Във връзка с провеждането на редовното заседание на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет на 15. 12. 2006 г., на което се разгледа проект на Национален план за борба с дискриминацията  - 2007 г. Фондация "Център за изследвания и политики за жените" изпрати до отговорните институции следното становище:

Изх.№ 77/15.12.2006

До: 

Г-жа Емел Етем, Председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси 
Г-жа Мая Чолакова, Директор на дирекция „Етнически и демографски въпроси" към Министерския съвет 
Г-жа Лиля Абаджиева, Отдел „Равни възможности"

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:              ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ - 2007 Г.

Във връзка с провеждането на редовното заседание на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет на 15. 12. 2006 г., на което ще се разгледа проект на Национален план за борба с дискриминацията  - 2007 г. Фондация "Център за изследвания и политики за жените" изразява следното становище:

Приемането на национален план за борба с дискриминацията би могла да бъде положителна стъпка към планиране на действията на изпълнителната власт в сътрудничество с независимите държавни органи и НПО сектора за изпълнение на националната политика за борба с дискриминацията. Логично е планът да отразява приоритетите на националната политика и стратегия за борба с дискриминацията. Приемането на плана би следвало да е предшествано от приемането на такива стратегически документи, в които по ясен начин да са очертани приоритетите на политиката, да са посочени проблемните области и възможните решения, както и да е изразена волята за сътрудничество на изпълнителната власт с независимите органи и НПО сектора.

Настоящият проект не се базира на предварително разработена национална политика за борба с дискриминацията.  В него е заложена обща цел:  „полагане на основите на ефективна политика за превръщане на равното третиране и равните възможности за всички в ежедневие", което означава, че националният план се разработва, преди концепцията за национална политика в тази област. Поради това и остава неразбираемо как са определени проблемните области, в които е наложително предприемането на мерки и каква е целта на създаване на национален план за действие.

Специфичните цели, заложени в плана са напълно идентични с тези на Програмата на Европейската общност за борба с дискриминацията 2001 - 2006 г., приета с решение на Европейския съвет - 2000/750/ЕС и също не са аргументирани, поради което остава впечатлението, че са заимствани от нея, без да са взети предвид националните особености .

На базата на тези цели са определени и приоритети на плана, но тъй като предварително не е очертана необходимостта от приемането му  и сферите на политика, в които се налага предприемането на мерки за борба с дискриминацията, характерът на посочените мерки, които националният план предвижда, остава неясен, а тяхната  хронология нелогична.

Логиката на подреждане на мерките в националния план във времето и по месеци в годината, следва да започне с изработване на критериите за мониторинг на посочените области и то в случай, че предварително бъде обоснован изборът на тези области. След изработване на критериите за мониторинг следва той да бъде проведен и едва след това резултатите да бъдат използвани за създаване на национални бази данни, а след това да се планира провеждането на обучения за задължените субекти и защитените лица. В противен случай изборът на определени категории задължени лица и области, в които мерки следва да бъдат приложени, остава недостатъчно изяснен и аргументиран.  Във връзка с казаното по-горе и с оглед на по-голямата прецизност на проекта, екипът на ЦИПЖ смята, че е необходимо да се обърне внимание на следните въпроси:

1. Повечето от сроковете за изпълнение на мерките са определени към дата 30.12.2007 г. при условие, че изпълнението на едни мерки зависи от други. Пример: Изработването на критериите за тематичните мониторинги по т. 6 следва да предхожда провеждането на самите мониторинги, а те от своя страна да предхождат мерките по т. 5, които са насочени към включване на резултатите от мониторингите в националните бази данни.
2. 2. Ресурсната обезпеченост на националния план изглежда твърде неопределена. Посочени са общи формулировки от типа „в рамките на бюджета на...съответната институция или орган", външни донори и програма „Прогрес" на Европейската комисия. Посочването на програма „Прогрес" като източник на финансиране е възможност, която би могла да се осъществи, но все пак кандидатстването за финансиране по програмата изисква изготвяне на конкретни проекти и одобряването им.
3. 3. НПО са посочени като отговорни субекти, съвместно с НССЕДВ, МВР и КЗД в мерки 6.8. и 6.11., но средствата, планирани за изпълнението на съответните дейности, са в рамките на бюджета на институциите и финансиране от външни донори. Означава ли това, че ще се търси помощ за съфинансиране на мерките от НПО и по какви критерии ще бъдат избрани НПО-та и ще се преценява капацитетът им да осъществят мерките?
4. 4. Как ще се осъществява координацията между отговорните институции и коя от тях ще бъде отговорна за отчитането на националния план и защо?
5. 5. Някои от мерките са формулирани много общо и не дават яснота за целта, която следва да бъде постигната с прилагането им. Например, не е ясно каква е целта на мярка 2.8: „Да се предложат мерки, съгласно чл. 12 и чл. 13 от Директивите за равенство на ЕС" (за кои директиви става въпрос?) и създаване на ad-hoc Консултативен съвет, както и на мярка 2.11: "Изпълнение на задължението на България по чл. 4, ал. 1 от Конвенцията срещу изтезанията на ООН за криминализиране на всички актове на изтезание" ?
6. 6. Други мерки като „Създаване на неформална мрежа на журналисти и медии, ангажирани с инициативата", където са посочени като отговорни институции НССЕДВ, ДЕДВ, будят недоумение за реалистичното им изпълнение.

В заключение, Център за изследвания и политики за жените изразява мнението, че  неправителствените организации имат готовност да работят по разработване на националния план за борба с дискриминацията. Необходимо е, обаче, предварителни консултации с тях да бъдат проведени както по определяне на целите и задачите на плана, така и по мерките за осъществяването им с цел прозрачност на процеса и с оглед на осъществимостта на плана. Темата е сериозна и подходът за изработването му изисква НПО секторът да бъде включен на най-ранен етап с цел избягване на неясноти относно привличането му като изпълнител на мерките. Националният план следва да определя ясно отговорностите на институциите и НПО сектора и да бъде предварително определена процедура за отчитането и контрола по изпълнението му.