Когато говорим за правата на човека, всъщност става дума за това, което имаме право да бъдем, да правим или да имаме.  Тези права ни защитават от хора, които биха могле да ни наранят. Повечето хора познават воите права - те знаят, че имат право да работят и да бъдат платени за труда си, да гласуват и да бъдат избирани. Но всъщност правата ни са много повече. А когато не ги познаваме, те могат да бъдат нарушени с дискриминация, нетолерантно отношение или робство.

Можеш да научиш кои са твоите права от един международен документ, наречен Всеобща декларация за правата на човека, създаден от Организацията на обединените нации след ужаса на Втората световна война, за да може всеки да знае какви са правата му, основани на свободата, справедливостта и мира. Прочети кои са твоите човешки права ТУК.

Децата също имат човешки права. Конвенцията за правата на детето посочва кои са те и как трябва държавите по света да ги спазват. Всяко дете трябва да знае своите права - прочети ги ТУК.

 ЖЕНИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА

Представи, че живееш преди 150 години и си момиче. За нас, момичетата, ще е по-лесно, но момчетата трябва да се напънат повече. Знаеш ли всъщност какво е означавало тогава да си момиче или жена? Смяташ ли, че жените са имали същите права като мъжете - например да учат, да работят, да наследяват имущество, да гласуват? Не е било така в много държави, включително и в България. Потърсихме какво за това пише в нашите учебници, но те ни казаха много - нито за времето преди 150 години и изобщо за миналото. Но добре, че сестрата на Дани учи история - тя ни помогна с малко повече информация. И ти можеш да я прочетеш ТУК.

 ВСЯКО ПРАВО Е ОБВЪРЗАНО СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Когато казваме, че всеки човек има права, трябва да сме наясно, че всеки човек има и задължението да уважава правата на останалите. Един известен съдия веднъж обяснил каква е връзката между правата и задълженията като казал: "Моето право да размахвам юмрука си свършва до върха на твоя нос". С други думи, човешките права не са безгранични.

Ние имаме права, но трябва да сме сигурни, че не нарушаваме правата на останалите хора. Правата и задълженията са като двете страни на една и съща монета. Те не могат да съществуват поотделно. Например, на моето право да изразявам свободно мнението си, противостои задължението ми да не наранявам останалите с думите си, да не лъжа и да не ги клеветя. На правото ми на образование, съответства задължението ми да не преча на съучениците ми да учат или на учителя да преподава урока.

 ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ЕЖЕДНЕВНИЯТ ЖИВОТ 

Представи си, че ти си от тази група хора, които не могат да се възползват от правата си. Не, не си мисли, че такива неща се случват само в бедните африкански страни. Нито пък, че правата на човека се отнасят само до "големите" неща в живота - свобода, равенство и т.н. Всъщност, те се отнасят най-вече до ежедневния ни живот. 

Например не можеш да ходиш на училище, защото семейството ти е бедно, имаш много братя и сестри, а някои трябва да помага в къщи. Или, че си момиче, а така ти се иска да играеш футбол и да си част от отбора. Майка ти и баща ти смятат, че си твърде малък/ка, за да участваш във вземането на семейните решения. Или, че си най-ниското момче в класа, което никога не вземат в отбора по баскетбол, дори да си бог на кошовете. Момчетата от по-горните класове те заплашват постоянно, викат ти „очилато магаре" и още какво ли не. Може да се случи на всеки нали?

Какво мислиш за подобни ситуации? Те нарушават ли твоите права? Провери своето мнение и отговори на въпросите за МОЗЪЧНА ГИМНАСТИКА.

Да, вярно е, че правата на човека са защитени със закони и конвенции, но всъщност съществуването им зависи най-вече от нас самите.

Затова е толкова важно да разбираме, че всички ние сме специални и уникални човешки същества и да уважаваме и спазваме правата на другите. Само тогава светът наистина ще стане едно по-добро място.

Модулът по равнопоставеност на половете за ученици е разработен по проект „Равнопоставени в училище - равнопоставени в живота", финансиран от Европейската младежка фондация към Съвета на Европа в рамките на Европейската младежка кампания за разнообразие, човешки права и активно участие „Всички различни, всички равни", дирекция „Култура и образование" на Столична община и собствени средства на Центъра за изследвания и политики за жените.