Център за изследвания и политики за жените » Библиотека » Международни инструменти по правата на човека

Изменена и допълнена от Протокол № 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи №4, 6 и 7

Секретариат на Европейския съд по правата на човека

Текстът на Конвенцията е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 3 (ETS № 45), който влезе в сила на 21 септември 1970 г., на Протокол № 5 (ETS № 55), който влезе в сила на 20 декември 1971 г., и на Протокол № 8 (ETS № 118), който влезе в сила на 1 януари 1990 г., и включва също текста на Протокол № 2 (ETS № 44), който, съгласно своя член 5 алинея 3, е интегрална част от Конвенцията от влизането си в сила на 21 септември 1970 г. Всички разпоредби, които са били видоизменени или добавени от тези протоколи, се заместват от Протокол № 11 от датата на неговото влизане в сила на 1 ноември 1998 г. От тази дата Протокол № 9 (ETS № 140), който влезе в сила на 1 октомври 1994 г. се отменя.

Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа,

вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година;

вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;

имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;

решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона. да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,

Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част1 на тази Конвенция.

1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

с) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.

Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.

Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или и принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. За целите па този член не представлява "принудителен или задължителен труд":

a) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;

b) всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;

с) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;

d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случай и по реда, предвидени от закона:

а) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;

b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;

с) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление,'

d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

е) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиране.

2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1(с) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има изпълняемо право на обезщетение.

1. Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права².

a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;

с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;

d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;

е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.

Право на зачитане на личния и семейния живот

1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и па репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.

Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.

Право на ефективни правни средства за защита

Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи с съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.

2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (т. 1) и 7.

3. Всяка от Високодоговарящите страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази Конвенция в пълния им обем.

Ограничения за политическата дейност на чужденците

Никоя от разпоредбите на членове 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.

Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата п свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.

Обхват на допустимите ограничения на правата

Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.

ЧАСТ ІІ³ - Европейският съд по правата па човека

За да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите страни съгласно Конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-долу "Съдът". Той е постоянно действуващ.

Съдът се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на Високодоговарящите страни.

1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.

2. Съдиите заседават в Съда в лично качество.

3. За срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост, безпристрастност или за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с прилагането на тази алинея, се решава от Съда.

1. Съдиите за всяка Високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинство от подадените гласове от списък от трима кандидати, определени от Високодоговарящата страна.

2. Същата процедура се прилага за попълване на Съда при присъединяване на нова Високодоговаряща страна, както и за попълване на овакантени места.

1. Съдиите се избират за срок от шест години. Те подлежат на преизбиране. Срокът на мандата на половината от избраните на първите избори съдии обаче изтича след три години.

2. Съдиите, срокът на чиито мандат изтича в края на първоначалния период от три години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след техния избор.

3. С цел да се осигури, доколкото е възможно, обновяването на половината от съдиите на всеки три години, Парламентарната асамблея може да реши, преди произвеждането на поредните избор, срокът на мандата на един или на повече съдии, които предстои да бъдат избрани, да не бъде шест, но не повече от девет и не по-малко от три години.

4. Когато става въпрос за повече от един мандат и Парламентарната асамблея прилага предходната алинея, разпределението на мандатите се извършва с теглене на жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след избора.

5. Съдия, избран да замести друг съдия преди изтичане на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.

6. Мандатът на съдиите изтича при навършване на 70 години.

7. Съдиите изпълняват длъжността си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, които вече са започнали да разглеждат.

Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии не решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.

Съдът разполага с регистратура, чиито функции и устройство се определят от правилника на Съда. Съдът се подпомага от юридически секретари.

а) избира свой председател и един или двама заместник-председатели за срок от три години; те могат да бъдат преизбрани;

b) създава камари, съставени за определен срок;

с) избира председатели на камарите на Съда; те могат да бъдат преизбирани;

е) избира завеждащия регистратурата и един или няколко негови заместници.

1. За разглеждане на заведените дела Съдът заседава в комитети от трима съдии, в камари от седем съдии и в Голяма камара от седемнадесет съдии. Камарите създават комитети за определен срок.

2. Като ех officio член на камара или на Голямата камара заседава съдията, избран от името на държавата страна по производството, или ако няма такъв или той не е в състояние да участвува, лице по неин избор, което заседава в качеството на съдия.

3. Членове на Голямата камара са и председателят на Съда, заместник-председателите, председателите на камарите и други съдии, избрани в съответствие с правилника на Съда. Когато делото е отнесено в Голямата камара на основание член 43, никой съдия от камарата, произнесла решението, не участвува в Голямата камара, с изключение на председателя на камарата и на съдията, заседавал от името на заинтересуваната държава.

Декларация на комитетите за недопустимост

Комитетът може с единодушие да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, когато такова решение може да бъде взето без допълнително разглеждане. Решението е окончателно.

Решения на камарите по допустимостта и по същество

1. Ако не е било взето решение по член 28, една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени съгласно член 34.

2. Една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание член 33.

3. Решението по допустимостта се взема отделно, овен ако по изключение Съдът не постанови друго.

Отказ от компетентност в полза на Голямата камара

Когато висящо дело в някоя камара повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването на Конвенцията или на протоколите към нея, или когато решаването на даден въпрос от камара може да доведе до противоречие с предходно решение на Съда, камарата може, по всяко време преди да е постановила решението, да предостави разглеждането на делото на Голямата камара, освен ако някоя от страните по делото не възрази.

а) се произнася по жалби, подадени на основание член 33 или член 34. когато делото й е предоставено от дадена камара на основание член 30 или е отнесено пред нея на основание член 43;

b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание член 47.

1. Юрисдикцията на Съда обхваща всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени към него съгласно членове 33, 34 и 47.

2. В случай на възникване на спор относно юрисдикцията на Съда, той се решава от Съда.

Всяка Високодоговаряща страна може да сезира Съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на протоколите към нея, извършено от друга Високодоговаряща страна.

Съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни, на правата, провъзгласени в Конвенцията или в протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.

1. Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция.

2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание член 34, която е:

b) представлява по същество дело, вече разгледано от Съда или в хода на друга процедура на международно разглеждане или решаване на спорове и не съдържа нова информация, отнасяща се към това дело.

3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, която той сметне за несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на протоколите към нея, за явно необоснована и.ти представляваща злоупотреба с правото на жалба.

4. Съдът отхвърля всяка жалба, която той сметне за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.

1. По всяко дело пред една от камарите или пред Голямата камара всяка Високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподател, има право да представи писмени становища и да вземе участие в открито заседание.

2. Председателят на съда може, в интерес на справедливото правораздаване, да покани всяка Високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано лице, извън жалбоподателя, да представят писмени становища или да участват в откритите заседания.

1. На всеки етап от процедурата Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че:

а) ищецът няма намерение повече да я поддържа; или

с) по всяка друга причина, установена от Съда, по-нататъшното разглеждане па жалбата е неоправдано.

Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако зачитането на правата на човека, както те са определени в Конвенцията и протоколите към нея, налага това.

2. Съдът може да реши отново да включи дадена жалба в списъка, ако сметне, че обстоятелствата го оправдават.

Разглеждане на делото и процедура за приятелско споразумение

1. В случай че Съдът обяви дадена жалба за допустима, той:

а) продължава разглеждането на делото съвместно с представителите на страните и, ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създават всички необходими условия;

b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора, на основата на зачитане правата на човека, както те са определени в Конвенцията и в протоколите към нея.

2. Осъществяваната в съответствие с алинея 1b) процедура е поверителна.

В случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.

1. Заседанията са открити, освен ако Съдът в изключителни случаи не реши друго.

2. Депозираните в регистратурата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на Съда не реши друго.

Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение. Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.

Решенията на камарите стават окончателни в съответствие с разпоредбите на член 44, алинея 2.

1. В срок от три месеца след датата на решението на дадена камара всяка страна по делото може, в изключителни случаи, да поиска отнасяне на делото в Голямата камара.

2. Състав от петима съдии от Голямата камара приема молбата, ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването или прилагането на Конвенцията или на протоколите към нея, или пък съществен проблем от общ характер.

3. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, Голямата камара се произнася по делото с решение.

1. Решението на Голямата камара е окончателно.

2. Решението на дадена камара става окончателно:

а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде отнесено в Голямата камара, или

b) три месеца след датата на решението, ако не е поискано отнасяне на делото в Голямата камара; или

с) когато съставът на Голямата камара отхвърли молбата за отнасяне, подадена съгласно член 43.

1. Решенията и определенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, се мотивират.

2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части решението не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.

Задължителна сила и изпълнение на решенията

1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

1. По искане на Комитета на министрите Съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на Конвенцията и протоколите към нея.

2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обхвата на правата и свободите, определени в Част І на Конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от Съда или от Комитета на министрите в хода на производства, каквито могат да се образуват по Конвенцията.

3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от Съда се взема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават и Комитета.

Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетентност, както тя е определена в член 47.

1. Съвещателните мнения на Съда се мотивират.

2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части съвещателното мнение не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да излезе със свое особено мнение.

3. Съвещателните мнения на Съда се изпращат на Комитета на министрите.

Разходите на Съда се поемат от Съвета на Европа.

При изпълнение на своите функции съдиите се ползуват с привилегиите и имунитетите, предвидени в член 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този член.

При получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Високодоговаряща страна трябва да представи обяснение на начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията.

Гарантиране на съществуващите права на човека

Никоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от Високодоговарящи ге страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна.

Никоя разпоредба на тази Конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.

Отказ от други процедури за решаване на споровете

Високодоговарящите страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения, те няма да се ползват от други действуващи договори, споразумения или декларации, с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази Конвенция.

1.⁵При ратифицирането или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази Конвенция, при условието на алинея 4 на този член, се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.

2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Разпоредбите на тази Конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.

4.⁶ Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или други лица в съответствие с член 34 на тази Конвенция.

1. При подписването на тази Конвенция или при депозирането на ратификационния си документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията, в смисъл, че закон действуващ в този момент на нейна територия, съответствува на тази разпоредба. По силата на този член не се допускат резерви от общ характер.

2. Всяка резерва, направена в съответствие с настоящия член, трябва да съдържа кратко изложение съответния закон.

1.Високодоговаряща страна може да денонсира тази Конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която тази държава е станала страна по Конвенцията, и шест месеца от датата на нотифицирането на Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи страни.

2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща страна от задълженията й по тази Конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.

3. При същите условия престава да бъде страна по тази Конвенция всяка от Високодоговарящите страни, която престава да бъде член на Съвета на Европа.

4.⁸ Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на член 56.

1. Настоящата Конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази Конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.

3. По отношение на държавите, ратифицирали Конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.

Съставена в Рим на четвъртия ден на ноември 1950 година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази Конвенция.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Правителствата, подписали този Протокол като членове на Съвета на Европа,

решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи освен посочените вече в Част І на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., (по-нататък наричана "Конвенцията"),

Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.

Високодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.

При подписването или ратификацията на този Протокол или по всяко време след това всяка Високодоговаряща страна може да изпрати на Генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на настоящия Протокол по отношение на посочените в декларацията територии, за чиито международни отношения тя носи отговорност.

Всяка Високодоговаряща страна, изпратила декларация в съответствие с предходния параграф може впоследствие да изпраща нови декларации, изменящи условията на предходните декларации или прекратяващи прилагането на разпоредбите на този Протокол по отношение на която и да е територия.

Декларация, направена в съответствие с този член, се смята за направена в съответствие с т. 1 на член 56 на Конвенцията.

Високодоговарящите страни смятат разпоредбите на членове 1, 2, 3 и 4 на настоящия Протокол за допълнителни членове на Конвенцията, и всички нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

Този Протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали Конвенцията; той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на Конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ. По отношение на държавите, които са ратифицирали Протокола след неговото влизане в сила, той влиза в сила в деня на депозиране на съответния ратификационен документ.

Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който информира всички други членове на Съвета за всички държави, които са ратифицирали Протокола.

Съставен в Париж на 20 март 1952 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяко от подписалите правителства.

ЧЕТВЪРТИ ПР0ТОК0Л КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

относно признаването на някои права и свободи, освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол¹⁰

Правителствата, подписали този Протокол, членове на Съвета на Европа,

решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи, освен включените вече в Част 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана “Конвенцията") и в членове 1-3 на Първия протокол към Конвенцията, подписан в Париж на 20 март 1952 г.,

Никой не може да бъде лишен от свобода само поради невъзможност да изпълни договорно задължение.

1. Всеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.

2. Всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята.

3. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

4. Правата, признати в т. 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на общия интерес в едно демократично общество.

Забрана за експулсиране на собствените граждани

1. Никой не може да бъде експулсиран по силата на индивидуални или колективни мерки от територията на държавата, на която е гражданин.

2. Никой не може да бъде лишен от правото да влезе на територията на държавата. на която е гражданин.

Забрана за колективно експулсиране на чужденци

Колективното експулсиране на чужденци е забранено.

1. При подписването или ратификацията на този Протокол или по всяко време след това всяка Високодоговаряща страна може да изпрати на Генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на този Протокол по отношение на териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност.

2. Всяка Високодоговаряща страна, изпратила декларация в съответствие с предходната точка, може впоследствие да изпраща нови декларации, изменящи условията на предходните или прекратяващи прилагането на която и да е от разпоредбите на този Протокол по отношение на която и да е територия.

3.¹¹ Декларация, направена в съответствие с този член, се счита за направена в съответствие с т. 1 на член 56 на Конвенцията.

4. Територията на всяка държава, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на ратификация или приемане, и всяка територия, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на декларация, направена от съответната държава съгласно този член, се считат за отделни територии за целите на употребата на термина "територия на дадена държава" в членове 2 и 3.

5.¹² Всяка държава направила декларация в съответствие с алинея 1 или 2 на този член може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии за които се отнася декларацията че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица в съответствие с член 34 на Конвенцията във връзка с всички или с който и да било от членове 1-4 на този Протокол.

Високодоговарящите страни приемат разпоредбите на членове 1-5 на този Протокол за допълнителни членове на Конвенцията и всички останали нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

1. Този Протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали Конвенцията; той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на Конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на петия ратификационен документ. По отношение на държавите, които са ратифицирали Протокола след неговото влизане в сила, той влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

2. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който информира всички други членове на Съвета за всички държави, които са го ратифицирали.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.

Съставен в Страсбург на 16 септември 1963 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от подписалите държави.

ШЕСТИ ПР0ТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

относно промяната на смъртното наказание¹³

Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана Конвенцията),

считайки, че еволюцията, осъществена в някои от държавите-членки на Съвета на Европа, е израз на общата тенденция в полза на премахването на смъртното наказание,

Смъртното наказание се отменя. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.

Държавата може да предвижда в своето законодателство смъртно наказание за действия, извършени по време на война или на непосредствена опасност от война; това наказание се прилага само в случаите, определени в закона и в съответствие с неговите разпоредби. Държавата информира Генералния секретар на Съвета на Европа за съответните разпоредби на законодателството, отнасящо се до смъртното наказание.

Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този Протокол на основание член 15 от Конвенцията.

Не се допускат резерви по отношение на разпоредбите на този Протокол на основание член 57 от Конвенцията.

1. При подписване или депозиране на документите си за ратификация, приемане или утвърждаване всяка държава може да посочи териториите, по отношение на които се прилагат разпоредбите на този Протокол.

2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, изпратена на Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този Протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия в първия ден на месеца, който следва датата на получаване от Генералния секретар на съответната декларация.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена в частта й, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомяване на Генералния секретар. 0ттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, който следва датата па получаване на съответното уведомление от Генералния секретар.

Високодоговарящите страни възприемат разпоредбите на членове 1-5 на този Протокол за допълнителни членове на Конвенцията и всички останали нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

Този Протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали Конвенцията; той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Държава-членка на Съвета на Европа не може да ратифицира, приеме или одобри този Протокол, без да е ратифицирала или едновременно с това да ратифицира Конвенцията. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

1. Този Протокол влиза в сила в първия ден на месеца, който следва датата, на която пет от държавите членки на Съвета на Европа ще са станали страни по този Протокол в съответствие с разпоредбите на член 7.

2. По отношение на държава-членка, която впоследствие изрази съгласие да стане страна по този Протокол, той влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на Съвета за:

b) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане или утвърждаване;

с) датите на влизане в сила на този Протокол в съответствие с членове 5 и 8;

d) всяко друго действие, уведомление или съобщение, имащо отношение към този Протокол.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.

Съставен в Страсбург на 28 април 1983 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа.

СЕДМИ ПР0Т0К0Л КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол.

решени да предприемат нови действия за осигуряването на колективни гаранции за някои права и свободи по силата па Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана "Конвенцията"),

Процедурни гаранции по отношение експулсирането на чужденци

1. Чужденец, живеещ постоянно на законно основание на територията на дадена държава, може да бъде експулсиран само по силата на решение, взето съгласно закона, и трябва да има възможност:

а) да представи доводи против експулсирането си;

с) за тази цел да бъде изслушан от компетентен орган или от едно или няколко лица, назначени от този орган.

2. Чужденец може да бъде експулсиран, преди да се възползва от правата, изброени в подточки а), b) и с) на този член, когато това е необходимо в интерес на обществения ред или е мотивирано от съображения за национална сигурност.

Право на обжалване в наказателното производство

1. Всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд. Упражняването на това право, включително основанията за това, се урежда от закона.

2. Това право подлежи на изключения, когато се отнася за несъществени престъпления, определени от закона, или когато съответното лице е било осъдено в първа инстанция от най-висшия съд в държавата, или е признато за виновно и осъдено в резултат на жалба, подадена срещу неговото освобождаване.

Когато влязла в сила присъда бъде впоследствие отменена или е последвало помилване въз основа на нови или новооткрити обстоятелства, които доказват, че е била допусната съдебна грешка, лицето, изтърпяло наказанието в изпълнение на такава присъда, се обезщетява съгласно закона или практиката на съответната държава, освен ако се докаже, че не разкриването навреме на неизвестния факт се дължи изцяло или частично на самия него.

Право на невъзможност за повторно осъждане или наказание

1. Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.

2. Разпоредбите на предходната точка не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия ход.

3. Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този Протокол на основание член 15 от Конвенцията.

Съпрузите имат равни граждански права и равна гражданско-правна отговорност в отношенията помежду си и със своите деца по отношение на сключването на брака, живота по време на брака и при неговото разтрогване. Този член не представлява пречка държавите да предприемат необходимите мерки за защита на интересите на децата.

1. При подписване или депозиране на документите си за ратификация, приемане или утвърждаване всяка държава може да посочи територията или териториите, по отношение на които ще действат разпоредбите на този Протокол, като определи мерки, с помощта на които тя се задължава да осъществява разпоредбите на Протокола на съответната територия или територии.

2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, изпратена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този Протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия на първия ден от месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на получаване на съответната декларация от Генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена или изменена в частта й, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомяване на Генералния секретар. Оттеглянето или изменението влиза в сила на първия ден от месеца, който следва изтичането на двумесечен период от датата на получаване на съответното уведомление от Генералния секретар.

4. Декларация, направена в съответствие с предходните точки, се смята за направена в съответствие с т. 1 на член 56 на Конвенцията.

5. Територията на всяка държава, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на ратификация, приемане или утвърждаване, и всяка територия, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на декларация, направена от тази държава в съответствие с този член, се смятат за отделни територии за целите на прилагането на термина "територия на дадена държава" в член 1.

6¹⁶ 2 Всяка държава, направила декларация в съответствие с алинея 1 или 2 на този член, може по всяко време следва да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица. неправителствени организации или групи лица в съответствие с член 34 на Конвенцията във връзка с членове 1-5 на този Протокол.

Високодоговарящите страни възприемат разпоредбите па членове 1-6 на този Протокол за допълнителни членове на Конвенцията и всички останали нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

1. Този Протокол влиза в сила на първия ден от месеца, който следва изтичането на два месеца от датата, на която седем от държавите-членки на Съвета на Европа ще са станали страни по този Протокол в съответствие с разпоредбите на член 8.

2. По отношение на държава-членка, която впоследствие изрази съгласие да стане страна по този Протокол, той влиза в сила в първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на Съвета за:

b) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане или утвърждаване;

с) датите на влизане на този Протокол в сила в съответствие с членове 6 и 9;

d) всяко друго действие, уведомление или декларация, имащи отношение към този Протокол.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.

Съставен в Страсбург на 22 ноември 1984 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа.

Резерва и декларация, съдържащи се в инструмента за ратифициране, депозиран на 7 септември 1992 г.

Разпоредбите на втората алинея на член 1 от Допълнителния протокол не засягат обхвата или с съдържанието на член 22, алинея 1 от Конституцията на Република България, според който: "чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си".

Разпоредбите на второто изречение на член 2 от Допълнителния протокол не следва да се тълкуват като налагащи на държавата допълнителни финансови задължения, свързани с образователни заведения със специфична философска или религиозна ориентация, освен задълженията на българската държава, заложени в Конституцията и в действуващото в страната законодателство.

предназначена за лицата, желаещи да се обърнат къмЕвропейския съд по правата на човека

1. Европейският съд по правата на човека е международен орган, който при определени условия може да разглежда жалби, подадени от лица, оплакващи се от нарушения на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тази конвенция е международен договор, по силата на който известен брой европейски държави са се задължили да спазват някои основни права на човека. Тези права са изброени в самата Конвенция, в Допълнителния протокол и в Протоколите № 4, 6 и 7, по които част от държавите са страна. Желателно е да се запознаете с тези текстове и с формулираните от държавите резерви.

2. Ако смятате, че някоя от изброените държави е нарушила във Ваша вреда някое от тези основни права, можете да се обърнете към Съда. Съдът може да разглежда единствено жалби, отнасящи се до признати от Конвенцията и от протоколите права, изключвайки всички останали. Съдът не е апелативен съд по отношение на националните съдилища и не може нито да отменя, нито да изменя решенията им. Съдът също така не може да се застъпва във Ваша полза пряко пред органа, срещу който е насочена жалбата Ви.

3. Съдът може да разглежда единствено жалби, насочени срещу държава, включена в приложения списък, и само ако се отнася до събития, настъпили след определена дата. Тази дата е различна в зависимост от това, срещу коя държава е насочена жалбата и дали се отнася до право, гарантирано от Конвенцията или от протоколите към нея.

4. Вие можете да отправяте жалби до Съда само срещу действия и решения на властите на някоя от тези държави (парламент, администрация, съдилища и т.н.). Съдът не може да разглежда жалби, насочени срещу физически лица или частни обединения.

5. Преди да се обърнете с жалба към Съда, Вие трябва да сте използвали всички вътрешноправни средства за защита в държавата, срещу която отправяте жалбата, които биха могли да удовлетворят Вашите искания. Например, трябва да сте сезирали висшата съдебна инстанция, компетентна по делото (но ако жалбата се отнася до съдебно решение или присъда, не е необходимо да е правен опит за възобновяване на делото, след като са били използвани обикновените способи за обжалване и касация). При това трябва да сте спазили всички процедурни правила и по-специално определените от тях срокове. Ако например Вашият иск или жалба са били отхвърлени поради неспазване на срокове или правила относно компетенцията на някой орган, то по всяка вероятност Съдът няма да може да се занимае с Вашата жалба.

6. След като висшата национална инстанция постанови решението си, Вие разполагате с шестмесечен срок за подаване на жалба до Съда. Ако жалбата Ви се отнася до осъдителна присъда, срокът тече от момента на постановяване на окончателното решение в рамките на обикновените способи за обжалване, а не от момента на последващото отхвърляне на искането за възобновяване на делото. Ако в рамките на шестмесечния срок Вие не изложите ясно своите оплаквания, поне в съкратен вид, Съдът няма да може да разгледа жалбата Ви.

7. Ако считате , че някои от правата, гарантирани от Конвенцията или протоколите, са нарушени във Ваша вреда и че са налице изложените по-горе условия, приканваме Ви първо да изпратите писмо до Секретаря на Съда, съдържащо изброените по-долу сведения. Писмото трябва да бъде отправено на следния адрес:

b) посочване на правото или правата, гарантирани от Конвенцията, които смятате, че са нарушени;

c) сведения относно средствата за правна защита, които сте използвали;

d) списък на постановените от органите на властта решения в рамките на Вашето дело, като уточнявате за всяко решение: датата, съдържанието в кратка форма и органа, който го е постановил. Приложете към писмото си копие от тези решения (Съдът не връща никакви документи и следователно във Ваш интерес е да изпращате единствено копия, а не оригинали).

9. Секретарят на Съда ще Ви отговори. Възможно е да Ви бъдат поискани допълнителни документи, сведения или обяснения относно жалбата. Може да бъдете осведомен /а за начина, по който Конвенцията е била тълкувана в подобни на Вашия случаи и ако съществува явна пречка относно допустимостта на жалбата Ви, тя ще Ви бъде посочена. Секретарят обаче не може да ви дава сведения относно законодателните разпоредби на държавата, срещу която е насочена жалбата Ви.

10. Ако от кореспонденцията Ви със Секретаря следва, че жалбата Ви би могла да бъде регистрирана от Съда и ако вие желаете това, ще Ви бъде изпратен необходимият формуляр за официалното й представяне. След като попълните формуляра и го отправите обратно до Секретаря, жалбата Ви ще бъде представена на вниманието на Съда.

11. Секретарят ще Ви държи в течение относно развитието на процедурата пред Съда. Тя протича, поне в началото, в писмена форма. Следователно не е необходимо да се явявате лично в седалището на Съда в Страсбург.

Ако имате възможност, обърнете се към адвокат, който да представи Вашата жалба. По- късно в течение на процедурата ще можете да получите безплатна правна помощ, в случай че не разполагате със средства за възнаграждение на адвокат. Но такава правна помощ не може да Ви бъде оказана още от момента на депозиране на жалбата.

ДАТА НА РАТИФИЦИРАНЕ

ДЪРЖАВА	КОНВЕНЦИЯ	ПРОТОКОЛ 1	ПРОТОКОЛ 4	ПРОТОКОЛ 6	ПРОТОКОЛ 7
Австрия	03.09.1958	03.09.1958	18.09.1969	05.01.1984	14.05.1986
Албания	02.10.1996	02.10.1996	02.10.1996	-	02.10.1996
Андора	22.01.1996	-	-	22.01.1996	-
Белгия	14.06.1955	14.06.1955	21.09.1970	-	-
България	07.09.1992	07.09.1992	-	-	-
Великобритания	08.03.1951	03.11.1952	-	-	-
Германия	05.12.1952	13.02.1957	01.06.1968	05.07.1989	-
Гърция	28.11.1974	28.11.1974	-	08.09.1998	29.10.1987
Дания	13.04.1953	13.04.1953	30.09.1964	01.12.1983	18.08.1988
Естония	16.04.1996	16.04.1996	16.04.1996	17.04.1998	16.04.1996
Ирландия	25.02.1953	25.02.1953	29.10.1968	24.06.1994	-
Исландия	29.06.1953	29.06.1953	16.11.1967	22.05.1987	22.05.1987
Испания	04.10.1979	27.11.1990	-	14.01.1985	-
Италия	26.10.1955	26.10.1955	27.05.1982	29.12.1988	07.11.1991
Кипър	06.10.1962	06.10.1962	03.10.1989	-	-
Латвия	27.06.1997	27.06.1997	27.06.1997	-	27.06.1997
Литва	20.06.1995	24.05.1996	20.06.1995	-	20.06.1995
Лихтенщайн	08.09.1982	14.11.1995	-	15.11.1990	-
Люксембург	03.09.1953	03.09.1953	02.05.1968	19.02.1985	19.04.1989
БЮР Македония	10.04.1997	10.04.1997	10.04.1997	10.04.1997	10.04.1997
Малта	23.01.1967	23.01.1967	-	26.03.1991	-
Молдова	12.09.1997	12.09.1997	12.09.1997	12.09.1997	12.09.1997
Норвегия	15.01.1952	18.12.1952	12.06.1964	25.10.1988	25.10.1988
Полша	19.01.1993	10.10.1994	10.10.1994	-	-
Португалия	09.11.1978	09.11.1978	09.11.1978	02.10.1986	-
Румъния	20.06.1994	20.06.1994	20.06.1994	20.06.1994	20.06.1994
Русия	05.05.1998	05.05.1998	05.05.1998	-	05.05.1998
Сан Марино	22.03.1989	22.03.1989	22.03.1989	22.03.1989	22.03.1989
Словакия	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992
Словения	28.06.1994	28.06.1994	28.06.1994	28.06.1994	28.06.1994
Турция	18.05.1954	18.05.1954	-	-	-
Украйна	11.09.1997	11.09.1997	11.09.1997	-	11.09.1997
Унгария	05.11.1992	05.11.1992	05.11.1992	05.11.1992	05.11.1992
Финландия	10.05.1990	10.05.1990	10.05.1990	10.05.1990	10.05.1990
Франция	03.05.1974	03.05.1974	03.05.1974	17.02.1986	17.02.1986
Холандия	31.08.1954	31.08.1954	23.06.1982	25.04.1986	-
Хърватско	05.11.1997	05.11.1997	05.11.1997	05.11.1997	05.11.1997
Чехия	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992	18.03.1992
Швейцария	28.11.1974	-	-	13.10.1987	24.02.1988
Швеция	04.02.1952	22.06.1953	13.06.1964	09.02.1984	08.11.1985

[1] Заглавията са добавени съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[2] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[3] Членовете на тази част са преномерирани съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[4] Заглавието е добавено съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155). Членовете на тази част са преномерирани съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[5] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[6] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[7] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[8] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)

[9] Заглавията на членовете са добавени и текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS №. 155) от влизането му в сила на 1 ноември 1998 г

[10] Заглавията на членовете са добавени и текстът е видоизменен съгласно разпоредбите Протокол №11 (ЕТS № 155) от влизането му в сила на 1 ноември 1998 г.

[11] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол №11 (ЕТS № 155)

[12] Текстът е добавен съгласно разпоредбите на Протокол №11 (ЕТS № 155)

[13] Заглавията на членовете са добавени и текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол №11 (ЕТS № 155) от влизането му в сила на 1 ноември 1998 г.

[14] Текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол №11 (ЕТS №155)

[15] Заглавията на членовете са добавени и текстът е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155) от влизането му в сила на 1 ноември 1998 г

[16] Текстът е добавен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 (ЕТS № 155)