Първото девическо училище в България е открито през 1840 г. в Плевен от Анастасия Димитрова.
Гимназиалното образование за момчета и момичета е изравнено като продължителност през 1898 г.
Между 1899 г. и 1904 г. учителките не са можели да упражняват професията си след като се омъжат.
Първата група студентки е допусната във Висшето училище през 1901 г.
Само омъжените жени, разведените и вдовиците получават правото да гласуват през 1937 г.
До края на 20-те години на ХХ век по закон заплатите на учителките са с 10% по-ниски заплати от тези на учителите-мъже.
Жените с юридическо образование не са имали право да бъдат адвокатки и съдийки преди 1944 г.
Жените в България получават правото да гласуват и да бъдат избирани - т.е пълни избирателни права едва през 1947 г.