На територията на град София има 9 общински клуба на инвалида и пенсионера, които се ползват от хора, членуващи в съответни дружества към клуба или по индивидуална заявка за посещение. Основната цел на заниманията е осъществяване на социални контакти. Дейностите се организират от дружествата към съответния клуб и са главно игра на шах, табла, карти, както и беседи, екскурзии, концерти, походи. На практика обаче, членуващите в дружествата към клубовете са много по-малко от реално посещаващите ги и участващи в дейности мъже и жени. Освен това се наблюдава ярко изразено разделяне по пол при избора на дадена дейност и така се оформят големи групи жени и мъже с различни интереси.

Целта на проучването е да установи дали мъжете и жените имат равен достъп и равни възможности за ползване на общинските клубовете и осъществяване на предпочитаните от тях дейности.

Идентифицираният проблем е недостатъчното участие на учениците, и особено на момичетата, в извънкласни спортни дейности, практикувани в училищната спортна база, което влияе негативно върху тяхното здраве и физическо развитие. Обичайно причините се обясняват с незадоволителното състояние на спортната база и липсата на условия за практикуване на разнообразни спортове. Естествено обаче идва въпросът защо това се отразява по-негативно на момичетата, отколкото на момчетата?

Проучването анализира данни за едно репрезентативно училище в София като се фокусира върху използването на спортните съоръжения от ученици от различни възрастови групи и общото състояние на спортната база. Целта е да се установи основните тенденции относно участието на учениците в спортните дейности от перспективата на пола и да се направят препоръки.

Традиционно в детската градина децата имат възможност да наблюдават поведенчески и ролеви модел, характерен  само за женския пол. Стереотипите за избор на женска и мъжка професия определят преподавателски състав, състоящ се от почти 100% жени. Поради ниското заплащане и имидж на професията в обществото, тя не е атрактивна дори за току-що завършилите студенти, а особено за тези с разнообразна квалификация като чужди езици, изкуства или психология.

Общинските детски градини предлагат ограничен брой допълнителни занимания за децата като музика, изкуства и английски език, към които се проявява голям интерес от родителите. Понастоящем външни преподаватели по езици и изкуства отговорят на това търсене и услугите им  се заплащат допълнително от родителите. От друга страна, всички студенти от педагогически специалности преминават през последната година от обучението си задължителен педагогически стаж.

Бяха проведени три паралелни проучвания - две в София и едно в Пловдив - сред студенти от различни специалности в четири висши учебни заведения, с които се изследваха нагласите на студентите мъже и жени относно: (i) интереса им към работа с възрастовата група 3-5 години; (ii) желанието да проведат стажа си в детска градина; и (iii) ) интерес към разработване на тема за дипломна (курсова) работа, свързана с изследване на поведението на децата в детската градина.

В последните години вандалските прояви и особено рисуването на графити по паметниците на културата беше идентифициран като проблем както за местните власти, така и за полицията във Велико Търново - туристически град с 865 паметници на културата с национално значение. Вандалските прояви нанасят вреди върху паметниците, влияят негативно върху имиджа на града и създават чувството, че тези места биха могли да се възприемат като рискови от гражданите и туристите, тъй като събиращите се там младежки групи често имат асоциално поведение. Но как това поведение влияе върху мъжете и жените в града?. 

С проучването се изследва потенциалната недостъпност до местата с паметници във Велико Търново през тъмната част на денонощието за гражданите и туристите, и особено за жените, и да установи нивото на обществена нетърпимост към вандалското отношение към културните и исторически паметници на града.

Общината е основен доставчик на извънкласни и извънучилищни дейности в образователните институции. Необходимите средства за осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности в образователните институции, се осигуряват главно чрез програми за външно финансиране, по които кандидатстват училищата в партньорство с Общината. Но доколко тези програми са чувствителни към пола и как това рефлектира в проектните предложения при избора на дейности и при оценката на постигнатите резултати?

Проучването разглежда през призмата на пола изискванията по насоките за кандидатстване и проектите, по които Столична община е кандидатствала в партньорство с училища през 2007 г. по две програми на Министерство на образованието и науката. Целта на проучването бе да направи анализ от гледна точка на пола установи дали в изискванията е заложен принципа на равнопоставеност на половете и как те се прилагат чрез критериите да избор на извънкласни и извънучилищни дейности, както и да определи факторите/ресурсите за избора на дейностите.