Красимира Даскалова, Софийски университет

“Св. Климент Охридски”, Философски факултет

Днес Австралия е една от най-мултикултуралните нации в света. Според официалните документи, а и според публикациите на австралийските историци, австралийската емиграционна политика е толерантна към всички, но тази расово неспецифична и мултикултурална политика е твърде ново завоевание за австралийската демокрация и моят скромен опит поне сочи, че тя не винаги е следвана докрай. Няма да се спирам тук на унизителните въпроси от апликацията за получаване на австралийска виза, разработени специално за българските граждани, на които трябваше да отговарям и представя в посолството в Атина; нито пък ще разказвам подробности от покъртителната история и отчаяните усилия на една 70-годишна жена (вдовица от много години), чиято единствена дъщеря живее в Австралия, да получи разрешение и замине при най-близките си хора...

Негативните емоции около получаването на заветната австралийска виза поразбудиха стари горчиви спомени около предшенгенските ни пътувания, но не можаха да помрачат еуфорията около заминаването за “down under” (популярно название на Австралия).

Целта на австралийското пътуване бе участието ми в Двадесетия световен конгрес на историческите науки, който се състоя между 3 и 9 юли 2005 г. в университета на Нов Южен Уелс, Сидни. Конгресът в Сидни бе първият юбилеен когрес, който се проведе на място извън Северното полукълбо, и само третият в рамките на едно цяло столетие, който се състоя извън Европа. Това е знак за желанието на историците да превърнат този световен форум в една истински глобална организация.

Конгресът бе организиран около три основни теми (І. Човечеството и природата в историята с акцент върху историята на екологията, ІІ. Мит и история и ІІІ. Война, мир, общество и международният ред в историята), с двадесет и шест специализирани сесии и двадесет кръгли маси. Много международни исторически общества/асоциации/федерации, присъединени към този световен форум, проведоха свои конференции в рамките на конгреса: Международната федерация за изследвания върху историята на жените, Международната асоциация за изследване на Югоизточна Европа, Асоциацията за съвременна европейска история, Асоциацията за икономическа история, Асоциацията за византийски изследвания, Международната комисия за социална история, Комисията за историческа демография, за история на образованието, за еврейски изследвания, за изследване на кръстоносните походи и Латинския изток, Комитетът за история на Втората световна война, Комисията за изследване на Студената война, за история на Руската революция, за история на пътешествията и туризма, за морска история.

Моята презентация, посветена на няколкогодишната ми работа върху “Биографичен речник на женските движения и феминизмите в Централна, Източна и Югоизточна Европа, ХІХ – ХХ век” (съвместно с Франциска де Хаан от Централноевропейският университет в Будапеща), който ще бъде публикуван от ЦЕУ Прес-Будапеща през октомври 2005 г., бе в рамките на двудневната конференцията (8-9 юли) на вече споменатата Международна федерация за изследвания върху историята на жените (International Federation for Research in Women’s History, IFRWH). Проблемите, които бяха дискутирани на конференцията, гравитираха около няколко големи теми: “Жените и световната история: перспективи от античността и модерността”, “Национални историографии, пол и жени”, “Феминизъм, феминистка теория и история”, “Пол, колективна памет и (де)канонизация”,” История на женските движения”, “Гражданство и модерност” и “Власт и пол”.

На конференцията бе взето решение следващата научна среща на федерацията да бъде проведена в София през август 2007 г.

Международната федерация за изследвания върху историята на жените е създадена през 1987 г., а през 1989 г. организира първата си голяма проява в международния конферентен център в Беладжо, Италия. “Новата вълна” на историята на жените, която започва през 70-те години на ХХ век, е повлияна от възраждането на женското движение в Западна Европа и Америка в края на 60-те години. Почти всички историци (жени и мъже), работили върху този въпрос, отчитат изключително благотворното влияние на феминизмите и съвременното женско движение върху развитието на полето на историята на жените и пола. В началото федерацията за историята на жените обединява исторички от няколко западноевропейски страни и САЩ. Днес тя включва изследователки от 35 страни в света между които Аржентина, Австралия, България (от 1995 г.), Канада, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Мексико, Холандия, Норвегия, Швеция, Испания, Швейцария, Турция, Великобритания, САЩ, Италия и др. Първа президентка на федерацията е проф. Ида Блом (1989-1995) от университета на Берген, Норвегия. Следват проф. Патриша Гримшау (1995-2000) от Австралия и Мери О’Дауд (2000-2005) от Северна Ирландия. Първата голяма публикация, резултат от дейността на федерацията, е томът, озаглавен “Писането на историята на жените: международни перспективи” (“Writing Women’s History: International Perspectives”, 1991) и публикуван под редакцията на световноизвестните исторички Карен Офън, Рут Р. Пиърсън и Джейн Рендал.

Участието ми в Световния конгрес по история и конференцията на Международната федерация за изследвания върху историята на жените не би било възможно без финансовата подкрепа на Философски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Центъра за изследвания и политики за жените, които покриха пътните разноски до Сидни.