Уважаеми гости,

Уважаеми колежки и колеги, съмишленички и съмишленици, приятелки и приятели,

Позволете ми макар и ден по-късно да поздравя всички с Международния ден на жената. Демократичната общност по целия свят отбелязва този честван от 1975 г. под егидата на ООН ден преди всичко като специален повод за жените по цял свят да изразят своята ясна и категорична воля за пълно упражняване на техните човешки и политически, икономически и социални права, за социална справедливост и просперитет и да демонстрират солидарността си с всички жени по света, които се борят срещу насилието, бедността, накърняването на човешките им права, дискриминацията на основата на пола. Всъщност това, което всички ние, тук присъстващи, правим в една или друга степен всеки ден.

Позволете ми също така да ви благодаря от името на Центъра за изследвания и политики за жените (ЦИПЖ), че за пореден девети път се отзовахте на поканата ни да участвате в Националната годишна среща на неправителствените организации в България, ангажирани с проблемите на жените и равнопоставеността на половете. Макар че всяка година се колебаем дали да продължим с организирането й по много очевидни финансови причини и затруднения, каквито изпитват повечето НПО в България, продължаваме с тази инициатива, защото сме твърдо убедени в необходимостта от форум, който да бъде онзи коректив, който да допринася за по-адекватно на нуждите на хората на България законодателство и развитие. Тъй като днес ще говорим за или против определени законодателни промени, което в една или друга степен се възприема като политическа дейност, бих искала да уверя всички тук присъстващи, че тазгодишната ни среща не се финансира от нито един нито външен, нито национален донор. Средствата за нея са изцяло от собствени приходи на ЦИПЖ от нашата консултантска и експертна дейност и от продажбата на книги.

Позволете ми сега да направя и една бегла равносметка. На миналогодишната среща приехме призив за приемане на Закон за равните възможности на жените и мъжете, за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и предложения за промени в Семейния кодекс относно уреждането на личните отношения на децата и родителите при развод. Както вече ви е известно, през 2006 г. от Министерството на труда и социалната политика беше разработен проект за Закон за равните възможности за жените и мъжете, който засега е обсъден в няколко парламентарни комисии и върнат за доработване на министерството. Информация за хода на обсъжданията и работата по този законопроект сме се старали редовно да предоставяме на потребителите на нашия сайт (който също в 80% е резултат на нашия доброволен труд), както и в по-големи подробности на организациите, които ЦИПЖ представлява в Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет. Изготването и работата по този законопроект ще бъде тема на дискусията ни днес в първия дискусионен форум. През 2006 г. след нашата годишна среща Народното събрание ратифицира и обнародва Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, което дава възможност за подаване на индивидуални жалби във връзка с актове на дискриминация на основата на пола. Предложените от миналогодишната среща промени в Семейния кодекс са включени като разпоредби в проекта за нов Семеен кодекс. Мисля, че всички трябва да бъдем доволни, че нашият призив, в една или друга степен, е бил взет предвид в законодателната инициатива на изпълнителната власт и в дейността на законодателния орган – парламента у нас.

Днес сме подготвили пак проект за призив към законодателната и изпълнителната власт у нас, който ще бъде обсъден в работната сесия на нашата годишна среща и който съдържа конкретни предложения относно текущи или предстоящи законодателни намерения на изпълнителната и законодателната власт в сферата на равнопоставеността на половете или с определено въздействие в тази област, които смятаме за наложителни да обсъдим. Моля всички онези от вас, които не са се регистрирали електронно на нашия сайт или не са го направили сега при откриването на срещата, да го направят, ако искат по-късно да получат по електронен или друг път текста на изработения, обсъден и гласуван днес текст на призива, за да се присъединят към него, ако имат желание в рамките на следващата седмица, за да можем да представим на институциите у нас исканията на максимално голям брой организации и лица, които подкрепят един или друг вид законодателни инициативи.

Темата на тазгодишната ни среща „Отговаря ли законодателният процес на дневния ред на българските жени?” днес, поне лично на мен, ми се струва още по-актуална и наложителна с оглед събитията от последната седмица. Призивите за приемане на закон за забрана на абортите, макар и още спорадични, будят тревога. На фона на общото за нашето общество разбиране, че жените и мъжете са напълно равни във всичко и че за жените съществуват дори привилегии, схващания, с които ние с вас се сблъскваме всеки ден и които трябва да преодоляваме и да убеждаваме нашите събеседници – политици, администрация, граждани, журналисти и др. – че правата на жените не означават „заемане” от правата или нарушаване на правата на мъжете, схващанията, че всеки апел за спазване на женските човешки права се смята като акт на дискриминация на мъжете и др. подобни, настъплението срещу това, което е изконно право на жените да решават как да постъпят с тялото си, е повече от тревожно. Нашето общество през последните 15 години спокойно прие, че женското тяло помага на търговията и продажбите на пици, автомобили, туристически маршрути, вестници и др., а че и самото то се превръща за продан. Свидетелство за това са нарасналите дела за трафик с цел сексуална експлоатация, промените в законодателството, които като че ли повече помагат на сводниците, отколкото на жертвите. И за това ще говорим днес във втория дискусионен панел. Повдигането на въпроса за забрана на аборта под предлог, че абортът е убийство, че е неморален, че се отразява негативно на демографския прираст, е само още един опит за контрол на жените, който се прави под благовиден предлог и с добри намерения. Отговор на това би била още по-добра работа за сексуално образоване на младите, за възпитаване на разбиране какво представлява семейното планиране, за просвета за методите и средствата за предпазване от нежелана бременност не чрез аборт, а по друг по-цивилизован и предпазващ здравето и на жените, и на мъжете начин.

Има и още нещо. Очевидно дискусиите, които пряко или косвено ще засягат правата или положението на половете, не само ще намаляват,  защото всички проблеми са решени, а ще се увеличават, именно защото много проблеми не са решени. За съжаление, нито политиците, нито институциите, нито обществото у нас са готови за такъв дебат. Повод за това ми дава и вчерашната декларация на Народното събрание по повод Международния ден на жените. Тези от вас, които са прочели декларацията, не могат да не бъдат зарадвани, че Народното събрание излезе с официален документ по повод Международния ден на жените, което е практика за много международни институции и парламенти на страните членки на ЕС, но което се случва за пръв път у нас. Аз лично се радвам на това събитие, макар че текстът на декларацията звучи в реториката на 50-те години и пак прави акцент единствено и само върху функциите на жената като майка. Като че ли нашите политици се притесняват да говорят за женски права, за интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички законодателни инициативи, политики и програми, което е основна препоръка и на ООН, и на ЕС. Затова може би и опозицията реагира негативно на декларацията, но вместо да я заклеймява, можеше да даде свои препоръки за промяна на текста й с друг акцент. Очевидно е, че има още много какво да се работи в тази област.

Затова и ние днес стартираме, обявена още преди две години на предишна наша годишна среща, дарителска кампания за енциклопедичен сборник, условно наречен „100-те българки”, който ще отразява именно стремежа на българските жени да се преборят за политически, икономически и социални права, да получат мястото в обществото, което заслужават, да могат пълноценно да развиват своите дарби и таланти в полза на цялото общество, а не да бъдат смятани само за домакини и майки. Моля всички, които желаят, да се включат в тази инициатива.

Благодаря ви за вниманието, желая на всички спорна работа днес.