светлината на намаляването и много вероятното изтегляне на донорската помощ за страните от Централна и Източна Европа и присъединяващите се страни, която идва извън ЕС. Нещо повече, за да гарантират, че принципите на равенството на половете, които ЕС е въвел вътрешно, са отразени в неговата външна политика, новите финансови инструменти трябва да бъдат модифицирани на основата на консултации с женските групи, за да включват по съответен начин фактора пол.
e) ПОДКРЕПА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ МЕХАНИЗМИ, КОИТО РАБОТЯТ; ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА ПРОМЯНА, КЪДЕТО ТЕ НЕ РАБОТЯТ: Опитът с правителствените механизми за равенство на половете в новоприсъединилите се държави членки, в присъединяващите се държави, в държавите кандидатки за членство и в държавите, стремящи се към членство в ЕС варират от окуражаващи или даващи надежди до неприемливи. Механизмите, които показват добри перспективи, заслужават признание и видимост в обществото за техните постижения, както и подкрепа за тяхното по-нататъшно укрепване. По същия начин, има нужда от наблюдение и контрол и застъпничество за промяна при правителствата, създали механизми, които се провалят в това, което трябва да предоставят. Действията в подкрепа на горното включват: експертна оценка на статуса на механизмите за равенство на половете в новоприсъединилите се държави членки и в държавите в процес на присъединяване към ЕС; подкрепа на институционалните механизми за пола както на централно, така и на местно ниво за системна работа в мрежи за улесняване обмяната на опит. Подобни начинания трябва да се планират в консултации с експерти и НПО, за да се гарантира, че това е значима проява с цел качествени резултати, които не се влияят от политиците.
f) РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МНОЖЕСТВЕНАТА ДИСКРИМИНАЦИЯ СРЕЩУ ЖЕНИ: Специални мерки за подобряване положението и намаляване на множествените форми на дискриминация, с които се сблъскват жените от уязвимите групи, такива като етническите малцинства, възрастните жени и жените с увреждания, трябва да се предприемат и мониторират, особено с оглед ангажимента на правителствата във връзка с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и на различните национални планове и политики за равенство между половете, социалното изключване и други. Например, в рамките на Десетилетието на ромското включване (2005-2015) девет страни от региона, включително новоприсъединили се държави членки и държави в процес на присъединяване, се съгласиха за приоритетните области за ускоряване на социалното включване и подобряване на икономическия и социален статус на ромите. Мерките, предприети от правителствата в рамките на Десетилетието на ромското включване, трябва да включват целенасочени действия за справяне с множествената дискриминация и особено с пречките, с които се сблъскват ромските жени. Необходимо е наблюдение и контрол на изпълнението на тези мерки по отношение на правата на ромските жени, както и за разширяването им, при което полът е включен и в други национални политики и стратегии за ромите.
Фондът за развитие на жените на ООН (ЮНИФЕМ) ще съдейства за иницииране на диалог с Европейската комисия относно отговора на и сътрудничеството с ЕС за насърчаване изпълнението на действията, предложени тук, включително възможността ЮНИФЕМ да има роля в: улесняване достъпа на НПО в новоприсъединилите се държави членки и в присъединяващите се държави до фондовете на ЕС; в обмяната на опит и знания между жените в новоприсъединилите се държави членки и в присъединяващите се държави, в държавите кандидатки за членство и в държавите, стремящи се към членство, както и в ръководството при осъществяването на някои от действията, включително оценяването от страна на експертните групи.
Този документ, както и препоръчаните конкретни действия и мерките, заложени в него, следва да се разпространят и да се имат предвид от най-широката общественост, включително, след създаването му, и от Института за равенство на половете на ЕС. Също така следва да се проучат възможностите за стратегическо сътрудничество с Европейското женско лоби.