Основните принципи за равенство между жените и мъжете са заложени във Всеобщата декларация на ООН за правата на човека през 1948. Член 7 гласи: “Всички хора са равни пред закона и имат право, без никакви различия, на еднаква защита от закона. Всички имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация в противоречие с тази декларация и срещу каквото и да е подбуждане към такава дискриминация”. Въз основа на тази фундаментална разпоредба,  Обединените нации, Международна организация на труда и Съвета на Европа приемат многобройни международни документи за премахване на дискриминацията, всичките ратифицирани от Република България. 

България е поела стриктни ангажименти спрямо принципите и целите на последните документи, приети на Световните конференции на ООН за жените в: Мексико (1975), Копенхаген (1980), Найроби (1985), Пекин (1995).

Съгласно поетите ангажименти по основните международни инструменти, страната е задължена да се отчита пред специализираните органи в системата на ООН:

• пред Комитета за премахване всички форми на дискриминация по отношение на жените по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;
• пред Комитета за икономически, социални и културни права по Международния пакт за икономически, социални и културни права: Доклад за положението на жените в България и техните права в обществената сфера;
• пред Комитета за човешки права по Международния пакт за граждански и политически права .