Даниела Добрева

Казваш, че ме познаваш. Не, приятелко, едва ли ти е известно за мен нещо повече от името ми и че съм ромка. Да, расла съм пред очите ти, но ти виждаше само промените във външността ми, но какво ставаше вътре в мен – не си се и досещала.

Сега искаш да ти разкажа нещо за себе си?!

Добре, щом имаш време – слушай:

Възрастта ми знаеш – на 26 години съм. Външността ми много хора оприличават с тази на Йордан-Йовковата Божура. Помниш ли: “очи черни – като зърната на бъз”, “косата, къдрава и лъскава”, “кожата, като залята с гледж”, “снагата, разцъфнала като дива шипка”...Е, да, хубаво ми е като ми кажат, че съм красива. Та на коя жена не й е приятно?! Но в юношеските си години бях само високо, източило се слабо момиче с дълги ръце и крака. Как страдах от присмеха в училище! Подиграваха ми се за тъмната кожа, за слабото ми тяло...Ромското у мен ми налагаше да стискам зъби и никому да не се оплаквам. Другите мислеха, че съм горделива, а никой не потърси път до сърцето ми. Бях самотна, но исках съучениците ми да знаят, че и ромите са хора с достойнство...А тогава дойде и първата любов. Сигурно се досещаш, че той беше красавецът в училище, в който всички момичета бяха влюбени. Харесвах го, но не се надявах, а той сам показа, че чувството му към е искрено. С нетърпения чаках срещите ни, вълнувах се, радвах се и цялото ми същество излъчваше щастие. Ромската ми кръв често се обаждаше и го ревнувах до полуда. Тогава диво плачех, но ревността ми беше безпочвена и скоро преминаваше като утринна роса. Приказна беше любовта ни, докато родителите ни не научиха за щастието ни. Да, правилно се досещаш, той не беше от “нашите”. Скандали, грозни думи...Той обаче беше смел до дързост и не ме изостави.Страх и сърцето ми плачеше, но той беше до мен. Достойнството ми не пострада – сложих си маска и изглеждах весела, напук на всички около мен.

Приказките на хората продължаваха...Родителите ми постоянно се канеха да ме спрат от училище и Аз реших да му кажа, че между нас всичко е свършило. Може би го направих от страх, не знам, но не исках да нараня родителите, жертвах любовта си.

Не плачи приятелко, аз запазих свидни спомени, той си тръгна от мен, казвайки: Обичам те...Пораснах в мъката си за дни. Помъдрях не за   годините си...

Завърших средното си образование и трябваше да стажувам в магазин за хранителни стоки. Собственичката познава семейството ми и нито за миг не се поколеба да ми даде работното място. Клиентите се стъписваха от тъмната ми кожа и заради произхода ми, сигурно са поставяли под съмнение честността ми. Усмивката ми, ослепителна и открита, ми спечели приятели. Бързо и възпитано обслужвах купувачите и не се отдръпвах, а напротив – нови клиенти започнаха да идват в магазина.

Но, избързах, не ти казах откъде сме близки със собственичката. Преди години тя и мъжът й се суетяха около повредената си кола. Ние, аз и родителите ми, случайно минавахме и баща ми спря, за да помогне. Двамата мъже дълго се мъчеха, а идваше буря. Минути преди да започне небесната стихия колата беше поправена. Семейството не намираше думи да изкаже благодарността си, защото мнозина техни познати са минали край тях и никой не е спрял. Ние, ромите единствени сме излезнали хора и сме помогнали.

Когато отидох на кандидат-студентски изпити, другите ме гледаха така, сякаш никога не са виждали девойка от ромски произход. Може би очакваха да съм мръсна и раздърпана. Вероятно си мислеха, че като в песните живеем в “разноцветнами шатрами”. Може ли толкова закостенели разбирания да имат млади хора? Та в махалата ни не всички имаме големи къщи, но всички са подредени с вкус и предлагат уют. Ако сме весели и шумни, то не е от невъзпитание, а защото сме с открити сърца. Гледаме хората в очите и няма от какво да се срамуваме. Като всяка млада жена и аз мечтая за дом и семейство. Преди това обаче, трябва да имам престижна професия. Знам, че всичко това се постига с труд. Упоритост и желание не ми липсват, защото знам колко високи са целите ми. Въпреки че при нас ромите се говори, че едно момиче, навършило 25 е стара мома, аз не мисля, че е така. Ще се боря за място под слънцето. Знай мила приятелко, че ще заслужа своето място – аз, младата ромска жена.