Политиката на българската държава по равнопоставеността на половете на пазара на труда е заложена в Стратегията по заетостта 2004 – 2010 г и ежегодно се отразява в Националните планове за действие по заетостта (от 2001 г. насам). Тя е съобразена с Европейската стратегия по заетостта и Стратегията за равнопоставеност на половете (2001 – 2005), които имат за цел създаване на условия за равни възможности на мъжете и жените и еднаквото им  третиране на пазара на труда. Усилията са насочени  към намаляване на различията в заетостта чрез създаване на улеснения при съвместяване на семейния с професионалния живот с въвеждане на нови и подобрени форми за грижи за децата и семейството.Планът за действие по заетостта за 2006 г. се основава на новите насоки по заетостта 2005 – 2008 г. на Европейската комисия, част от Интегрираните насоки за растеж и работни места (2005 – 2008 г.).

Стратегията по заетостта определя жените като рискова група на пазара на труда. Обръща се специално внимание на необходимостта от развитието на политики за осигуряване на равни възможности на всички социални групи на пазара на труда, които да им дадат лесен и свободен достъп до него. Тя отчита събраната информация за състоянието и развитието на заетостта от последното десетилетие. Данните сочат постоянно неравенство в разпределението на безработицата за социално-демографските групи. Групата на младите хора, завършилите средно образование или по-ниска образователна степен, жените и хората над 50-годишна възраст са постоянно засегнати от безработица. Жените се определят като рискова група на пазара на труда. Подробният анализ, направен в Стратегията, посочва като извод, че неравенството не се създава само въз основа на базови показатели за участието в работната сила за заетост и безработица. Жените са по-голямата част от безработните и това се обяснява с факта, че жените в активна трудова възраст са демографски повече от мъжете. От друга страна, по-ниското средно ниво на заплащане на жените се обяснява с факта, че те работят основно в традиционно по-слабо заплатените  отрасли като текстилната и шивашката индустрия, образованието и др. Като причина се посочват и предпочитанията на работодателите да наемат мъже на по-високо платени длъжности. Според Стратегията по-значителни различия между двата пола се наблюдават при коефициента на заетост. Разлика между половете съществува и по отношение на нивото на доходите, но тя е сравнима с тази в държавите от ЕС.

Стратегията по заетостта посочва като въпрос от първостепенно значение реинтеграцията и преодоляването на социална изолация на определени лица и социални групи, които не са част от работната сила. Освен това в нея се отбелязва, че решението на този остър проблем изисква изработването и прилагането на мерки и програми, насочени към съвместяване на работата и семейния живот, които да насърчават икономическата активност на жените. Срокът за изпълнение на тази задача е 2010 г.

Стратегията по заетостта обръща специално внимание на необходимостта от развитието на политики за осигуряване на равни възможности на всички социални групи на пазара на труда, които да им дадат лесен и свободен достъп до него. Постигането на равнопоставеност се цели с две основни групи мерки:

• Общи мерки, насочени към създаване на законодателна, институционална и ресурсна основа, гарантираща равните възможности на отделните социални групи;
• Специфични мерки по отделни социални групи, за които се предполага известна неравнопоставеност на пазара на труда по отношение на останалите лица. 

Общите мерки включват дейности, насочени към създаване на законодателна, институционална и ресурсна основа, гарантираща равните възможности на отделните социални групи:

Информационно осигуряване (срок 2007 г.)

• осигуряване на информационната обезпеченост на управлението за състоянието и перспективите на пазара на труда по отношение на равнопоставеността на половете;
• набелязване на мерки за подобряване на националната статистика в частта й за пазара на труда и предоставяне на данни в необходимите разрези по пол, степен на трудоспособност и др.;
• създаване на система от показатели, позволяваща проследяването на състоянието и тенденциите по отношение равнопоставеността на отделните социални групи;
• съставяне на програма за провеждане на емпирични проучвания с подкрепата на неправителствени организации за наличието на дискриминация на пазара на труда по отношение на: еднаквото представяне на социалните групи в управлението;  еднаквото представяне на социалните групи във всички отрасли и сектори на икономиката; несъответствие в равнището на заетост и на безработица между отделни социални групи; несъответствие в равнището на заплащане между отделните социални групи.

Институционална уредба (срок 2007 г.)

• реализиране на законовите изисквания, гарантиращи премахването на възможностите за дискриминация по отношение на заетостта и разработване на подходящи механизми за насърчаване на равните възможности на жените и мъжете и на други социални групи;
• изменения на законодателството за синхронизирането му с европейското по отношение на гъвкавите форми на заетост (на непълен работен ден; споделена заетост; на срочен трудов договор, вкл. сезонна заетост; на гъвкаво работно време със седмично/месечно отчитане; заетост за извършването на определена работа).

Оценка на въздействието на дадена политика върху двата пола и прилагане на общоприложимата политика за равнопоставеност на половете (gender mainstreaming), срок 2010 г.

• изграждане на национален механизъм – цялостна институционална рамка за равнопоставеност между мъжете и жените, което включва формулирането и провеждането на национална политика по отношение на равенството между половете;
• определяне на отговорни служители (т.н. фокусни точки) във всички звена на централната администрация;
• изграждане на консултативни органи с участие на неправителствени организации и социалните партньори;
• обучение за провеждане на джендър мейнстрийминг;
• прилагане на временни насърчителни мерки за групи в риск. 

Специфичните мерки за повишаване на равнопоставеността на пазара на труда се основават на налични изследвания, показващи известна неравнопоставеност на жените. Целта на изследванията е да се посочат по-конкретни мерки за отстраняване на проявилите се несъответствия и увеличаване на  шансовете за намиране на работа. Специфичните мерки включват:

• разработване на стратегия за по-добро съвместяване на работа и семеен живот, включваща въвеждане на родителски отпуск за деца до 7-годишна възраст (Според новоприетата разпоредба на чл.167а от Кодекса на труда родителският отпуск е за отглеждане на дете до навършването на осмата му година);
• въвеждане на по-гъвкави форми на заетост на майки с деца до 7 години като се въведе диференциране според възрастта на децата;
• гарантиране и съблюдаване на социалната сигурност на бременни жени и майки с деца до 3-годишна възраст – изграждане на система за грижи при отглеждане на деца;
• анализ на състоянието и набелязване на мерки за подобряване на социалната инфраструктура за отглеждане и възпитание на деца до 6 години.

Стратегията по заетостта също така посочва отговорните институции и организации за постигане на равенство между половете – Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национален съвет за тристранно сътрудничество, Национален съвет за насърчаване на заетостта към Министъра на труда и социалната политика, Национален консултативен съвет за професионална квалификация на работната сила и Консултативна комисия за равни възможности на мъжете и жените, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национален осигурителен институт, организации на работодателите, организациите на работниците и служителите, неправителствени организации.

Националните планове за действие по заетостта се разработват ежегодно от Министерство на труда и социалната политика на основата на Стратегията по заетостта и се приемат с решение на Министерски съвет. Те отразяват не само Стратегията по заетостта, но и натрупания опит от плановете за предходните години и включват доклад за изпълнението на плановете от предходните години. Плановете за действие включват мерки и дейности, които целят увеличаване на равнището на заетост на жените и преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете. 

Националните планове за действие по заетостта очертават макроикономическата и социална рамка на перспективите за развитие на пазара на труда. Те целят увеличаване на равнището на заетост на жените и подобряване на качеството на заетостта, както и насърчаване на икономическата активност на жените  за преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжетел Плановете се основават на разбирането, че равнопоставеността на мъжете и жените изисква равното участие на мъжете и жените в икономиката, във взимането на решения, в културния и социален живот. С плановете се определят проектите, програмите и мерките, които ще бъдат реализирани, техните задачи, целеви групи, финансиране, очаквани резултати.

Постигането на равнопоставеност се цели с две основни групи мерки:

• Общи мерки (т.н. джендър мейнстрийминг), които включват създаване на законодателна, институционална и ресурсна основа за гарантиране на равните възможности на мъжете и жените. Прилагането на мейнстрийминг подхода изисква изграждане на национален механизъм, т.е. изграждане на цялостна институционална рамка за равнопоставеността на мъжете и жените, което включва и формулирането и провеждането на национална политика по отношение на равенството, както и определяне на отговорни служители (фокусни точки) във всички отговорни институции. Този подход е насочен към оценка на политиката, като се отчитат на всеки етап последиците и въздействието, което би имала каквато и да е мярка на пазара на труда върху положението на мъжете и жените и се цели постигане на равнопоставеност на представителите на двата пола.
• Специфични мерки, които се изразяват в предприемане на временни насърчителни действия в допълнение към джендър мейнстрийминга за премахване на известна неравнопоставеност на мъжете и жените на пазара на труда. Временните насърчителни мерки са насочени към отстраняване на съществуващи несъответствия в равните възможности за достъп до трудова заетост и намаляване на различията по отношение на заплащане, условия на труд, възможности за професионално израстване. Такива са мерките при оказване на помощ при съвместяването на работата и семейният живот, по-добра грижа за децата, увеличаване на интеграцията на жените в икономическия живот и достъпа им до информация и технологии.

Преглед на мерките за насърчаване равнопоставеността на жените и мъжете на пазара на труда, заложени в Стратегията по заетостта и Националните планове за действие по заетостта, можете да намерите във втория доклад "Равни възможности за жените и мъжете: Мониторинг на законодателството и практиката в новите страни-членки и кандидат-членките на ЕС”.

Последна актуализация: 22.02.2007 г.