Основни изводи от изследването
-
Понастоящем в България все още не е приет закон за равнопоставеност на половете, както и не е разработена национална стратегия за постигане на равнопоставеност на половете. По този начин от държавните органи не се изисква да прилагат интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при разработване и прилагане на всички техни политики, програми, стратегии и актове и по този начин неравенствата по пол и не балансираното представителство на жените и мъжете, остават незабелязани или подценявани там, където съществуват. Това означава, че равнопоставеността на половете рядко е призма, през която се анализират съществуващите политики и актове. Чувствителността и знанията по тази тема на експертите в отделните области, както и на вземащите решения е незадоволителна. Механизмите за осъществяване на обществени консултации по провеждащите се реформи са също недоразвити и поради това множество от неравенствата по признак пол са малко известни на обществеността и много рядко се дискутират.
-
Законодателството по социално осигуряване в България, в сила от 01.01.2000 г. по принцип гарантира „равнопоставеност на осигурените лица” (чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване). Жените все още могат да се пенсионират по-рано от мъжете, което може би се смята за по-благоприятно за тях. Прилагането на анализа по пол на пенсионната реформа, обаче, откри няколко аргументи, които противоречат на това схващане. Например, в резултат на реформата, размерът на пенсиите бе обвързан повече с индивидуалния принос към пенсионната система. При това положение, жените се оказват в по-неизгодна позиция, поради по- малкото време, което те имат за внасяне на осигуровки за пенсии, по-ниските си доходи и прекъсванията на трудовия си стаж.
-
Формулата за изчисление на пенсиите е неутрална по отношение на пола . Де факто, обаче, множество жени получават по-нсики пенсии от мъжете. Това е така, поради факта, че през целия си живот те получават сравнително по-ниски възнаграждения и натрупват по-малко средства по индивидуалните си партиди, особено в капиталовия втори стълб, поради прекъсвания на трудовия си стаж за отглеждане на деца. Въпреки, че равнопоставеността е гарантирана по принцип от Конституцията на Република България, на практика фактори като професионалната сегрегация на пазара на труда и “стъкления таван” пречат за равнопоставеността на половете и по отношение на пенсиите.
-
Към настоящия момент българското законодателство не опеделя изрично какъв вид биометрични таблици – полово неутрални или такива, които вземат предвид различната продължителност на живота на жените и мъжете се използват в първия и във втория стълб. Първите пенсии от втория стълб ще бъдат отпуснати през 2020 година и е необходимо да се проведе отворен дебат в обществото „за” и „против” полово неутралните таблици. Използването на таблици, които отчитат различната продължителност на живот на жените и мъжете във втория стълб ще доведе до различия в пенсиите на жените и мъжете, тъй като жените статистически имат по-голяма продължителност на живот, което означава разпределяне на средствата по индивидуалните им партиди за по-дълъг период, което от своя страна означава по-малък размер на пенсиите им.
-
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, изменен през 2006 г. жените и мъжете не са равнопоставени в правата си да отглеждат децата си. Например бащите нямат право да получават обезщетение за периода до 9 месечната възраст на децата, независимо, че те се осигуряват във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Това на практика означава, че мъжете законово са изключени от възможността да отглеждат децата си до 9 месечната им възраст, което отразява един традиционно утвърден стереотип, че те не могат да заместят майката в този период.
-
Периодите, в които родителите отглеждат децата си, се признават за стаж за пенсия и двата пола привидно са равнопоставени в тази законова възможност. Абсолютната им равнопоставеност е нарушена, обаче, индиректно. В повечето случаи традиционно жените поемат отговорността да се грижат за децата и другите зависими членове на семейството. Отсъствието им от пазара на труда води до загуба на опит, квалификация и позиции, което от своя страна води до намаляване на доходите им и по-ниски размери на пенсиите им. Тази ситуация може да бъде променена, но единствено, ако обществото е информирано за всички особености на пенсионната реформа, а държавата прилага целенасочена политика за постигане на равнопоставеност на половете и мерки за насърчаване на равнопоставеността на двата пола.
|
Проекти
Назад
Горе
За печат
Запази като PDF
